25-11-2010 | 13:08 ч.
Юрий Исаков: Правителствата се менят, но не се променя позитивното, такава динамика в нашите отношения ги усещаме и ценим
Юрий Исаков: Правителствата се менят, но не се променя позитивното, такава динамика в нашите отношения ги усещаме и ценим
CROSS.BG
Радио К2 Юрий Исаков, посланик на Русия в България Водещ: Имам удоволствието да кажа добре дошъл в студиото на радио К2 на посланика на Руската федерация в България Юрий Николаевич Исаков. Добър ден.
Юрий Исаков: Добър ден.
Водещ: Това е радио К2, аз съм Илияна Беновска. В ефир ще ни помага с превод Мария Владимировна Смирнова. Добре дошъл в студиото на политическо радио К2, Юрий Николаевич.
Юрий Исаков: Добро утро.
Водещ: Вие сте посланик в България от 2008 година, каква е оценката ви за развитието на руско-българските отношения по време на вашия мандат, при различни правителства?
Юрий Исаков: Трябва да ви кажа, че въпреки различните правителства има общи неща в нашите отношения и това не е само в една точка. Най-главното е, че скоростта може би невинаги е една и съща на нашите вътрешни контакти. Но самата тенденция на постепенното развитие за положителна динамика, тази тенденция присъства независимо какво правителство работи в България. Второ, бих подчертал приемствеността в нашите отношения. Да кажем такъв пример - през 2009 година се смени правителството и в същото време беше Годината на България в Русия. И въпреки на различни политически моменти никакви грешки ние не забелязахме. Това беше голяма съвместна дейност, която ние осъществявахме и ние успешно я реализирахме докрай. Това е един пример. А по принцип като говоря за динамиката, тя е много сериозно положителна. Достатъчно е да си припомним скорошното посещение на господин Путин в София. Тази визита, това е визита и на председателя на Народното събрание на България, на госпожа Цачева, в същата редица, много визити на ниво министри, заместник-министри, практически днес изпращаме в Москва правосъдния министър Коновалов, който вчера беше в София и проведе с колегата си интересни и съдържателни преговори. Бяха подписани документи, план за реализиране на съвместни, междуведомствени мероприятия по линия на правосъдните министерства, на българското и съответно руското. Беше тук и заместник-председателят на Върховния съд на Русия, нееднократно енергийният министър, господин Шматко, нашите ръководители на водещи енергийни корпорации - Милер от „Газпром", Кириенко от „Росатом", Токарев от „Транснефт" и така нататък. Те са чести посетители в България. В общата картина мога още веднъж да повторя, правителствата се менят, но не се променя постъпателното, позитивното, такава динамика в нашите отношения ние ги усещаме и ценим.
Водещ: Юрий Николаевич, разкажете малко повече за визитата на министър-председателят Путин в София преди около две седмици. Какво остана скрито от предварителната подготовка например и какво е неизвестно след отпътуването му?
Юрий Исаков: Първо, аз смятам, че съдържателната страна на тази страна беше уникално отворена, прозрачна. Но нали знаете, че по молба на нашите български партньори ние се съгласихме на, меко казано, на нестандартна дипломатическа крачка и се съгласихме да бъде публикувана стенограма на пленарните преговори в пълен състав на двете делегации и тези материали се появиха в медиите, в българските медии. И уверявам ви, нямаше никакви тайни, никакви тайнствени споразумения не съществуват. Имаме много интензивен преговорен процес, който ние водим, вие знаете, че в дневния ред, там са европейски стратегически проекти, има тенденция да ги наричат по-скоро руско-български, с ударение върху руски, но това не е коректно според мен. Защото да кажем „Южен поток", това е в пълния смисъл, 100-процентовия смисъл на думата европейски проект, в който вземат участие около десетина страни, сигурен съм и че повече ще има, повечето от тях - шест, са в Евросъюза и затова както вече казах, не е напълно коректно да ги назовават тези проекти двустранни. Изгодите, които носят тези проекти, те са двустранни също, и България получава допълнителни и много сериозни ресурси във връзка с транзитиране на допълнителен газ между другото, Европа получава гарантирани, предсказуеми източници на въглеводороди. Какво още да се каже? Както казват англичаните, всички печелят в тази ситуация. Визитата беше, разбира се, много полезна, много съдържателна, много интензивна и аз смятам, че такова посещение дава добър импулс за допълнителното развитие на нашите отношения и за останалата част от тази година, за последващи години това беше полезно, защото ние, аз като посланик се стремя нашия политически диалог и нашата размяна с визити да се води по-интензивно, по една причина. Никаква размяна с писма и даже с телефонни разговори не дават такава възможност толкова обстойно и дълбоко да бъдат обсъдени въпросите в нашите отношения както лични срещи. Затова ние сме за развитието на такива политически контакти и те разбира се, че ще бъдат на всички нива и на най-високото ниво.
