15-12-2010 | 09:15 ч.

Огнян Донев: Всички ние сме деца на прехода

Огнян Донев: Всички ние сме деца на прехода

 

 

Радио К2
Огнян Донев, председател на Съвета на директорите и изпълнителен директор на „Софарма" АД

Водещ: Вие слушате седмичното политическо обзорно предаване на радио К2. Вече в студиото е нашият гост - докторът на политическите науки г-н Огнян Донев, председател на Съвета на директорите и изпълнителен директор на „Софарма" АД, председател на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, вицепрезидент на Германо-българската търговско-индустриална камара, председател на Българския национален комитет на Международната търговска камара, носител на приз „Буров", награда на фондация „Атанас Буров" за индустриално управление. Озаглавила съм темата на нашия разговор: „Нуждае ли се от аналгин българският бизнес", но защо не и политиката да добавим, дали не се нуждае и тя от аналгин, г-н Донев. Добър ден.
Огнян Донев: Добър ден на вас и вашите слушатели.
Водещ: Благодаря ви за това участие. Не мога да спра да изреждам какво сте вие още...
Огнян Донев: Има още 10-20 неща.
Водещ: Да. Избрах тези репери, ще ме разберете, защото съм озаглавила обзора - за да е успешна една нация, трябва да има идеали, закони, работеща икономика и свободни медии. Но преди да преминем към тази част на разговора, нека да отбележим, че тази седмица е едно от най-големите събития - откриването на вашия нов завод, което откритие беше извършено под патронажа на министър-председателя Бойко Борисов и вие вградихте аналгин под този завод, затова изпозлвам като метафора това вграждане. Сигурно и вие сте го вложил като метафора.

Огнян Донев: За да успокоя конкурентите, трябва да уточня, че все пак направихме една закъсняла първа копка, т.е. ние строим около три месеца и вече в основите вградихме капсула, т.е. едва през средата на 2012 година конкурентите могат да очакват още една мощност на „Софарма". 
Водещ: Това е 12-тият ви завод, нали?
Огнян Донев: В Бълагрия, да.
Водещ: В Бълагрия на „Софарма".
Огнян Донев: Иначе е 15-тият във фармацевтичния сектор. Иначе в други сектори на икономиката също имаме заводи. 
Водещ: Инвестицията колко ще ви струва?
Огнян Донев: Надяваме се, това е грешното в България, винаги всеки се засилва и казва някакво голямо число, ние, първоначалните ни разчети бяха 75 милиона, с поевтиняването на някои услуги и някои строителни материали и се надяваме, обявихме сега, че е 70 милиона. Аз нямам нищо напротив да излезе някой и друг милион по-евтин.
Водещ: Така е. Това е и една от целите на една инвестиция, разбира се. Обявили сте и много кратък срок за стартиране на този завод?
Огнян Донев: Мисля, че е оптимално. Надявам се, че някъде лятото на 2012 година. Пусковият срок е 1 май, но имам резерви, разбира се.
Водещ: Защо?
Огнян Донев: Защото е нормално. В Бълагрия сега... зависи от зимата.
Водещ: Реших, че заради първи май. Скоро в ефира Бойко Борисов каза, че 1 май бил празник на труда...
Огнян Донев: Не визирам това, но някаква кръгла дата трябва да се посочи, за да се натиска и да не се бавим. И с надеждата, че с леко закъснение поради обективни причини, както винаги се случва в строителството или при доставката на някои машини, все някой доставчик ще закъснее. 
Водещ: Доколкото съм ви наблюдавала отстрани, вие сте един перфекционист, аз харесвам това, така че като го казват с усмивка, мисля, че няма да го допуснете, даже мисля, че ще изпреварите срока.
Огнян Донев: Не. Изпреварване на срокове - не. Мисля, че това е достатъчно напрегнат срок. Ако всички доставчици спазят сроковете на доставка, то наистина през май месец бихме могли да поканим на откриване, но аз винаги слагам и резерви, пък и по-топло е времето през юни и юли, но във всеки случай за есенно-зимния сезон на 2012 година - 2013 година той ще доставя лекарства на поне 36 пазара.
Водещ: Планирате четири милиарда хапчета годишно - това много ли е, малко ли е? 
Огнян Донев: Това е средно,  не е нито много, нито малко. Обявяването на теоретичен капацитет, както правят някои фирми - десет милиарда, също и ние можем да кажем теоретичен капацитет много висок, но четири милиарда е това, което ние, според нас, ще можем да произвеждаме без особено напрежение, и в същото време да го продадем. Не става въпрос да се произвежда нещо, за което няма търсене.
