18-11-2012 | 11:51 ч.
Следващият сблъсък - за главен прокурор
Следващият сблъсък - за главен прокурор
Осуетеното заклеване на Венета Марковска като конституционен съдия отключи главоблъсканица, която изглежда като криза на конституционния ред. На повърхността - президентът блокира конституирането на Конституционния съд и де факто упражни вето върху акт на парламента, каквото не е предвидено от основния закон.
Г-жа Марковска изпадна в пространството между Върховния административен съд, Висшия съдебен съвет и Конституционния съд. А съдбата на съдийското място, към което така безогледно се стремеше, се завъртя в противоречиви интерпретации за това как да се върнем на територията на правовия стабилитет. Според едни президентът няма право да пречи на заклеването на вече избран конституционен съдия и така г-н Плевнелиев е погазил конституцията. Според други присъствието на президента на церемонията не е само символично, но е част от фактическия състав и г-н Плевнелиев заслужава поздравления за своя акт.
При по-внимателно вглеждане става ясно, че президентът просто е напуснал церемонията в знак на несъгласие с упорството на г-жа Марковска, но самото прекратяване на процедурата е станало с изявление на председателя на КС. Това е и последният акт на проф. Танчев в това му качество. Сега, без да е в пълен състав, КС ще трябва да избере нов председател и да намери начин да запълни образувалия се вакуум, като или остави на парламента да избере нов съдия, или насрочи ново полагане на клетва.
Има и трета линия на интерпретация, според която независимо от значението, което ще бъде придадено на физическото присъствие на президента, възникналото късо съединение в правовия ред е резултат не от неговото действие, а от ескалиращата делегитимация на правните процедури и институциите. Със своето действие президентът даде израз на случващото се, а не го причини. Кризата в правовия ред е само последица от кризата на политическата и моралната делегитимация на институциите. Дори и в парламентарен модел на управление президентската институция по своя генезис и "спящи" правомощия носи в себе си функцията на клапан, чрез който да се регулират подобни ситуации.
(Ре)национализация на съдебната власт
Инцидентът от 15 ноември е брънка от верига събития, разгръщащи се в последната година - смените по върховете на съдебната власт. Реалният политически процес, който доведе до сегашната криза, е сблъсъкът между две тенденции в обществения ни живот. От недомлъвките в скандала с г-жа Марковска се разбра за услуги и зависимости, за връщане на задължения. Много е важно да разберем, че тук не става дума просто за личния живот и морал на отделен висш магистрат, а за начина на реално упражняване на властта. Корупцията у нас не е въпрос на размяна на подкупи. Тя е въпрос на алтернативна социална организация, при която институциите са празни яйчени черупки в гнездото на националната ни политическа общност, в което живеят и се възпроизвеждат алчните кукувичета на неформални мрежи, които са по-силни от правовите процедури. Затова е толкова трудно да се задават въпроси, затова публичните биографии стоят като неумел макияж, под който прозират други истории и персони. Опряно на международния натиск, в тези месеци гражданското ни общество предприе опит да се намеси в процеса на смяна по върховете на съдебната власт и да ренационализира нейните институции от задушаващата хватка на неформалните мрежи. Този опит мина през налагане на публични процедури за заемане на съответните постове, за да се зададат премълчаваните от години въпроси, и водещ да бъде общественият интерес.
Изходът: още въпроси
Изходът от кризата зависи от нашата способност да продължим да питаме. Важно е да си даваме сметка, че реалният ендшпил в играта с постове в съдебната система е смяната на главния прокурор. От него/нея зависи какви въпроси и как ще бъдат задавани. Или няма да бъдат. В този план днешната криза, заедно със стопирането на избора за главен инспектор в ИВСС в парламента вчера, може да бъде разглеждана като опит да се обезвреди натрупалото се напрежение, преди да се пристъпи към най-важната за съхраняване на статуквото стъпка - назначаването на главен прокурор.
Изключително важно е да настояваме за отговори на следните въпроси:
Защо изглежда, че прокуратурата е държала "на трупчета" разследването, което е "извадено" в четвъртък? И защо информацията не е изпратена на ВСС?
Защо парламентът не се е занимал с фактите, преди да пристъпи към изслушване на г-жа Марковска?
Кога някой в парламента ще поеме отговорност за отказа да се задават въпроси на кандидатите за висши държавни постове?
Ще се занимае ли някой със съмненията в начина, по който се разпределят и решават дела във ВАС?
Как ВСС ще поеме отговорност, че съмненията в етиката на съдия Марковска досега не станаха обект на неговото внимание?
Как ВСС ще гарантира, че на кандидатите за главен прокурор ще бъдат зададени всички въпроси и от тях ще бъдат получени отговори?
ХРИСТО ИВАНОВ
програмен директор на Българския институт за правни инициативи