Водещ: Ваше Превъзходителство Юрий Николаевич, много благородно, че такава Велика сила като Русия декларира, че ни приема равнопоставено като партньор, това наистина е в унисон със съвременните отношения в политиката. Но все пак много значим беше жестът, че министър-председателят на Руската федерация Владимир Путин моментално се отзова в София, след като Бойко Борисов по едни или други причини нямаше възможност да замине за Русия. Този жест не може да не бъде тълкуван, в рамките на дипломатическия етикет това не е обичайна практика. Вие казахте, че размяната на писма и документи не могат да се заменят с личното общуване. Контактът между Бойко Борисов, министър-председателят на България и министър-председателят на Русия Владимир Путин сякаш е повече телефонен и това връща ли ни към времето на сърдечните отношения между Русия и България, в добрия смисъл на думата?
Юрий Исаков: Във вашия монолог имаше много въпроси, ще отговоря на някои от тях, които касаят необичайната реакция на молбата на господин Бойко Борисов. Мога да се съглася, че реакцията беше нетипична, но тя е позитивна. Тази реакция е отражение, проява на тези добри отношения и тя е отражение на пределно уважително отношение от страна на Москва към София, което присъства в нашите двустранни връзки. Това е добра илюстрация. Що се касае до градуса на нашите отношения и температурата им, хипотетичното връщане към сърдечните отношения, както вие казахте, аз не мога да търся, не мога да се изразявам в толкова лирични категории, нали е необходимо да се знае мнението на двете страни. Не бих рискувал двустранните отношения да ги назова, да ги оценявам без да зная оценката на другата страна, защото все пак говорим за двустранни отношения. Но от моя гледна точка елементи на сърдечност, дълбоко възприемане един на друг, когато говорим за отношенията между нашите народи, да оставим настрани политическия establishment, когато се касае за нашите народи нямам, ни най-малко не се съмнявам, защото и аз съм част от нашия народ, говоря и като гражданин, като човек от Русия, аз изпитвам същите чувства към българите. И както аз мога да съдя, пребивавайки тук, тези чувства, моите чувства са взаимни. Това го има. А когато говорим за отношенията между ръководствата на нашите страни, няма да говоря превзето, няма да хитрувам, те невинаги отиват магистрално по прав път. Има понякога и подеми, има понякога и други ситуации, но ние имаме определени насоки, цели, те са ясни. Те отиват към взаимоизгодни, дълговременни, дългосрочни отношения. Всички тези думи имат дълбок смисъл, безусловно тук ние сме единни и нееднократно ръководството на Русия и ръководството на България заявяваше за това, че се стараем това да бъде реализирано.
Водещ: Благодаря ви за този аналитичен отговор. Можем ли да кажем, че между Борисов и Путин се създава един контакт, който 20 години след падането на Берлинската стена, ще преосмисли по новите стандарти взаимоотношенията между Русия и България. Късите съединения през тези 20 години не липсваха в нашите отношения. Разбираемо, от една голяма любов и сърдечна прегръдка, минахме след 1989 година на другия полюс, на пълното отрицание. Русия реагира посвоему, когато ние станахме членове на Европейския съюз и преди това на НАТО, връщам се към началото. Влиза ли модерния дух на руско-българската политика в действие в новите реалности по оста Путин-Борисов?