Водещ: 420 нови работни места?
Огнян Донев: Да, това е при положение, че не минем на трисменен режим. Знаете, че в производството винаги е възможно да се направи...
Водещ: Това е при две смени, така ли?
Огнян Донев: Това е при две смени, да. Аз лично съм противник на нощната смяна, но тя не е равностойна на другите смени, човек не е работоспособен по същия начин и през нощта.
Водещ: От моята професия ще ви кажа, че няма разлика, всяка смяна е ефективна.
Огнян Донев: Аз също съм нощна птица и го предпочитам, най-спокойното ми време за работа е такова, но повечето хора не са като нас.
Водещ: Най-сложните работи, които съм вършила в телевизията са били през нощта, коагто няма никой.
Огнян Донев: Да, но трябва да се има предвид, че работниците трябва да използват градски транспорт, да се придвижат до работното си място, след това... улиците не са много добре осветени, крие много рискове. 
Водещ: Ще захапя една днешна публикация, която е отправена към това, че министър-председателят е открил вашия частен завод. Освен него, на откриването бяха много други официални лица, ваши колеги, да ги нарека, колеги от КРИБ, беше министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков, който сигурно е налял вода в мелницата за тази публикация на „Капитал", защото той каза, че тази инвестиция, вашият бъдещ нов завод, изпълнява два от трите приоритета на правителството, да е свързана със здравето и да е екологична. Първо, така ли е, да, сигурно, второ, това реверанс, някакъв, неприемлив ли е към министър-председателя да го поканите той да открие този завод?
Огнян Донев: Мисля, че е най-нормалното нещо, една голяма производствена мощност, която започва да се изгражда от най-голямата производствена публична компания в България, да бъде уважена от българската администрация в лицето на нейното ръководство. Ако някои политици обичат да ходят на семинари в чужбина и да посещават мероприятия, организирани от чужди посолства, казващи как да се прави нещо в България, смятайки, че това е по-редното, това си е техен проблем. Смятам, че в условията на криза всякакво усилие на българския бизнес трябва да бъде адмирирано и от тази гледна точка съм много благодарен, че в лицето на българското правителство срещаме разбиране за тази наша инвестиция. В същото време трябва да подчертая, че нито една стотинка държавна пара не е направена около това нещо. Не ми е подаряван терен, както в миналия мандат се подаряваха голф игрища с все земята, а след това се правеше инфраструктура. В нашия случай площадката е наша, инфраструктурата е наша, изцяло не се ангажира по никакъв начин държавен ресурс. Ако всички правят така, държавата ни ще е с няколко крачки по-напред.
Водещ: Темата на днешния ден, който е много по-лек в сравнение с 4-ти декември, когато имахме двегодишнина, изпълнен с много политика, сега ще разговаряме по повече теми, аз озаглавих днешния ден: „За да успее една нация, трябва да има идеали, закони, работеща икономика и свободни медии". Трябва да си призная, с риск Яне Янев отново да ми се обади и да каже, че се подмазвам и аз на премиера, както вас ви упрекват в „Капитал". Да кажа, че избрах тази тема, след като разговаряхме миналата събота с министър-председателя за това, че България е единствената страна на Балканите без национален идеал, т.е. без национална доктрина. Обръщам се към вас с много сериозен въпрос. Вие сте, изредих някои от вашите поприща, в качеството ви и на председател на КРИБ, и като вицепрезидент на Германо-българската търговско-индустриална камара, и като председател на Българския национален комитет на Международната търговска камара, и като председател на Съвета на директорите и изпълнителен директор на „Софарма", ще спра след малко, и главно като носител на приза „Буров" - всичко това в едно кара ли ви да мислите за ролята на българския бизнес във формирането на националното съзнание, което е в основата, пренебрегваме го напоследък, особено през прехода, но е в основата на успеха на една нация, на една държава?
Огнян Донев: Това е точно така. Но ако ви прави впечатление, при повечето неща, които изброихте, с които се занимавам, аз съм лице на нещо, което много често е външният поглед върху това, което се случва в България. Няма никакъв проблем с никакви правителствени служители или чуждестранни бизнесмени, които буквално за два-три дни се ориентират кой кой е в България. Единствено ние българите сме си изградили някакви идеологеми, които идеологеми си ги отстояваме. Имаме толкова много примери за фалирали бизнеси, където все още във вестниците се показват като пример съответните представители на тези бизнеси, трудно приемаме, че нещо е факт. Живеем в един пожелател свят, където някакви въздушни кули все още съществуват. Колкото по-бързо нашето общество се обедини около истинските ценности, от всички тези, които вие изброихте, лошото е, че всички трябва да са налице, не става някои от тях да ги има, а например да няма свобода на словото.
