19-12-2010 | 10:48 ч.
Любомир Павлов, един от новите издатели на вестниците „Труд", „24 часа" и „168 часа"
Любомир Павлов, един от новите издатели на вестниците „Труд", „24 часа" и „168 часа"
Водещ: Любомир Павлов, един от новите петима собственици на вестниците „Труд" и „24 часа". Озаглавла съм, г-н Павлов, шокиращо темата на разговора ни. Двайсет години българските медии прелъстяват всяка власт, а като й отнемат девствеността, я детронират.
Любомир Павлов: Добър ден на слушателите на Радио К2. Само не разбрах кой кого прелъстява.
Водещ: Медиите прелъстяват властта като й отнемат девствеността.
Любомир Павлов: Медиите властта или властта медиите?
Водещ: Ще кажете и за обратната корелация, харесва ви това. Но нека да напомним на нашите слушатели конкретния повод за вашето присъствие тук. Вие станахте един от петимата нови собственици на медийната групировка ВАЦ, която притежава най-знаковите издания плюс други, но най-знаковите са „Труд", „24 часа " и „168 часа". На вас сега обществото възлага големи очаквания. Кажете г-н Павлов, защо закупихте тези вестници?
Любомир Павлов: Ще отговоря на въпроса по същия начин, по който отговорих и на пресконференцията, която давахме. Моят приятел Оги Донев също даде няколко интервюта по този въпрос. Преговорите се водеха от доста време, но по принцип, когато се формира инвестиционна политика, моята философия винаги е била, това не е нещо, не откривам топлата вода, бих могъл да кажа, че би трябвало да се продават в последния момент преди кризата, защото ако се продаде по-рано, когато криза няма, цените винаги са много високи. Започне ли активно к ризата, цените веднага падат. Тоест има им един много тесен период, когато цените все още не се паднали. Защото малцина усещат първите симптоми на кризата, това е въпрос на информация, на интуиция и, разбира се, на доза късмет. И в този момент е оптималното да се продават инвестиции. Независимо дали е в медии или във фабрика за производство на лекарства, или е в недвижима собственост. Обратното - би трябвало да се инвестира и да се купува, когато има криза, но първите симптоми за излизане на кризата са налице за много малко хора, които са склонни да поемат риска. Разбира се, може да не се излезе от кризата и тогава това ще бъде лоша инвестиция. Но ние сме убедени, че ще се излезе от кризата след няколко години. Не казвам сега конкретно за България, но първите симптоми са категорични в Германия, най-вече в Германия, в Европейския съюз, както във Франция и още в няколко държави. Безспорно първите симптоми са налице и в САЩ, където започна кризата. Нашият икономически анализ и от това следва, че след няколко години и България ще излезе от кризата. Затова и решихме да направим тази инвестиция. Още едно изречение само да кажа. Нашата информация показваше, че централата на ВАЦ в Есен бяха взели решени, че до края на тази година трябва да продадат медийната група. Както излязоха от Сърбия, те бяха решили да излязат и от България, въпреки че казваха обратното. Имахме тази информация и смятахме, че това е моментът, в който трябва да се сключи тази сделка?
Водещ: Хубаво, г-н Павлов, говорите ми за половината от целта на покупката - това са инвестиционните намерения и ползи. Но аз искам да ви ориентирам към втората, защото това повече ви отива, поне такъв, какъвто ви познава обществото в България. Тази покупка мога да кажа, че е на личности, борещи се за гражданско общество. Така ли е? нека да напомня, че останалите ви партньори са Карл Хабсбург, Даниел Руц, Христо Грозев и Огнян Донев, когото споменахте. За да купувате медии, вие вероятно си поставяте и по-високи цели, които са свързани наистина с изграждането на плурализъм и демокрация в България, който цикли двайсет години?
Любомир Павлов: Да, това е така, спокойно мога да кажа, че това е също не само мой принцип, а и на всички ми приятели и съдружници в случая. Това е още една причина, поради която се обединихме, защото ако човек купува недвижима собственост, тези неща не са от съществено значение, въпреки че във всяко едно партньорство за мене трябва да има и, как да го кажа, химия между партньорите, все пак да могат да се разбират помежду си. Но там това значение е минимално. Докато когато се купуват медии, принципите на хората е изключително важно да са близки и ние се обединихме около това, че основните права на човека са много важни, за нас може би най-важното нещо, и ние искаме да г подкрепяме с медиите. Ще ви дам конкретен пример в момента даже.