Юрий Исаков: Не се отнасям към тези хора, които оперират с такива понятия като любов, обич, високи чувства...
Водещ: Но нашите хора, българите така го чувстваха, затова използвам формулировката.
Юрий Исаков: Правилно, народът така усеща. Именно затова аз казах, че когато става дума за отношенията между нашите народи - любов, обич, взаимно уважение, взаимно приятелство, тези думи са живи между тях и ще останат завинаги. Когато се касае за политическите отношения, как да ви кажа, бих се въздържал от силни думи, защото е по-коректно да говоря, да говорим за стратегическите интереси и на двете страни в нашите отношения. Обич идва и си отива, любовта идва и си отива.
Водещ: Добре, че не ви слуша съпругата ви.
Юрий Исаков: Е какво, освен тези чувства има и други чудесни чувства - уважение, потребност да се общува, за грижи един за друг. Това е отделен разговор. Все пак най-устойчив, най-добър сегмент за нашите отношения са взаимните стратегически интереси и това присъства. Пак се връщаме към нашите проекти, има хора, които обичат да спекулират на тази тема, едва ли не, че тук става руска експанзия, империализъм енергиен, някакви такива страшни истории за хора, нервни хора. Защо да не зададем един такъв въпрос, защо България, която както и всички ние, се намира в сериозно кризисно положение? Дали България има достатъчно лостове да бъде тази криза преодоляна? Аз например такива лостове не ги виждам в големи количества, но виждам абсолютно реална възможност за страната ви да излезе от кризата, ако ние реализираме същите наши енергийни проекти колкото може по-скоро. Например „Белене". Когато започне реализирането й, повече от 10 хиляди работни места ще се появят, да не говорим за други странични продукти, които ще произвеждат тези строежи. И това пак ще натовари достатъчно работната сила, това е мощен инструмент за излизане от кризата. Да не говорим за бъдещите доходи, приходи от експорт, износ на електроенергия. Защо критиците не говорят примерно, че след 10 години България ще стане, ще застане пред дилема какво да прави със своите ТЕЦ-ове, които за съжаление са доста овехтели и засега не съответстват на стандартите, които предявява ЕС. Значи дилемата ще е или да бъдат закрити тези ТЕЦ-ове, или да се плащат големи пари за изкупуване на квотите за газове и никакъв друг изход няма, само един изход. И затова тези критици мълчат за единствено този изход. А това, че е изгодно и за двете страни, това е вярно, ние сме в нормален пазарен свят, нормални пазарни отношения. И когато една страна предлага сътрудничество, тя има предвид и собствената си печалба, но нашата печалба не е по-голяма от българската печалба и от цяла Европа като цяло. И искам да ви уверя...
Водещ: Тук искам да ви прекъсна, Ваше превъзходителство Юрий Николаевич. Подозренията са, че ние сме твърде малка държава, може би не можем да капитализираме своите възможности изцяло в наша полза, така че къде е клопката? Големият лъв Русия подава лапа на малкото зайче България и казва, добре дошъл в прегръдките ми, нашите печалби са еднакви?
Юрий Исаков: Знаете ли, това, което вие казахте, понякога чета такива неща и ги слушам. Обикновено те произлизат от доста ограничена група хора, които нямат особени основания, които нямам особени основания да смятам за доброжелатели на отношенията да бъде отчетен адекватно руския ректор в българската политика. Та тези хора продължават да използват категориите от Студената война, която ние успешно преодоляхме, за което свидетелстват резултатите от срещата Русия - НАТО, току що завършила. Няма повече Студена война. Няма никакъв дневен ред, който не вижда никой, hidden agenda, нямаме желание да натискаме партньор, да захванем тази заешка лапка и да я смачка. Такова нещо няма. Това исках да кажа. Това е в областта на някакви фобии, това го няма. Има нормално развитие на междудържавните отношения, има стремеж да бъде осигурена енергийна сигурност на Европа и на България, и между другото и на Русия. Ние скромничим и оставяме извън скобите, всички се бият за енергийната безопасност, а Русия не се ли бие? Русия участва, обаче ние сме в малко по-друго положение. Вие казвате за енергийната сигурност от гледната точка на потребител, а ние разсъждаваме за същата енергийна сигурност от гледна точка на нейния производител. И за нас е не по-малко важно отколкото за вас да имаме източници, ресурси, а за вас да потребявате. Затова ние можем да говорим за взаимна зависимост. Има три категории- потребител, транзитьор и производител. И когато има формула за компромис между тях, която отразява интересите на трите компонента в тази верига, само тогава ние можем да осигурим енергийната сигурност. Затова дайте да преминаваме от понятията на Студената война към разумни, прагматични и термини от периода на 21 век, където Русия не е последен играч. А България между впрочем...