Водещ: Да.
Огнян Донев: Всичко това трябва да е налице и аз лично съм оптимист, просто в България нещата се случват и винаги се случват малко по-бавно, отколкото на нас ни се иска или както в други страни.
Водещ: Или в реални срокове наистина, защото човек трябва да извърви пътя просто, една държава трябва да го извърви.
Огнян Донев: Да. От друга страна пък, българският народ като че ли е свикнал и повече предпочита повече еволюционното развитие, отколкото бързи, резки, революционни промени, свързани с някои екстремни събития, каквито имахме например в северната ни съседка, или сега започва да има в южната ни съседка.
Водещ: Да, но сега като го казвате с малко философска тъга, че предпочитаме еволюционното развитие, аз пък мисля, че това е нормалният процес и честно казано и вашият житейски, и професионален път доказват това, че когато се развиваш не революционно, а еволюционно, т.е. с натрупване и с извървяване на пътя, тогава нещата стават по-стабилни. Можете ли... Няма да мога да се спра и да  не премина през жълтите теми, както се казва. Вас ви обявиха за един от стоте най-богати българи, даже сте в първата десетка, но не търся жълтото в момента с този си въпрос.
Огнян Донев: Аз не го смятам и за жълто. По принцип това е някакъв опит за някакво подреждане. Сега, дали е 10-то, 15-то, 20-то, 30-то - в това няма някакво особено значение.
Водещ: Зависи от методологията и...
Огнян Донев: Въпросът е, че реалният бизнес в България е намерил място в някаква оценъчна система. До този момент в миналото имаше едни класации, които бяха много далеч от реалността, дотолкова, доколкото именно подреждаха главните герои на жълтите страници. Сега това е един опит, веднъж на списание „Форбс", след това и в изданието...
Водещ: Българският „Форбс" - „Пари".
Огнян Донев: В издадената книга от колегите от вестник „Пари". Няма... Разбира се, и те са подложени на критика, вече са подложени на критика, съвършено дело не съществува. При някакви критерии те са се опитали да направят някакво подреждане. И аз самият съм критично настроен, веднага мога да направя някои забележки. Като инсайдер в българската икономика, знам, че има колеги, които имат много по-голям бизнес, отколкото е посочено, знам пък от друга страна, че някои хора без, както и подозирам, а и е нормално в България, че някои хора са стимулирали редакцията да заемат по-предно място. Така че има ги и двете, но не това е същественото. Важното е, че се дава един поглед кой кой е. Има голяма информационна насоченост, т.е. човек, който не познава добре българската икономика може да научи много, ако прочете тази книга.
Водещ: Така е, но, без да раздавам присъди от ефира на радиото, вие съжителствате в тази стотица с лица, които са белег, може би на прехода как се стартира един бизнес и как после той добива авторитет, на ви карам да правите оценки, просто ви питам как приемате това.
Огнян Донев: Приемам го нормално. Аз самият съм критичен и съм склонен, винаги казвам, че всички ние сме деца на прехода. Живяхме в последните 20 години в една макрорамка, в която не може човек да твърди, че абсолютно всичо е било по стандартите на една развита икономика. Всички ние заварихме промените с едни... Аз лично съм богат човек, имах собствен апартамент, имах собствена кола, имах, вярно, един банков заем, който трябваше да изплащам 25 години, слава Богу, направиха така, че при инфлацията, която се разрази 25-годишния си заем го погасих с една заплата.
Водещ: С една кратка вноска.
Огнян Донев: С една заплата. Да, имаше такива неща. Но условията са били еднакви за всички. Тук е и тази частица късмет, която е нужна в конкретния момент, за да вземеш правилното решение. Животът е едно взимане на управленски решения. Винаги има въпрос - да завиеш наляво, да завиеш надясно. Или в двуичната система - нула, едно, нула, едно. И когато се тегли салдото, да се види, че си взимал повече положителни, правилни решения, отколкото погрешни и някой път даже и едно погрешно решение може да се окаже фатално, т.е. при важните неща нямаш право на грешка.
Водещ: Имаме слушател на телефона. Сложете си слушалките, моля ви се. Слушаме ви.
