09-02-2013 | 16:13 ч.

Иво Инджев: Цветанов е странно да е говорител по външнополитически въпроси

Иво Инджев: Цветанов е странно да е говорител по външнополитически въпроси

Политическият коментатор Иво Инджев в интервю за Илиана Беновска, „Радио К2", заяви позиции по следните теми:  

 

Условията, които направиха атентатът в Бургас възможен

Атентатът в Сарафово далеч не е първата атака срещу българските интереси от подобен характер. Първата беше през 2005 г. в Кербала, когато с един атентат беше унищожена цяла българска военна база. За разлика от българските си колеги, които така и не съобщиха защо беше допуснато това, репортерът от The Independent Robert Fisk (носител на „Пулицър") отиде, видя, че българската база е била „защитена" с камуфлажна мрежа и написа иронично: „Така са ги учили при обучението им в СССР" - факт, който струваше живота на петима български войници. Атентатът в Сарафово е следствие от оценката, последвала онази кървава Коледа: България е „мека цел".

Не само че никой в България не беше наказан за това престъпление, напротив - вместо да отиде на военен съд, началникът на ГЩ ген. Никола Колев беше приютен в политическия кабинет на президента Първанов, а по времето на Бойко Борисов беше награден с посланически пост в Холандия.

Тези неща са ясни на „близкоизточниците" - защото Хизбула не действат сами, над тях има по-висши инстанции, тя беше създадена през 1982 г., като износ на иранска хомейнистка революция.

Ден след атентата в Сарафово публикувах статията „Дирята на кървавата безотговорност - от Кербала до Бургас". Българското правителство стигна до тези изводи шест месеца по-късно.

 

Интригата около ролята на вътрешния министър Цветанов в опита на САЩ да повлияят политиката на ЕС към Иран

Почеркът, наслагването на сюжетите, категоричността, с която службите, които разполагат с вероятно най-добрата информация за случващото се в Хизбула, я посочиха, трябва да дадат, най-малко, повод да коментираме хипотезата за отговорността на Хизбула.

Месец преди атентата в Бургас и малко след изгонването на посланика на Сирия от България, - нещо, което направиха само още само пет държави от ЕС - проправителствената телевизия ТВ 7 изпрати в Сирия свой екип и се похвали с изключението, което било направено за тях. Освен българското МВнР, което обаче така и не посмя да реагира, тази телевизия втрещи света, предавайки цяла седмица пропагандата на Башар Асад. Осъществимо ли е това без съдействието на режима на Асад - същият, който през ноември 2010 г. удари тържествено звънеца на българския парламент и за когото се отнасяха суперлативите и на президента Първанов, и на премиера Борисов? Кой и с какви пари организира - месец преди атентата в Сарафово - организира посещение на една българска проправителствена телевизия в страна, с която България е скарана дотолкова, че гони посланика й? Във Външно са били бесни, защото това посещение взриви цялата външнополитическа линия на България по това време. И то не защото са били храбри журналисти - те отидоха на гости на режима, който ги пазеше докато говореха, че това не било война между сирийския народ и режима, от който е мачкан години наред, а между режима и Ал Кайда.

 

Рисковете, с които е свързано посочването на Хизбула като отговорна за атентата в Бургас, и измеренията на българското членство в НАТО и ЕС

Опасно е точно обратното - да не кажеш кой е извършителят, да позволиш мисленето, че тероризмът е безнаказан, да го поощриш, като не го посочиш с пръст. България е член на ЕС и НАТО. Какво странно има в това, да заемем преобладаващата позиция по случая - защото в ЕС, какъвто и разнобой да има, никак не харесват Хизбула? От какво се боим, ако Хизбула е просто една голяма партия, част от сегашното управление, и няма военно крило - както твърдят някои „познавачи"? Те тогава са една социална организация в приятелска нам държава! Това е или непознаване на истината, или липса на елементарна логика в интерпретацията на фактите. А фактите са такива:  „Хизбула" е организация без аналог, изключително добре подготвена.

 

Инвестициите в американската подкрепа за втори мандат на управляващите

Не си представям как САЩ ще помогнат на Бойко Борисов, но спекулациите му с това не ме учудват. На третия ден от онази безпрецедентно дълга визита в САЩ на Цветан Цветанов, когато пресцентърът на МВР оповести предстоящата среща между Барак Обама и Бойко Борисов, се видя отново как в тази държава се прескачат бариери, изземват се функции на други ведомства. Това не е работа на МВР, нито на вътрешния министър.

 

Причастието на Цветанов към оповестяването на Досието „Буда"

Борисов не е capo di tutti capi. Не мога да повярвам в тази теория. Доверието на избирателите, откъдето черпи сила влиянието, ореолът на Борисов, намалява с всеки изминал ден, което е знак за края на управлението му. Целият мандат на Борисов беше борба за следващ мандат и може би имаше своите основания за това, но успехът му в момента е поставен под сериозен въпрос.

 

За Борисов като надуваема кукла, на която изпускат въздуха

Нищо чудно да е така, но при всички случаи е ясно, че той вече не е всемогъщият, който се биеше в гърдите, че ще управлява в малцинство. Той го постигна, манипулирайки част от депутатите, и беше много горд със себе си. На финала, когато той настрои всички срещу себе си, включително и в парламента, изключая Яне Янев, който обаче не може да му реши уравнението, дочуваме гласове - дайте да крепим Борисов, защото иначе ще дойдат червените пълчища. Не зная дали ще дойдат червените пълчища, но не можеш да забраниш на хората да гласуват и няма друг механизъм за смяна на властта, при всичките рискове от връщането на власт на „червените пълчища". Какво да правим - да замълчим, да не говорим истината? „Сините пълчища" изядоха своята буца сол след едно управление, обстоятелствата на което искам да припомня: кризата от 1997 г., дъното, на което бяхме.

 

Новата парламентарна конфигурация

Единствената сигурна прогноза е, че следващото Народно събрание ще бъде много по-нестабилно от сегашното и няма да изкара мандата си. Борисов ще се бори със зъби и нокти, ще раздава пари и обещания, за да се противопостави на връщането на БСП на власт; ако не успее - ще бъде силна опозиция. Депутатите, за които Борисов говореше като за свои - такова нещо няма да се повтори.