Водещ: Не е пръв.
Юрий Исаков: ... има уникален шанс не само да получи уникални придобивки - антикризисни лостове, доходи за сметка на транзитиране, нови източници на енергия. Обаче има и по-важни неща според мен, че България, честно ще ви кажа, ако има воля отгоре България ще премине в друга политическа лига.
Водещ: Откъде има воля? Отгоре?
Юрий Исаков: Отгоре, да, от Дядо Господ. Имам предвид както футбол, не знам как е в България, не съм специалист в тази област, но има най-висшата лига - има А лига, Б лига. Значи, ако има божия воля, реализирането на такъв проект ще помогне на България да премине в друга лига, по-висока. И за съм сигурен, аз го усещам, че здравомислещите хора, които се замислят за бъдещето на България, които мислят в широк план, виждат тази перспектива и я приемат. А тези, които спекулират с руска заплаха, на тези хора им отсъства чувство за патриотизъм.
Водещ: Юрий Николаевич, вие сте експерт не само по енергийната сигурност, но и сте експерт по дипломацията с енергия. Все пак къде е Божията воля? Ние сме малко разпънати в две посоки - старата ни и добре отиграна енергийна връзка с Русия и евроатлантическите ни задължения във връзка с членството ни в ЕС и НАТО. Единият беше в България, имам предвид Владимир Путин и стартирахме сделката „Южен поток" и сега ще видим какво ще се случи с АЕЦ „Белене", с анализа. Но представителят на другия блок, посланикът на САЩ Джеймс Уорлик не е склонен да загуби битката без бой. Има ли съперничество между САЩ и Русия за територията на България по отношение на енергийната територия, ако мога да нарека България, тя е ключова за Югоизточна и като вход за Западна Европа. Съперничеството между Русия и САЩ тече в момента и то в гореща точка по отношение примерно на стойността на изграждане на АЕЦ „Белене". В събота тук беше министър Трайков, който не изключи възможността успоредно с „Белене" или отделно да се започне изграждане на 7-ми и 8-ми реактор в АЕЦ „Козлодуй". Всичко ли ще бъде руско - „Козлодуй", „Белене", или ще се разберете с оглед на съвременните политически отношения със САЩ и те да стъпят някъде на наша територия? И това няма да бъде неестествено.
