23-11-2012 | 09:21 ч.

Евродепутатът Ренате Вебер: Комисията трябва да посочва с пръст атаките срещу свободните медии

Евродепутатът Ренате Вебер: Комисията трябва да посочва с пръст атаките срещу свободните медии

dnevnik.bg

Ренате Вебер е от групата на либералите и демократите в Европейския парламент, избрана е от листата на Националлибералната партия в Румъния. Преди това е била съветник на президента Траян Бъсеску по конституционни и правни въпроси и председател на Фондация "Отворено общество - Румъния". Адвокат и правозащитник.

В началото на месеца Ренате Вебер представи пред комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи доклад за установяване на основни стандарти за свобода на медиите в страните от Европейския съюз. Идеята е въз основа на такива стандарти ЕС да осъществява мониторинг и всяка година да оценява състоянието на свободата на медиите в страните членки.

С Ренате Вебер говорихме по време на конференция за свободата на медиите в Югоизточна Европа, проведена в Букурещ в края на миналата седмица.

Говорите за влошаване на положението на медиите в новите страни, членки на ЕС. Как стигате до този извод? 

- Имаме няколко основания да констатираме влошаване на условията, при които работят медиите. Това не е задължително свързано с качеството. От една страна, ние преживяваме трудни времена заради икономическата криза и е много трудно за медиите да се самоиздържат, да привличат чисти средства, които не водят след себе си някакъв задкулисен дневен ред. В същото време има все повече политическа зависимост на медиите, която се осъществява или директно, или с икономически средства, което е още по-перверзно.

Истината е, че много собственици на частни медии в региона имат договори с държавни агенции, местни или централни власти. Те на практика използват медиите само за да получават публични средства.

Но когато влизахме в Европейския съюз, не очаквахме ли нещата да стават по-добри?

- Да, точно това е иронията в тази ситуация. Европейският съюз наблюдава състоянието на медиите като част от демократичното развитие на страните, докато те са все още кандидат членки. Но след като веднъж страните станат членове на съюза, тази тема изведнъж изчезва от дневния ред на Европейската комисия.

Забелязах обаче, че Европейският парламент все още се вълнува от тази тема и това е добре, защото все пак евродепутатите пряко представляват европейските граждани.

Намеквате за лицемерие?

- Да. Аз казах, че има ирония в тази ситуация, но всъщност най-добрият начин да опишем ситуацията е, като използваме думата лицемерие. Не може да наблюдаваш свободата на медиите в една държава до момента на присъединяване към Европейския съюз, а след това да кажеш, че това не е част от твоите правомощия. Разбира се, че това е част от правомощията на Европейската комисия. Имаме Договора от Лисабон, който е основата на Европейския съюз, и в този договор ясно е казано, че човешките права са основополагащи за съюза. Ясно е, че ЕС е базиран преди всичко на принципи и ценности.

Не е ли също иронично, че с европейските фондове правителствата могат да си купуват медиен комфорт?

- Още веднъж - можем да го наречем и ирония, и лицемерие. Както и да го наричаме, жертвите от тази практика са европейските граждани. Защото ние като европейски граждани имаме правото да бъдем коректно информирани за това, което се случва на политическо, социално, икономическо равнище.

Сега работите за установяване на основни стандарти. Какви стандарти?

- В момента работя за това да имаме определен брой стандарти, приложими навсякъде в ЕС. Въз основата на тези стандарти Европейският парламент да изисква от Европейската комисия да реагира всеки път, когато в някоя държава имаме атака срещу свободата на медиите.

Друга цел на този доклад е да създадем механизъм за ежегодна оценка за състоянието на медиите в страните от Европейския съюз. Истината е, че в момента няма агенция или институция, която да може да върши тази работа. Все още сме в процес на търсене на най-доброто решение.

Единият вариант е това да бъде агенция към ЕС, която да следи за спазването на основните човешки права и да има ясен мандат. Това обаче не се приема от Съвета на Европейския съюз (в Съвета са представени правителствата на всички държави членки и решенията се взимат с консенсус - бел.авт.) Другият вариант е Европейският съюз да финансира неправителствена организация, която има методологията и може да изготвя такава ежегодна оценка.

Дайте конкретен пример какво може да бъде включено в тези стандарти. И ако някоя държава наруши стандартите, какво ще й се случи?

- Стандартите могат да бъдат свързани с ненамесата на политически фактори в редакционната политика на медиите. Друго важно нещо е да има прозрачност за собствеността на медиите. Трябва да има механизъм за проверка дали собствениците получават под някаква форма публични средства. Това разбира се води до препредаване на посланията само на тези, които са на власт. Такъв механизъм към момента не съществува, защото Хартата на основните права на Европейския съюз, въпреки че е доста остра в думите си, никога не е била прилагана от Европейската комисия.

Надеждата ни е въз основата на този доклад Европейската комисия да промени подхода си. Но най-важното е да имаме независим център, който да извършва мониторинг и да оценява ситуацията с медиите. Останалото е само да бъдат назовавани проблемите и да бъдат посочвани нарушителите. Това ще ни помогне и на нас в Европейския парламент да организираме публични дебати.

Докъде е стигнала вашата инициатива?

- В момента докладът се обсъжда в Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи на Европейския парламент. Най-вероятно през януари ще гласуваме по него, засега дискутираме допълненията.

Някъде през март месец следващата година очаквам и гласуването в парламента. След това остава да осигурим парите за изработката на този механизъм за извършване на мониторинг и ежегодна оценка на състоянието на медиите.