Водещ: Не ми отговорихте на въпроса. Вие сте, нека да напомня на нашите слушатели, първо, разговаряме с Любомир Павлов, един от петимата нови собственици на вестниците „Труд" и „24 часа". За покупката на тези вестници и задачите, които си поставят петимата собственици - 946 17 18 е телефонът за връзка със студиото. Но предусещам какво искате да ми кажете. Дискусията за дипломатите с досиета.
Любомир Павлов: Не, аз друго щях да ви кажа, щях да ви дам конкретен пример. Ще отговаря и на този въпрос, но исках да кажа за гражданското общество и за правата на човека, защото за мен, аз съм участвал, това беше отдавна, но съм участвал активно в процесите около 10 ноември.
Водещ: Двайсет години и повече.
Любомир Павлов: Да. И смятам, че най-голямата придобивка на прехода е свободата на словото и правата на човека. Икономиката също се разви, разбира се, безспорно, хората си спомнят и асоциират прехода с това, че имаше банани само на Нова година, освен в специализирани магазини за определен кръг хора. Въпросът е, че сега банани във всички магазини. Друг е въпросът, че не всички могат да си го позволят. Сега, хората еднакво богати не могат да станат, за съжаление. И историята показа, че ако повярват, че всички могат да станат еднакво богати, още по-лошо, защото това е комунизмът, както и фашизмът, те са много близки за мене. Но конкретният пример, който исках да ви дам е за правата на човека и за либералността. Например, понеже вие, забелязвам, че пушите...
Водещ: Не ме издавайте.
Любомир Павлов: Извинявам се, че го казвам. Но даде следният пример, когато говорихме в сградата на полиграфическия дали може да се пуши или не, аз съм отказал се пушач, не пуша въобще и хората знаят, че тези, които са пушили и са се отказали са най-върлите противници на пушенето.
Водещ: Знам. И аз ще стана скоро така.
Любомир Павлов: И аз казах, че бих искал в сградата на Полиграфическия комбинат да не се пуши. Но Карл фон Хабсбург каза следното нещо, защото пък моя приятел Оги Донев пуши. От много години говорим с него дали ще се откаже от цигарите или не, той засега не се е отказал, не знам кога ще се откаже, но тогава Карл фон Хабсбург каза - да, аз съм, нали той е привърженик на екологията, против пушенето и т.н., но каза - все пак в мен се борят различни принципи, за мен са по-важни индивидуалните права на човека, когато един човек иска да пуши, ние не можем да му забраним изцяло това. Така че това ще бъде нашият основен принцип, това ще влезе и в засилването на моралния и етичен кодекс, който нашите партньори от Виена държат категорично да се прилага в нашата и ако може във всички медии. И това беше импровизираният пример, който исках да ви дам.
Водещ: Да, искам да ви вдигна обаче, ще се върнем обратно нататък, но искам да ви вдигна в една по-широка рамка, защото казаха преди малко, питам ви - вие купихте не само с инвестиционна цел тези вестници, а и като личности, борещи се с гражданското общество и сега вие току що продължихте да го доказвате с едни много картинни примери дори.
Любомир Павлов: Да, така е.
Водещ: Нека да напомня на нашите слушатели, че вие сте един от знаменосците на демокрацията в България още от 1989 година. Присъствието ви в политиката е знаково и ще отделя 1993 година, когато вие внесохте решението за разсекретяването на досиетата. Днес, забележете колко години по-късно, се повдига този въпрос и той май ще придобие някакво макар и частично решение. Кажете ми оценката си вече и от името на човек, който има отговорността да притежава най-големите печатни медии в България.
Любомир Павлов: Тук мога да кажа само моята лична позиция, защото вече отговорността аз не мога да я декларирам от името на цялата група, въпреки че индивидуално...
Водещ: Говорите за една пета позиция.