Юрий Исаков: Във вашия монолог имаше повече от двадесет въпроса, не мога да отговоря на всичките, но много от тях са фундаментални. Ако не отговоря нещо, питайте. Първо, пак обръщам вашето внимание на вашата терминология. Аз акцентирам на сътрудничество, взаимоизгодните отношения, а вие все ми говорите за боеве, за съперничество, че единият изтласква другия. Ако говорим за нас, и аз и моите колеги, руското ръководство, ако говорим за най-високото ниво, сериозно възприемаме тези сигнали за рестартиране на нашите отношения, имам предвид отношенията между Русия и САЩ, които получаваме от Вашингтон и адекватно се възприемат в Москва. Ние сериозно се отнасяме към това. Когато се касае за някои изявления на американските официални лица, включително и в София, които се стараят много мъгляво да представят нашите проекти и да ги замъглят, не съвсем коректно говорят за тях. Това нека тяхната съвест да го решава. Това не отговаря съвсем на духа на рестартирането, за което аз вече казах и към което ние се отнасяме много сериозно и виждаме сериозна перспектива в това. А що се касае за конкуренцията, още един въпрос от вашия монолог, тя съществува разбира се. Това е здраво, нормално явление в съвременния свят, защото като резултат при добросъвестна конкуренция печели винаги потребителят, защото конкуренцията води до понижаване на разходите и повишаване на качеството. Затова няма нищо страшно, но конкуренцията трябва да бъде добросъвестна. Не в името на самата конкуренция като такава, а за благото на потребителя. Убеден съм, че потребителят, в дадения случай България, има определен интерес, който нейн интерес е колкото може по-дълбоко енергийно сътрудничество. Ние няма да се стараем всичко ние да направим, само ние да го правим. Не, нашето ръководство неведнъж е казвало - искате да реализирате „Набуко", добре, няма по никакъв начин да възпрепятстваме. За разлика от някои други гласове, които понякога оценяват нашите проекти другояче, ние не даваме такива оценки. Никога не сме говорили, че ние сме противници. От друга страна ние имаме собствените си съждения и за „Набуко", включително и ние задаваме конкретен въпрос - дали има суровина за този проект, за този тръбопровод? Съмнявам се. Има ли финансови проекти, финансово обоснование? Съмнявам се. Има ли политическата воля за решаване? Съмнявам се. И така нататък. Накратко казано, дайте да говорим за, дайте да оперираме с реални категории, а не хипотетични и виртуални схеми да правим. Понякога чуваме, за какво са на България проектите с Русия? Нека шистов газ например да разработват, на морския шелф, дайте да поставим перки, които и без това влошават състоянието на българското крайбрежие. Това не е мое мнение, а на българските жители. Говорете с еколози, как те разглеждат гибелта, смъртта на птиците, които загиват край перките? Как те разглеждат въздействието на вятърните генератори върху вашата земя? Дайте реалистично да подхождаме към всичко това за ден днешен и подчертавам, никакви екзотични, виртуални видове енергия не са способни да заменят това, което реално предлага Русия. Никаква друга алтернатива не съществува. Това е.
Водещ: Сломихте ме, няма да ви питам повече за енергетиката. Отговорихте накрая. Кажете, да минем малко на по-икономическа почва, свързана, вън от енергетиката. Характеризирайте дейността на междуправителствената българо-руска комисия за икономическо и търговско сътрудничество, вън от енергетиката кои са другите области, в които вие имате инвестиции в България, имате присъствие на българския пазар и какви са трудностите и положителните страни?
Юрий Исаков: Междуправителствената ни комисия, тя проведе 13 заседания. Последното беше проведено през декември миналата година. Сега е нашият ред да го приемем и ние го планираме в Москва през първото тримесечие на другата година. Това е сериозен орган, в неговата структура действат десет комисии, които обхващат различни направления, насоки на сътрудничество - строителство, инфраструктура, военно-техническо сътрудничество, транспорт и така нататък. Накратко казано, целият спектър на нашите отношения влиза там. Разбира се, се струпаха доста, въпросите винаги присъстват в дневния ред на нашите отношения и те искат сериозно взаимно разработване. Ние казахме, че енергийните проекти ще оставим настрани и за друго да говорим. Например, в хода на посещението на Владимир Путин бяха засегнати такива неща като перспективата за разширяване на нашето търговско сътрудничество. За съжаление сега нашата търговия не е балансирана, по сила на това, че България предимно закупува енергийни ресурси и тези стоки, които тя продава на Русия, той като обем не е достатъчно голям. Например през 2009 година общият обем беше 2.6 милиарда долара. Това беше спад с 50 на сто, даже с 55%, до 2.2 милиарда, а българският внос беше около 423 милиона долара. През тази година се забелязва растеж, за десетте месеца на тази година, до 3 милиарда нарасна търговията.
Водещ: Какво е причината, Юрий Николаевич. Голям пазар е Русия, малко е производството в България, има по-конкурентни и с по-добро качество и цена стоки, които отиват в Русия вместо българските. Все пак ние имахме традиционно пазар за тютюневи изделия, за зеленчуци и техните производни сокове, компоти и така нататък, защо не и за колбаси, сирена и други, и най-различни други стоки от леката промишленост.