Слушател: Добър ден. Вие сте представител на бълграския бизнес, един от неговите ръководители. Аз искам да ви запитам - след като на 10.11.1989 година всички бяхме с равен старт, висшистите с 240 лева основна заплата и добавки към нея, откъде взеха тези бизнесмени за половин - една година пари, откъде взеха тези пари, за да започнат своя бизнес. Говоря за първоначалното натрупване на капитал. Вие специално откъде взехте пари, за да започнете вашия бизнес. И второ, при приватизацията, при масовата приватизация, която беше проведена, българският бизнес плати ли си истинската цена на приватизираните предприятия или ги получи за жълти стотинки. И трето, българският бизнес в Европа има най-ниския данък печалба - корпоративната печалба, 10%. Има ли някакви задължения, някаква морална съвест към българското общество, към българските пенсионери. Благодаря.
Водещ: Благодаря ви и аз. Да приемем, че нямаше укорна нотка, а само интерес. Нашият слушател, забравих да го попитам как се казва, малко сякаш ви подтиква да се намеси политиката с един от въпросите.
Огнян Донев: Не, не бих казал. Нито един от тези въпроси мен лично не ме притеснява. Разбира се, те са може би три въпроса.
Водещ: Три бяха, да.
Огнян Донев: Да. Първият въпрос - за парите след прехода и с какво сме стартирали, тук, разбира се, мога да кажа какво е било при мен, какво е било при колеги, които познавам много добре, но да взема генерално становище за всички - не мога. Първо не е вярно, че парите бяха 170-180 лева. Аз съм започнал като всички висшисти със 155 лева, разбира се, знаех много езици, за което получавах добавки. Но по време на прехода вече бях с една базисна заплата, брутна заплата от 540 лева, т.е. бях един високоплатен специалист с висше образование, както се казваше тогава.
Водещ: Нека да кажа само нещо, само да напомня, това е известно сигурно за нашите слушатели, че вие сте учил в Хамбург, във Виена, завършил сте Международни икономически отношения във Висшия икономически институт в София и след това правите докторантура по икономика в Берлин. Знаете няколко езика, това са немски, руски, английски, италиански език, не ги степенувах вероятно по важност за вас и по степен на знание. Та?
Огнян Донев: Да. Аз с 540 лева и някакви спестявания от порядъка на 2500-3000 лева, колкото имахме тогава, и се имахме за заможни хора по него време, не можеше да се направи кой знае какво, заради това започнахме поетапно...
Водещ: Ще помоля само другия слушател, ако иска да звънне след малко, защото г-н  Донев ще отговори на три въпроса. Да. 
Огнян Донев: ... поетапно натрупване на капитала. Ако може въобще да се нарече този обем пари капитал. Така че тези, които живеят на ул. „Гурко", поне си спомнят, че имаше един гараж, използван навремето от МВР, но при реституцията върнат на собствениците. Аз отидох и успях да наема този гараж и да поставя едни шест детски електронни игри там и да започна да се занимавам с детски електронни игри. След което започнах да търгувам с дъвки и бонбони. Всяко нещо, което около игрите вървеше. За жалост трябва да призная, че вървяха и цигарите. Беше въпрос... Бях си сложил една цел, разбира се, след първия гараж дойде и вторият гараж. След това започнахме да предлагаме лека-полека и хранителни стоки. Бях си поставил много амбициозната цел, бяхме заедно с още трима колеги, т.е. четирима души се обединихме, за да можем да осъществим тази дейност. Радвам се, че тези четири човека, които се разделихме след две-три години, всеки един имаше своя собствен успешен път, а именно натрупвайки в една нетипична дейност някакви първоначални пари. Относно масовата приватизация - вашия слушател трябва да го разочаровам, аз лично никога не съм участвал в масовата приватизация. Подтикнах, тук имам и морална вина, подтикнах мен и мои колеги около мен да инвестираме в едно предприятие, то за жалост беше далеч от София, сложихме там своите бонови книжки, мисля, че така се казваха, след което дойдоха едни хора, взеха контролния пакет и в общи линии ние останахме доволни, че не ни се случи нещо по-лошо. 
Водещ: Тоест и вие сте един, как да го кажа, потърпевш като почти всички българи от тази масова приватизация.