Любомир Павлов: ... да, въпреки че индивидуално ние сме коментирали, аз съм сигурен, че мнението ни съвпада, но все пак има си правила, аз мога да говоря само за моята лична позиция. Моята лична позиция винаги е била непроменима по този въпрос. Досиетата трябва, винаги съм го казвал, да се разсекретят. Затова внесох тогова решение, което мина само с един глас на моя рожден ден 9 декември. След това дълго време редица правителства се държаха все едно не съществува такова решение. То си беше валидно. Аз затова винаги съм казвал, че през целия този период всичко свързано с Държавна сигурност просто не беше държавна тайна, каквото и да говорят те. За съжаление, медиите не бяха много обективни в това отношение. Те излязоха заблудени. Те всъщност се държаха все едно не е държавна тайна.
Водещ: Веднага ще ви прекъсна, моля, моля. Много от медиите са собственост именно на бивши служители на ДС.
Любомир Павлов: Става дума за това, че не беше държавна тайна това наистина, обаче никой не правеше конкретни действия. Сега за първи път, ако трябва да бъда обективен, този закон беше гласуван в предишния парламент.
Водещ: Да.
Любомир Павлов: Това е безспорна заслуга на предишния парламент, защото не може да се казва че всичко, което е извършила тройната коалиция е лошо. Намаляването на данъците беше добро, както и приемането на този закон.
Водещ: И процесът на отварянето започна по времето на Кобургготски.
Любомир Павлов: Да, така е, безспорно. Но сега е единственото правителство, което наистина проявява желязна воля да го довърши докрай. И тук аз естествено пак говоря за моя лична позиция ,не ангажирам по никакъв начин издателската група, твърденията на някои известни личности в обществото и политици включително, и на президента, че тези хора, понеже са защитавали интереса на държавата като дипломати, какво лошо са направили, това е все едно да се каже, че служителите на Гестапо и на другите нацистки служби, които са били във Франция, например и тук стана известен сред обществото по съвсем друг повод Клаус Барби например. Тука на защитниците на ДС мога да кажа, че не става дума за куклата Брби, а за тези служители на нацистите, които са представяли Германия в чужбина, може би те трябваше да бъдат в парламента в Германия след това или да представляват вече следвоенната Федерална Република Германия пред западните партньори. Никой не говори, че тези хора трябва да бъдат осъдени, вкарани в затвора или нещо друго, но просто не могат те да бъдат лицето на България. Защото комунистическата ДС и нацистките специални служби не са имали и няма да имат нищо общо със специалните служби и разузнаването на нормалните демократични държави. Това като че ли се забравя. Това е моята лична позиция. Аз пак повтарям, аз не мога да ангажирам с това издателската група и затова предлагам, ако е възможно за...
Водещ: Преди да ви задам следващия въпрос, само да ви информирам за нещо, може би не сте бил в България тогава, на 4 декември разговарях с министър-председателя Бойко Борисов по случай двегодишнината на Радио К2 в ефира тук точно по темета за досиетата. Аз го попитах, актуалният повод беше отварянето на досиетата в Държавната агенция по национална сигурност, където 157 души се оказаха на ръководни постове.прехвърлихме разговора и на предстоящото отваряне на досиетата на дипломатите. Г-н Борисов ни отговори, че ще изчака в ДАНС да се пенсионират, представете си, служителите на ДС, а сега обаче позицията му претърпя ескалация и е очевидно, както казвате, правителството твърдо е решено да вземе мерки за това по отношение на дипломатическите служби. Но тук ще добавя и: отвореха се досиетата, ок, по повод вашето решение и на притежателите на медии, и на журналистите, обаче ефективни мерки не се предприемат.
Любомир Павлов: Позицията и на външния министър Младенов, и на премиера в тези дни е абсолютно последователна и категорична и това е нещо, което трябваше да се случи. Тук не говорим за частен бизнес.
Водещ: Говорим за принципи.
Любомир Павлов: Да. Но принципи, които са свързани с лицето на България и с дипломатите, които представляват нашата държава. Ние сме член на НАТО и на ЕС и неможе да се казва, че тези посланици, това е ужасяващо, че тези посланици са ни вкарали в НАТО. Какво излиза? Че ние сме Троянски кон на ДС и на КГБ в ЕС и в НАТО€ това един абсурд. И просто тука аз се радвам, че правителството зае желязна позиция. По принцип е нормално едни медии да бъдат повече опозиционни, за да си качват тиража, нормално е, за да си качват тиража, медиите все пак да бъдат опозиционни. Нсо ние не можем да подкрепим правителството, когато вземе една категорична позиция и се надявам, че ще го правим и занапред.