Юрий Исаков: Това е дълбок въпрос и сериозен, и няма еднозначен отговор. От една страна вие сте абсолютно права, в Русия не само искат, но помнят и ценят традиционните български стоки, българския експорт. Като започнем от вино, тютюн и консерви фантастични, а да не говорим за зеленчуци. Моето поколение го помни много добре, асоциации с дума зеленчуци веднага са български домати. Между другото ние в Русия нямаме обикновени чушки...
Водещ: Ние имахме един прекрасен магазин в Москва за български стоки.
Юрий Исаков: ... имаме български чушки. Не само в Москва...
Водещ: Дали знае в Русия дали има?
Юрий Исаков: ... но в най-отдалечени градове. Ако по-рано можеше да се намерят руски стоки, след това са били нарушени връзки. В рамките на Съвета на икономическата и взаимна помощ всичко беше прекалено стриктно структурирано. Нареждаше се, България изпълняваше, не само България, а и целия Варшавски договор. След това доста неща са се променили и погледнете състоянието на българското селско стопанство. Не искам дълбоко да говоря в тези рамки, но там има сериозни изменения и не само в най-добрата посока. Но това е първият фактор. Вторият фактор, дайте да вземем едно перспективно нещо - търговия с български вина. Аз не съм добър специалист, но мнението на специалисти ми е известно- съотношението между цената и качеството на българските вина е несравнимо с всички други - с френските, бият в това отношение френски и италиански вина, колкото и парадоксално да звучи това. Повтарям, съотношението между цената и качеството на българските вина. Русия би могла да изкупува цялото вино от България и да сключи споразумение за 100 години напред, което би било изгодно за всички. Проблемът е в това, че производителят в България, те са разделени на 300 юридически лица и всеки производител дава съвсем малки количества - 500, 700 литра и то това е голямо количество за тях. И когато започваш да говориш с руските потенциални купувачи на едро, те питат, колко най-напред? Ние казваме 500 хиляди литра. Той казва, шегувате ли се? Един микрорайон в Москва десет пъти повече изпива. Честно казано този подход е неправилен, не трябва да се мерят с такива категории нашите отношения. Но има пазарни закони, нашият пазар сега в Русия е недокрай структуриран и не е изчистен докрай. Има там специфика на пазарните ни отношения и не е лесно да бъде тази взаимна търговия така изчистена. Аз смятам изхода в следното, неведнъж го е казвал на нашите български партньори, в създаването на някакви асоциации, едри асоциации, дружества. Има такива, но те не са особено мощни. След това да се създаде рекламна компания за продукция, за българска продукция. Това е например откриване на павилион на изложбата, в големия ни изложен център в бившето /.../. Смисълът е вътре в този център да бъде заделен за България голям павилион, в който да функционира дегустационна зала, ресторант с българска кухня, постоянно действаща изложба за хранително-вкусова промишленост и това би могъл да бъде добър инструмент за решаване на тази задача. Така аз го разбирам. Да възродим мода, ако искате, вкус към българска продукция между руските потребители. С вино да асоциираме, не френско вино, а българско вино, както с домат аз най-първо асоциирам български домат. И на руски ние не казваме чушка, ние казваме българска чушка. При нас това е официално название - българска чушка. Колкото повече такива асоциации ние да построим, да създадем, толкова повече шансове, българските стоки по-мощно ще тръгнат към Русия. И разбира се, някои проблеми ние решаваме, днес открихме съвместна фериботна връзка Варна-Кавказ, пристанище Кавказ, вече два ферибота действат и има през следващата година още два. И това е много полезен инструмент, защото можем да минем покрай митници на три държави и да ги заобиколим и напряко да доставяме стоки. Това е много сериозна помощ за такава търговия. И като се връщам към вашия въпрос, това е една от темите, която ще бъде обсъждана по време на междуправителствената комисия. За военно-промишлената...