Огнян Донев: Да, пазя си боновата книжка и не знам, но сигурно имам право на някаква ликвидационна квота, ако се окаже, че предприятието междувременно е фалирало. Мога да кажа, че основните неща, които и тук се прави едно пълно омешване на нещата в България, защото явно на някои хора им пасва да е така, омешват се масови приватизации и РМД-та и никой не казва, че се осъществява и касова приватизация, която за времето си беше съществена, най-същественото нещо и на което съм изпълнителен директор в момента. „Софарма" беше поставена от министър Жотев в тъй наречения „целеви списък" за касова приватизация. От днешна гледна точка като кажа и избягвам да го казвам, защото особено на основните ни пазари като руския и украинския звучи много малко и името „Софарма" тежи поне неколкостотин милиона евро, да не кажем дори милиарди в съзнанието на някои хора. Но 2000-та година, който си спомня какви бяха ценовите равнища - 24 милиона долара бяха една непосилна величина и банката, която можеше да финансира такава сделка в България беше само една, тоест нямаше и възможност да избираш банката. Трябваше чисто и просто в „Булбанк" да имаш успех.
Водещ: Сега шефът на, бившата на „Булбанк", е заместник в КРИБ.
Огнян Донев: По онова време той не беше такъв.
Водещ: Той не беше тогава такъв.
Огнян Донев: И се шегувам, че...     
Водещ: Как се преплитат пътеките?
Огнян Донев: Да и с „Булбанк" ми е интересна историята, но надали интересува вашите слушатели.
Водещ: А, не мога да ви кажа колко души звънят в момента и им казваме да звъннат малко по-късно.
Огнян Донев: Ами ще бъда по-кратък тогава. С други думи, ставаше въпрос за касова приватизация, цената беше 24 милиона долара, напомням на тези, които не си спомнят. И третият въпрос, за 10% най-нисък данък. Знаете ли, най-нисък данък, да, 10%, но дали това е цялата тежест за правене на бизнес? Може бизнесът да понесе и 15% данък обаче да няма някои други неща и други бариери, които за жалост съществуват и не могат да се изчислят в проценти, което е най-лошото за бизнеса - непредсказуемостта кога едно разрешително ти ще го получиш. Ето сега осъществяваме една инвестиция - 70 милиона може би, ако успеем спестим малко няма лошо. Колко време след това ще ми трябва да лицензирам този завод с българския регулатор, тоест колко време някаква администрация ще ме остави със замразена инвестиция?
Водещ: Ще ми позволите ли, извинете, че ви прекъсвам, хрумва ми, понеже и ние се сдобихме със славата на борец за законност и справедливост и нарекохме случващото се с радио К2 експеримент на живо, ще ми позволите ли, тъй като имаме опит в това да проследим на живо колко време ще ви отнеме чрез радиото?
Огнян Донев: Нямам нищо на против, разбира се, надявам се да е колкото е възможно по-кратко.
Водещ: Във всеки случай ще стане по-кратко като го следим.
Огнян Донев: Но, тръгвайки от опита, който набрахме, що касае с разрешението за строеж, не съм голям оптимист. Оказва се, че в...
Водещ: Колко време ви отне?
Огнян Донев: ... съседна братска Сърбия ни бяха нужни в Белград 25 месеца да извадим всички разрешителни. Държа да подчертая, че управлявам най-голямата публична производствена компания и никой не би трябвало да има и илюзия, че ще стимулирам неговото мислене по някакъв начин, ако ме разбирате правилно.
Водещ: Много добре ви разбирам.
Огнян Донев: В България , тук разбира се трябва да сме честни, беше и в криза и ние не знаехме точно в каква степен ще се разрази кризата, затова и не сме и натискали по нужния начин и бързали с представянето на всеки един документ, но...
Водещ: И колко ви отне нормалното...
Огнян Донев: 40 месеца.
Водещ: Замълчахме всички.
Огнян Донев: Можеше и по-лошо. Но тук е моментът да благодаря на всичките, които работиха  неуморно това да се случи и от друга страна все пак липсата на какъвто и да е корупционен натиск спрямо нас.
Водещ: Преди малко ви казах, че днешният ден минава под мотото „За да е успешна една нация трябва да има идеали, закони, работеща икономика и свободни медии", отчасти говорим за двете последни. Вие станахте преди около месец и пет-шест дни новият председател, на 6-ти ноември ли беше?
Огнян Донев: Не ги броя като в казармата.
Водещ: Не, аз се мъча да си спомня, на 6-ти ли беше?
Огнян Донев: Мисля, че беше 6-ти.
Водещ: Да и аз така си мисля, станахте новият председател на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България. Какво ново ще внесете, не че непременно трябва нещо ново да се случва, но какво ново все пак вие сте?