Водещ: Имаме слушател на телефона. Заповядайте с кратък въпрос.
Слушател: Разбира се, че не мога да се съглася с току що говорещия, който коза ,че се съгласява напълно с Бойко Борисов, който сега разбрал, според него, разбира се, че тези хора били агенти. Те не могат да бъдат назначени според изискванията на Държавната комисия за сигурност на информацията. Всичко това е известно на всички. И ако той продължава да бъде като „24 часа", като рупор на правителството, благодаря много. Но ако бъде независима журналистиката (...)
Водещ: Благодаря ви. Сега ще „чуете отговора, пък и ще продължите да метете, предполагам „24 часа", а защо не и „Труд". Г-н Павлов, аз искам да ви попитам от свое име как сте с Бойко Борисов и с ГЕРБ и трябва ли да сте някак?
Любомир Павлов: Ако е възможно аз ще свържа двата отговора в един. Аз коментирам в момента сегашната позиция. Сегашната позиция за мен е абсолютно правилна. И за мен трябва да се случи това - това, което заяви и външният министър, и министър-председателят е правилно. Не е правилно това, което заяви президентът. Разбира се, той е агент на ДС с псевдоним Гоце и това определя и неговото мнение. Въпросът е, че министър-председателят и външният министър сега заеха правилната позиция. Ако в бъдеще те заемат грешна позиция, ние ще бъдем категорично против тях. Тоест ние трябва да казваме истината на хората и да заемаме нашата позиция. Смятам, че позицията и на „Труд" , и на „24 часа", и на „168 часа" надявам се ще бъде такава, защото има редакционна политика. Ние като издатели не можем да определяме редакционната политика в детайли, но можем да определяме общите принципи. Общите принципи са да казваме истината и да защитаваме свободата на словото и правата на човека. По тази причина ние не можем винаги да критикуваме правителството и да търсим дефекти, за да си качваме само тиража.
Водещ: Ама чакайте, значи това е изкуствено, ако вие винаги критикувате, има и добри неща.
Любомир Павлов: Точно така. Но ние ще казваме тогава, когато не са прави, ще си казваме нашата позиция - ето, например когато правителството има грешки, които трябва да коригира, както те заявиха, че вероятно ще ги коригират. Защото в правителството, което също в някаква степен е лице на България, ако има агенти на ДС, те също трябва да напуснат.
Водещ: Така, отговорихте ми на въпроса как сте с Бойко Борисов и с ГЕРБ и трябва ли да сте някак. Хубав отговор, но...
Любомир Павлов: Зависи, повтарям пак, ако не съм се изразил ясно, от позицията и поведението на правителството.
Водещ: По принципни въпроси?
Любомир Павлов: По всякакви въпроси.
Водещ: По всякакви въпроси, добре. Това ще бъде наблюдавано много от всички, давате си сметка, реверансите към властта. И оттук искам да ви попитам за нещо, което вие и поради вашия опит, ще поговорим след малко и затова, в медиите, пък и като политик, пък и като човек, който живее в България, няма да отречете, че наблюдавам една услужлива топла връзка между медиите и властта. Медиите пускат своите прожектори, дават трибуна на властимащите, властимащите се възползват за това, съответно се отплащат на медиите и това трае обаче обикновено около две години средно аритметично, докато властта не започне с издънки и тогава мече няма как, а от друга страна вече медиите се приготвят да посрещнат следващата власт. Как вие ще докажете, ме не прелъстявате властта и не я изоставяте, когато получите очакваните от нея облаги?