Водещ: Да, безпощадно пазарно ясен бяхте по отношение на пазарите. Кажете за военно-техническото сътрудничество. Наистина исках да ви питам, реалистично ли е да мислим, че може да продължаваме и в какви обеми, и в какъв лиценцзионен и друг режим на сътрудничество?
Юрий Исаков: Когато вие напомнихте за линензии, аз...
Водещ: Министър-председателят Путин напомни.
Юрий Исаков: Става дума именно за военна продукция. Този въпрос беше обсъждан по време на визитата. Вие знаете, че преди години беше в България създаден голям военно-промишлен комплекс, който тогава е започнал да работи и да произвежда продукция въз основа на руските лицензии. И въпросите свързани с това лицензионно производство досега не са орегулирани. Ситуацията е такава, може и да продължаваме както сега до определен момент, но рано или късно самата продукция ще остарее и няма да има възможност да се продава успешно. Ние предлагаме друг подход принципиален, да се намери решение за тези лицензионни проблеми, да преобърнем тази страница и да помислим как съвместно, на едно ново качествено ниво модернизирано да организираме производство на нова продукция, по-конкурентоспособна. Това, което ще се ползва на световния пазар.
Водещ: Юрий Николаевич, като казвате, да помислим, има ли вече конкретно нещо на масата от руска страна или от българска?
Юрий Исаков: Да, имаме съответни предложения. Водещ: Ако не са тайна?
Юрий Исаков: Това е търговска информация и засега това е в стадий на преговори. В периода на преговори не е коректно с подробности да говорим по тази тема, но процесът си върви. Смятам, че би могъл да се развива по-динамично този процес. Ние усещаме и искаме нашите български партньори по-активно да реагират на нашите предложения, вероятно и от наша страна не всичко е идеално, както винаги по време на такива процеси. Но аз виждам тук определени реални перспективи и най-главно е да работим заедно и да не работим така - или всичко, или нищо. И аз смятам, че един разумен компромис винаги е по-добър отколкото ултимативен вариант. Защото 100-процентов случай никога няма успех, нали знаете.
Водещ: Да, без съмнение нашият цар Симеон, който беше министър-председател, беше казал, може би не негова, но велика мисъл - В една сделка и двете страни трябва да са леко недоволни, за да стане сделката. Да минем по малко по-бързите пасове - туризъм, визов режим, покупки от страна на руски граждани на български имоти. Мисля, че това са обвързани неща.
Юрий Исаков: Това е много перспективна и интересна тема и аз смятам, че, как да ви кажа, говорейки от гледна точка на философия това е много добре, когато чуеш как говорят на руски на Черноморското българско крайбрежие все по-често. Това е не само за нас много добро, но и за българите, защото руският турист е добър турист. Каквото, който и да говори, те са щедри хора, които цяла година трупат пари за три седмици да ги оставят тук в България. Затова всеки туроператор трябва да бъде задоволен с голямото количество на нашите туристи. Процесът върви напред. Ние от януари до септември в България, България беше посетена от 350 хиляди руски туристи, с 30% повече от същия период през миналата година, до края очакваме до 400 хиляди души. Това е добър резултат, но смятам, че можем да стигнем и до 1.5 милиона, при това лесно. Какво трябва да се направи за това? Това между другото беше върховната точка на нашия туризъм по социалистическо време, за да го стигнем това ниво трябва да помислим за визовия въпрос. Нали разбирате, нашите български партньори, някъде разумно и справедливо, разбира се, казват, че ние се готвим да влизаме в Шенген.
Водещ: Може ли за секунда да ви прекъсна, в Малта имаше среща на министрите на туризма в отделните страни на ЕС. Те обсъждаха и нашият министър Трайчо Трайков беше един от вносителите на това предложение, да се облекчи визовия режим за Азия и за Китай дори насам към Европа като цяло. В течение сте вероятно на това. Русия, разбира се, не е точно в тази таргет група отчасти, но все пак явно нещо почва да се движи.
Юрий Исаков: Не съм в течение на тези преговори за Азия.
Водещ: Сега ви казвам.