Огнян Донев: Ще направя всичко възможно някои упреци, които поне съм чувал в миналото, да не давам основание да бъдат отправяни към организацията ни като цяло. Не трябва да се бърка, както ние го наричаме комитетската работа  с личния бизнес, трябва да има една бетонна стена между двете. Мисля си, че и колегите затова предложиха и горе-долу единодушно ме избраха за председател, от гледна точка на това, че имам успешен бизнес, който мисля и обществото, че ще види, че по никакъв начин не може да бъде облагодетелстван от моята функция на председател на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България. Напротив, обратното ще се случи най-вероятно, все по-малко време ще имам да се занимавам със собствения си бизнес, а ще обогатя познанията си върху много съседни отрасли. Едно време като държавен служител се занимавах с макроикономика, тъй че не ми е нещо чуждо и смятам, че, а и на мен ми е интересно отново да си актуализирам познанията за цялата българска икономика.
Водещ: Господин Донев, едно от нещата, с които активно ще трябва да се занимавате, това ще бъде и като член на тристранния съвет, диалогът с работодателите и със синдикатите.
Огнян Донев: Да, това е така. По ротационния принцип в момента даже съм зам.-председател на тристранната комисия. Това е така, добрите неща се получават тогава, когато се постигне компромис между трите стълба. Знаете...
Водещ: Трудничко.
Огнян Донев: ... преди два-три месеца работодателите , преди моето избиране, работодателите напуснахме тристранната комисия в момент, в който някоя от трите страни сметне, че не това е форматът, а е някой друг, то се обезсмисля въобще съществуването на обществената комисия, затова ние бяхме просто по устав задължени да напуснем тристранната комисия. Надяваме се, че тогава стана едно недоразумение, че това няма да се повтори и ще намерим общия език както  с профсъюзите, така и правителството, за да се постигат добри практики и добри неща в родината ни.
Водещ: Без да считате, че  е дръзко или да ви подтиквам към положителни или отрицателни оценки, от които могат да се правят несвързани изводи, каква е оценката ви на тези 18 месеца от управлението на ГЕРБ?
Огнян Донев: Аз винаги съм много критичен спрямо всяко правителство и някой път даже в предходни правителства...
Водещ: Хубаво е, че си го поставяте за цел, изпълнявайте го.
Огнян Донев: Това ни е нашата роля. Което аз искам и от моите колеги и моите приятели, не е нужно да ми казват какво съм направил добре, не е нужно да изваждат четката и да лъскат сакото ми, защото по този начин трябва да си купувам нови сака. Това е като шега разбира се. Много ценно е да имаш близки хора и близки приятели, които гледайки те отстрани, ти нанасят корективите, защото човек сам някой път устремен да постигне това, което го подтиква собствената му амбиция или ежедневието, не може да си даде една точна самооценка. Оценката се дава отстрани. И  тук е много важно, това е и препоръката ми към политиците, да имат такива хора и да ги ценят, а не да се обграждат само с хора с едни големи четки.
Водещ: Това е важно. Чува ли ви Бойко Борисов?
Огнян Донев: Не мога и не е цел, моята цел да бъда близък с господин Борисов или...
Водещ: Не това искам да питам, задавам ви въпроса делово.
Огнян Донев: Напротив, даже аз държа, държа и винаги съм го казвал, че ние трябва да сме на достатъчно отстояние от политиката. Това е нашата функция. А не да се присламчваме към съответната политическа сила, която към момента управлява България. За жалост имаме колеги, които имат успешен бизнес само в мандата на едно правителство. А мисля, че всички тези, които имаме успех в рамките на двадесет години на преход, сме доказали, че нашият бизнес не е свързван с този или онзи политик, което много често за жалост в жълтата преса се лепят етикети. Има обяснение и за това, много неуспели конкуренти не слагат ръка на сърцето, казвайки, аз сбърках или аз не направих нещата така както би трябвало да ги направя, а виждате ли бях победен, защото виждате ли, другият, който е по-добър от мен, той в никакъв случай не е по-добър от мен, но той има контакти с този, или с онзи политик и така нататък, и благодарение на това му се случват нещата в живота.