Любомир Павлов: Единственото доказателство това ще бъде времето, читателите ще видят какво ще се случи. Иначе, каквото и да си говорим сега, могат да останат просто думи във въздуха. Аз мога да дам един пример, който го давам на приятелите си, кое ме впечатли. Преди около една година, когато бях в Лондон и гледах новините по ВВС, излезе един текст отдолу, който течеше в продължение на поне пет минути, че най-тиражният вестник в Англия, вестник „Сън", за първи път след 12 години на изборите няма да подкрепя лейбъристката партия. Аз се надявам, че и в България ще се случи така, че вестниците няма да си променят мнението през 24 часа - днес, утре, след една седмица, и рязко да си променят мнението преди изборите или след изборите. Трябва да бъдат последователни,да защитават принципи и в зависимост от това, да подкрепят или да критикуват правителството. Въпреки че, пак повтарям, от гледна точка на тиража чисто комерсиално би трябвало всеки вестник да е леко поне опозиционен и да критикува. Така ще си качва тиражът. Но, както вие казахте, аз го признавам, икономиката, инвестициите и пазарните механизми не самоцел, не са единствената цел в медиите, има значение, разбира се, и гражданското общество, и свободата на словото. Това е една отговорност, защото в дългосрочен план читателите ще оценят това и това ще има и икономическо измерение даже, когато тези вестници защитават конкретни принципи. Освен това по никакъв начин не следва, че „Труд" и „24 часа" трябва да имат една и съща позиция, независимо, че ние сме еднакви издатели. Би трябвало всеки вестник да си формира абсолютно самостоятелна позиция, редакционна политика, и да си я следва. И колкото са по-различни, това ще е по-добре за цялата група, защото ще разшири кръга читатели
Водещ: Искам да ви задам един много важен въпрос, г-н Павлов. Радио К2 води една четиригодишна, колкото трае един мандат на едно правителство, борба за законност в България. Вие имате предостатъчно личен опит в българските медии, подчертавам го, защото още трима от вашите партньори имат медиен опит, но вашият е изключително само в България - започвате от „Демокрация", преминахте през вестник „Експрес" на два пъти, радио „Експрес", нека да не го пропускаме, и телевизия ТВ7, която е лична лично аз много харесвах по време на вашето издание, не ви правя комплимент. Какво от това, което научихте от успехите си и от грешките си, тук, сега, 20010 - 2011 година, ще приложите в „Труд" и в „24 часа"?
Любомир Павлов: Аз първо би трябвало да ви поздравя за това, че накрая тази сага завърши с успех.
Водещ: Ценя вашето поздравление особено.
Любомир Павлов: Честно казано, да си призная, аз не вярвах много, че ще успеете. Това беше един от проблемите на нашето общество, че нямаше правила, ред и законност. Всъщност закон има, но просто никой не ги спазваше.
Водещ: Спазването им липсва.
Любомир Павлов: Хората бяха принуждавани да ходят да търсят връзки, да правят лобизъм, да си плащат, а в много случаи дори си плащаха, за да се спази законът и въпреки това законите не се спазваха и не им връщаха парите. Такива неща са ми разказвали мои приятели.
Водещ: Да, имаше и при нас такива случаи. Ние се борихме за спазване на закона, а не да го извратим.
Любомир Павлов: Затова, честно казано, аз не бях голям оптимист и искрено се зарадвах, когато спечели.
Водещ: Може да ми стиснете ръката тука сега.
Любомир Павлов: Абсолютно го правя и ви поздравявам. И ви пожелавам успех!
Водещ: И на целия екип.
Любомир Павлов: И в това отношение мога да отговаря и на другите ви въпроси, да, аз имам опит, който надявам се да е бил в някаква степен поне успешен. Затова и моите партньори ми имат доверие. И смятам да използвам, да се уча най-вече от всичките си грешки, разбира се, защото ако някой каже, че не е правил грешки, или не е много умен, или лъже. Видях, че е адски тежко да се създава нова медия, да се почва от нула. Това е просто един кошмар в един момент. Това беше още един аргумент, че е по-добре да се инвестира в една работеща и успешна медия, която я има на пазара, защото има стереотип на читатели, зрители и слушатели, кой то трудно се променя. Просто всичко това трябва да се има предвид. Но и другата грешка е много съществена, която вече аз не съм правил, но други хора правят - когато едно нещо не се променя, кгато се запази закостеняло. Защото животът се променя, вижданията на читатели, слушатели, зрителите се променя. Трябва да се следи и да се върви в тази посока като никога, ще го повтарям сигурно за десети път, не трябва да се забравят основните принципи. Това са казването на истината, обективността, защото има на пазара десетки да ги нарека жълти медии, има стотици, вече не знам как ги наричат, така наречени сайтове или нещо подобно, където всеки може да си напише каквото си иска, вероятно има и хора, които ги четат. Но там това, което пише, има толкова общо с истината, колкото ние сме китайци. Така че тука вече е важно доверието на читателя, той да вярва на една медия и че това, което чете, слуша и гледа е истината. Защото той трябва да научава истината. И второто, което трябва да се развива, ето, ще ви кажа нещо, което смятам, че би било добре да се развива, специално за вестниците, там трябва да се увеличават анализите. В момента те ми се струва...