Юрий Исаков: Но смятам, че България и други страни на ЕС направо трябва да посрещат нашите туристи. Една малка подробност, нашето споразумение, имаме споразумение с 25 страни, със сериозни страни за безвизовия режим, а с още 20 страни имаме споразумения за получаване на визи направо по летищата. И между тях е и Кипър, който е в ЕС и той не се притеснява в своите интереси да отстоява достатъчно активно. Ето ви пример на такова решение. И ако вие прегледате периметъра, такива страни като Турция, Сърбия, Хърватия, Македония, Черна гора, да не говорим за Израел, Египет и други, Мароко, Тунис, всички до един са въвели безвизов режим с Русия. И малък въпрос ще ви задам. Къде ще отидат руски граждани, където живеят да кажем в град Краматорск, на разстояние 5 хиляди от най-близкия консулски отдел в България, къде ще отиде да почива той? В България с визовия проблем или в Турция? Отговорът за съжаление е ясен. Затова заради специфичните условия на Русия , въпросът за облекчаване на визовия режим придобива най-голямо значение, по силата на спецификата на нашата държава - големи разстояния.
Водещ: Ще се рационализират ли тези разговори резултативно, може би малко произволно го свързвам, но с нашето енергийно сближаване все пак?
Юрий Исаков: Мисля, че това е произволно, тук няма никаква връзка. Виждам само изгода и за двете страни абсолютно очевидна, защото руският турист внася пари в българския бюджет. И пряко от визовия режим зависи и количеството на руските собственици на българските имоти.
Водещ: Добре и докъде са тези разговори сега в момента, това се точи толкова години, докъде са тези разговори? Очаква ли се някаква промяна и решаване именно в полза на това руснаците да влизат без визи в България?
Юрий Исаков: Този въпрос трябва да адресирате не до мен, а до българското ръководство. Аз смятам, че такова решение е добро, от такова решение зависи и количеството туристи и обемите на инвестициите на нашите граждани в български имоти. Само за първите шест месеца на тази година срещу 45 милиона евро бяха закупени имоти, а общо около 150 хиляди души руски граждани имат имоти в България. И това е добре, това са пари за българите. Това е възможност за нашите граждани да се попекат на българското слънце. Това е фантастичен пример на взаимоизгодното сътрудничество и аз бих искал той да се развива и нашите български партньори на всички етажи на властта, как да ви кажа, да се стремят да бъдат готови и ние сме готови да им помагаме, тук във всичко да се стремят като играят по правилата, спазвайки правилата, като уважават груповата дисциплина, както се казва, на същия ЕС. Да намират възможност, може би по малко, крачка по крачка, да отстояват своя национален интерес както го правят други партньори на България в трансатлантическите структури. И като финал, ние избора на България го уважаваме. Вие казахте, че може би ние сме недоволни, но ние не можем да бъдем недоволни от избора на българския народ, това е негов избор.
Водещ: Не, казах, че и двете страни трябва да отстъпят по малко, това имах предвид - и едната страна да е малко недоволна и другата да е малко недоволна. Не единият да е много доволен, защото тогава сделката не става.
Юрий Исаков: Съгласен съм, но за друго говорех. Аз казах за избора на България да стане член на НАТО и ЕС. При все това ние сме дълбоко убедени, че този избор не съкратява, не ограничава нашите възможности за пълноценно, най-широко, най-прагматично и взаимоизгодно сътрудничество. Това исках да кажа. И на тази нота искам да ви кажа, благодаря, защото закъснявам за другите си ангажименти.
Водещ: Пускам ви с удоволствие. Прекрасен разговор проведохме и бъдете добре дошъл винаги в ефира на К2. важни а руско-българските отношения. И аз даже си позволявам сега в ефир да ви предложа, дайте да направим една рубрика.
Юрий Исаков: Ще помисля над вашето предложение във всички случаи. Много ви благодаря. И на всички, които ни слушат им пожелавам здраве, щастие.
Водещ: Благодаря ви много. Това беше посланикът на Руската федерация в Република България Юрий Николаевич Исаков.