Водещ: Сега ще ви задам един дързък въпрос наистина. След като сте осъзнал за тези двадесет години, че успешен бизнес се прави в условия на работа, а не в условия на скришно или задкулисно партньорство с управляващите в момента и подчертавайки през цялото време отговорността си към държавата и икономиката на държавата, а тя е в основата на една успешна политика няма да отречете, министър-председателят миналата събота много ясно заяви, че е в дефицит на кадри и даже се обърна и помоли и слушателите, и всички да могат да му предлагат, той каза, предложете ми по пет души, гарантирайте за тях обаче и аз ще ги назнача на възлови места. В партньорството си с политиката Конфедерацията на работодателите, а и вие лично като ръководител на един голям бизнес, партньорски ще предложите ли без да настанявате свои хора?
Огнян Донев: Първо е много вредно да настаняваш свои хора.
Водещ: Затова го и казвам.
Огнян Донев: И не мога, не може по прозрачен и честен начин те да бъдат мотивирани да отидат да работят в администрацията, тъй като все пак в частния бизнес възможностите за израстване и финансовата мотивация са много по-високи отколкото в държавния сектор.
Водещ: Да, но понякога човек има мисия и вие го подчертавате през цялото време докато говорим.
Огнян Донев: Мисия, да, но и аз моето голямо желание е да стана един ден преподавател, съгласно образователния ми ценз, на моите млади колеги в Икономическия институт в България. И ще го направя, но ще го направя тогава, когато вече съм в една пенсионна възраст и съм постигнал всичко, което съм искал в този живот. Може би да бъда недискретен, но в живота си съм имал само една среща с министър-председателя Сакскобургготски, той имаше същото оплакване, няма кадри, няма образовани хора, има някакъв проблем. Не виждам защо политиците смятат, че казвайки това на нас, по някакъв начин ние ще му простим грешните политики. Ние работим със същите кадри...
Водещ: Мислите, че те търсят прошка ли?
Огнян Донев: ... ние в бизнеса започваме със същите кадри, с хората със същия образователен ценз, но намираме начин да имаме успех, или неуспех. Но аз специално се имам за успешен човек и смятам, че със същите тези кадри аз постигам успех. Така че не бих се съгласил с тяхното оплакване, че няма хора, въпросът е човек да има умението да ги подбира.
Водещ: В такъв случай още един неудобен въпрос. Какво мислите за Бюджет 2011 и за призивите за оставка на Симеон Дянков?
Огнян Донев: Не, това със Симеон Дянков, винаги го казвам , че, да, ако бях на неговото място щях да провеждам абсолютно същата политика, разбира се, нямаше да бъде по американски прям...
Водещ: По немски щяхте да бъдете, още по-подреден.
Огнян Донев: Да, още по-подреден, по-възпитан и по-обясняващ нещата. И другото нещо, когато взимам решение, то ще е окончателното решение, тоест целият процес на дискусията ще предшества взимането на решение. Това мога да кажа като упрек. Като всяко нещо има и положителни и отрицателни страни, това е обаче бюджетът на възможното. Нека да оставим на политиците, знаете, те се разделят веднага на две групи - едните казват, това е най-хубавият бюджет, другите казват, това е най-лошият бюджет, а истината винаги е по средата.
Водещ: А какво мислите за парите за здраве, за наука, за култура в този бюджет?
Огнян Донев: Те винаги ще са недостатъчни и това е също една реалност, с която също трябва да живеем. И да видим обратното, ние не можем да се превърнем в консуматорско общество каквото има в развитите икономики. Първо трябва да произведем този продукт и да го реализираме този продукт, от който ще дойдат доходите, за да има повече пари за всичките социални сектори. В момента разбира се, че всяко едно съсловие смята, че неговия сектор е по-важен, но някой може ли да каже, че образованието е по-важно от здравеопазването.
Водещ: Не е така.
Огнян Донев: Обратното също има аргумент - как пък ще имаш добро здравеопазване, ако нямаш добро образование преди това. Тук се въртим в един порочен кръг, няма важни и неважни неща. Всяко нещо, както и вие казахте, за да е добре държавата трябва да има поне четири-пет неща, които да са налични, същото е и това. Бюджетът е такъв какъвто може да си позволи българската икономика на това ниво на своето развитие. Всички нас ни се искаше да сме с поне десет години напред, сами сме виновни, ако в тези две, двадесет години невинаги сме вървели в правилната посока, някой път сме се връщали назад, лутали сме се. Българският бизнес ще направи всичко възможно да притиска всяко  едно българско правителство да спазва посоката, а не да стои на едно място, да прави крачки назад и така нататък, поради някакви съображения, защото примерно са очаквали някакви избори. Избори винаги ще има, но не може заради това да не развиваме икономиката и да създаваме условия за правене на бизнес. Ако няма условия за правене на бизнес, и ако го няма бизнеса, няма бюджет, няма социална сфера, няма нищо. Никъде в света, никой не го е измислил това да може да стане без да има работеща и функционираща икономика. И тук нещо, което не се казва често, защото се набляга обикновено на образование, здравеопазване, най-важното според нас, това все пак е структурната реформа. Ние все още работим със структура на икономиката, наследена от 80-те години на миналия век, все още помагаме на безперспективните отрасли те да изкарат още някой и друг ден, а в същото време не стимулираме по никакъв начин тези отрасли, които започват да се открояват и които биха могли да бъдат локомотива , които да изтеглят българската икономика към едно по-добро ниво.