Водещ: Страшно липсват.
Любомир Павлов:... в печата липсват.
Водещ: Страшно липсват.
Любомир Павлов: Защото новините вече хората повече ги получават от интернет, от радиото и от телевизиите. Вестниците са по-необходими като обективна информация, отново повтаряне на новините, обобщаване, синтезиране и анализи.
Водещ: Така. И оттук веднага ме пращате с вашия отговор за финансирането. Защото знаете, че дори и свободата струва пари. Вие говорите за свобода на словото, за гражданското общество. Но свободата струва пари. И веднага ви пращам там, където аз идвам. Жълтенията и чалгата незнайно защо, казвам го обобщено, в информацията са по-предпочитани от рекламистите, от рекламния пазар, отколкото анализите, за които току що говорихте и аз щях да ви питам и да ви кажа, че това липсва, и ще ви моля да го засилите. Как ще се справите с финансирането, когато рекламният пазар... На мен ми казват - ние не искаме в сериозна медия да рекламираме, искаме там, където има шоу, щракане с пръсти.
Любомир Павлов: Аз се надявам, че ние ще подобрим резултатите. Когато преговаряхме с ВАЦ, те ни представиха отчети, меморандум, който показва, че медиите са на печалба. Честно казано, нашата информация е, че, говоря за печатни медии, че тази група е единствената, която и тази година ще излезе на печалба в България. Това ние смятаме оттук нататък да го развием, разбира се. Това, което искам да допълня към това, което вие казвате, трябва да има някакъв баланс в тези неща. Той е трудно да се намери. Например, като споменахте за чалгата, като говорим за моето мнение, моето мнение е категорично - естествено хората могат да харесват и да слушат чалга, но тя не бива да бъде наричана поп фолк, защото нито е поп, нито е фолк.
Водещ: Аз го употребих като метафора по-скоро.
Любомир Павлов: Ако приемем, че е фолк, може би е фолк, но турско-арабско-цигански, просто не български. Оттам нататък всеки може да си харесва кючекът или чалгата и т.н. Аз лично не я харесвам, но не можем да налагаме това на читатели, зрители. Просто трябва да си я наричаме чалга, това не е мръсна дума в крайна сметка. И връщам към другото, което казахте - просто трябва да се предлагат неща, които хората харесват, естествено шоу , естествено интересни неща, но не само това - вчера този футболист къде е бил, какво е направил еди кой си. Просто това е за друг тип издание, нашето е по-различен.
Водещ: Вие казахте също в пресконференцията, че ще държите на етичните правила и на кодекса, и писания, и неписания, моралния кодекс на журналиста. Смятате ли, че ще стигнете и до там, че ще можете да предложите и някакви законови промени, които наистина да дадат право, както казвате, първо на екипа да работи в свобода, и второ обаче на собственика той наистина да работи за обществото без задни цели?
Любомир Павлов: Законите в България дават свобода на словото, тук няма никакви проблеми. Въобще аз не виждам никакъв проблем тук. Това, което може да се промени е да се предложи на Съюза на издателите да се приеме, да се усъвършенства, да се засили морално-етичният кодекс, който съществува и в момента. Не са го приели всички медии, но ще работим в тази посока, най-вече нашите партньори Карл Хабсбург, Даниел Руц и Христо Грозев, те имат такъв опит, особено Карл Хабсбург, той е бил депутат в Ероарламента и той защитава много категорично тази позиция. Ние с Огнян Донев я споделяме и смятаме, че това трябва да се случи.
Водещ: за финал, понеже това ще бъде тема с продължение, аз ви обещавам, че много внимателно ще ви наблюдаваме, радио К2, дали изпълнявате това, което говорите, но с добро ще ви наблюдаваме и като партньори. Кажете ми, г-н Павлов, какво предвижда вашата петорка като първи действия във вестниците? Това не означава, че трябва да ги разрушите или да ги прекроите наново?
Любомир Павлов: Първо ще изчакаме още около малко повече от десет дни и ще видим окончателните финансови годишни икономически резултати, защото ние сме издатели, не сме журналисти и редактори. И ще видим резултатите дали всичко, което преговаряхме с ВАЦ и което сме говорили се оказва истина. Защото една от причините, поради които ние спечелихме и успяхме да спечелим бързо сделката, защото ние се договорихме и платихме незабавно сума без да правим подробен дю дилиджънс. Просто доверихме се. Не правихме подробен и детайлен анализ на икономическите резултати, изцяло приеме това, което ни беше дадено като резултати. Смятаме, че те са коректни. И разбира се, сега ще изчакаме приключването на годината, за да видим финансовите резултати и да ги анализираме.
Водещ: Това с инвестиционната част. А по същество? Все пак издатели сте, не сте журналисти.
Любомир Павлов: Те са свързани.
Водещ: Свързани са.
Любомир Павлов: Те са неща, които са свързани. Защото неможеш съществено да променяш неща, когато имаш една успешна медия. Ти трябва да подобряваш това, което се случва там внимателно. Ако медиите не са успешни е различно. Когато се инвестира в малки или в неуспешни, когато се развива едно фалиращо предприятие. Но когато едно предприятие е на печалба, то трябва да се запази и да се развива, както аз казах и на пресконференцията, в тези издания има много кадърни журналисти, екипите наистина са много добри.
Водещ: Позволете ми накрая в името на бъдещия успех и с вяра в това, което казахте, радио К2 да ви подари един подарък за миналия ви рожден ден, за покупката на „Труд" и „24 часа" и за Коледа, той е невеществен, това е едно стихотворение на Ръдиард Киплин казва се „Ако", може би го знаете:
Ако владееш се, когато всички
треперят, а наричат теб страхлив;
Ако на своето сърце едничко
се довериш, но бъдеш предпазлив;
Ако изчакваш, без да се отчайваш;
наклеветен - не сееш клевети;
или намразен - злоба не спотайваш;
но... ни премъдър, ни пресвят си ти;
Ако мечтаеш, без да си мечтател;
ако си умен, без да си умник;
Ако посрещаш краха - зъл предател
еднакво със триумфа - стар циник;
Ако злодеи клетвата ти свята
превърнат в клопка - и го понесеш,
или пък видиш сринати нещата,
градени с кръв - и почнеш нов градеж;
Ако на куп пред себе си заложиш
спечеленото, смело хвърлиш зар,
изгубиш, и започнеш пак, и можеш
да премълчиш за неуспеха стар;
Ако заставиш мозък, нерви, длани
и изхабени - да ти служат пак,
и крачиш, само с Волята останал,
която им повтаря: „Влезте в крак!
Ако в тълпата Лорда в теб опазиш,
в двореца - своя прост човешки смях;
Ако зачиташ всеки, но не лазиш;
ако от враг и свой не те е страх;
Ако запълниш хищната Минута
с шейсет секунди спринт, поне веднъж;
Светът е твой! Молбата ми е чута!
И главно, сине мой - ще бъдеш мъж!
Любомир Павлов: Благодаря. Това е едно от любимите ми стихотворения и изобщо в световната литература.
Водещ: Добре, ще ви го подаря да си го сложите в рамка на бюрото. Това беше, уважаеми слушатели, Любомир Павлов, един от петимата нови собственици на „Труд", „24 часа" и „168 часа" с анализ защо закупиха те тези вестници, с анализ какво липсва на пазара и с анализ какво ще правят те оттук нататък. Да му пожелаем успех с вяра.
Любомир Павлов: Благодаря. Пожелавам успех естествено и на К2, продължавайте в същия стил.
Водещ: Благодаря ви много.