Водещ: Провокирате ме да ви задам следващия въпрос. Наистина предстои година, в която ще имаме президентски и местни избори, ще ви въздържи ли това Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България да отправяте към, това е една от вашите задачи разбира се, към правителството конкретни промени, законодателни промени, конкретни предложения за законодателни промени?
Огнян Донев: Ние не сме спирали. Даже във всеки един момент, в който сега и докато си говорим с вас, ние лобираме и наши служители от Конфедерацията на работодателите и индустриалците и отделните членове се опитваме да убеждаваме този или онзи политик в правилността на тази политика, която смятаме, че е правилна за страната, не за конкретния бизнес.
Водещ: Питам ви съвсем в конкретика.
Огнян Донев: В конкретика, ние имаме стандартна оперативна процедура за такива неща. Започваме работни обяди и работни закуски с всички политически сили, където изслушваме тяхната визия.
Водещ: Коя?
Огнян Донев: Опитваме се да дискутираме, опитваме се да обясняваме това или онова.
Водещ: Искате ли да чуем слушател на телефона, тук стана една върволица страшна, нека да го включим. Готово ли е? Слушаме ви, добър ден, на 946 17 18.
Слушател: Добър ден. Слушам ви много внимателно и понеже от избора на лидер на Съюза на работодателите зависи изключително много развитието на България искам да кажа на този човек...
Водещ: Господин Донев се казва той.
Слушател: ... че азбуката...
Водещ: Господин Донев.
Слушател: Няма значение името в случая, важно е неговата функция на лидер на работодателите. Той трябва да знае азбуката, когато говори за бюджета. Един бюджет е успешен, когато инвестициите за наука и за иновации са доминиращи, защото азбучна истина е, че 95% от икономическия растеж в момента се гарантира от иновациите и това е азбучна истина.
Водещ: Благодаря ви много за това включване. Вашето име има ли значение да го кажете?
Слушател: Моля?
Водещ: Вашето име има ли значение да го съобщите?
Слушател: Да, то е много добре известно. Аз съм Здравко Андонов и съм ветеран на демократичния процес и се занимавам със стратегически проучвания и анализи.
Водещ: Благодаря ви много, господин Андонов, за това участие.
Огнян Донев: Ами, господин Андонов, веднага ви отговарям. Не съм чувал вашето име, явно стратегическите ви проучвания са някакви много съществени и засекретени, защото част от науката е засекретена, защото не трябва да разберем, че тя не прави нищо. Имената имат голямо значение в историята. Дълго време учихме, че ролята на личността е нулева, масите правели всичко, мисля, че сега няма да намерите много сподвижници към тази идея. Добрите имена, те дърпат нещата напред, не анонимните и засекретените неща.
Водещ: Връщаме този слушател - господин Андонов, към темата на деня, за да е успешна една нация тя трябва да има идеали, закони, работеща икономика и свободни медии, ето тук се убеждаваме и на практика в това. Вие като носител на приза „Буров", това е една изключително според мен важна награда, признание, каква философия добавихте, за да ви удостоят, вие вероятно сте бил преценен като носител на нея, но какво добавихте в своя философски мироглед след това?
Огнян Донев: Ами, когато се занимаваш с бизнес, завършил си икономика, имаш претенция, че в някаква степен си специалист в това, което правиш, не енциклопедично, защото енциклопедистите тук стоят на площад „Народно събрание" и те разбират от всичко, ние в бизнеса разбираме от нещо, занимаваме се с нещо, което ни губи страшно много време и не можем да покрием всички сфери, които бихме желали. Затова разбира се, че имаме дупки в познанието. Специално наградата „Буров" е нещо, което изтъкнати твои колеги решават, че ти си достоен да получиш. Това е много повече от орден „Стара планина" за мен, оценката на колегите , ако щете сега и избора за председател на Ко<