17-11-2012 | 10:17 ч.

Пресцентър на НДСВ

Станимир Илчев: Да мислим в еврорамката 2014-2020 и иноватинво

Станимир Илчев: Да мислим в еврорамката 2014-2020 и иноватинво

Надеждите в България, свързани с бюджетната рамка на ЕС за периода 2014 - 2020, не са малки, и са свързани с възможностите и опасенията, че структурните бюджетни приходи ще бъдат ниски, че пазарът на труда не се адресира адекватно. Това каза евродепутатът от НДСВ Станимир Илчев на семинара „Новата финансова рамка на ЕС 2014-2020", организиран от фондация „Капитал" с подкрепата на ЕП и Групата на либералите и демократите за Европа днес в София.

Например селскостопанската политика на нашата страна съдържа един проблем, видим с просто око. Все повече земя се обработва от все по малко хора, което не е европейския модел. У нас среден фермер е този, който обработва 10 000 и повече декара, а в Европа е този с 40-50 декара. След няколко години ще започне изкупуване на земя и нейното „комасиране" по квазизаконодателен начин. Друг въпрос е автономността на решението какво да се отглежда на тази земя. Това Европа не го знае и затова не го наблюдава. Може би е време журналистите да придадат актуалност на този проблем. Ние се занимаваме с епидермалните измерения на това съсловие. Но какво става в дълбочина? За някаква особена иновативност не може да се говори. Има отказ от търсене на нови неща, например - оказва се, че климатът в Южна Странджа позволява отглеждането на корков дъб, който е стратегическа суровина. Това обаче няма да се превърне в препитание за местния човек, защото е рискова инвестиция и няма някаква специална държавна политика, която да го насърчи. Това са занемарените сектори - тайното комасиране на земята в България и подценяването на подсистеми, които могат с много малък брой хора да носят чувствителни приходи, каза още Станимир Илчев  пред участниците в семинара.

Ивайло Калфин, който бе основния лектор по проблема на финансовата рамка на ЕС, обърна внимание, че „трябва да спрем да гледаме на европарите като пари за похарчване. Те все повече се дават за промяна на нещо - икономика, инфраструктура. Абсурдно е да не настояваме за средства за наука, иновации, младежки инициативи. България е от страните, които държат на кохезионната политика. Но тя не води задължително до повече конкурентоспособност, автобусите на София ги купуваме по кохезионната политика - кой става по-конкурентоспособен?", попита Калфин.

Илин Станев - експерт и редактор във в. "Капитал", който също бе сред лекторите, обърна внимание, че по време на преговорите за новата бюджетна рамка ще има натиск за намаляване на средствата по политиките са сближаване. Това означава, че България ще бъде с най-малка помощ на глава от населението, тоест най-бедната да получава най-малко.

Преговорите по европейската финансова рамка 2014-2020 боксуват заради провалените преговори за европейския бюджет за следващата година. Бюджетът на ЕС за тази година излиза с дефицит от 9 млрд. евро, 6 млрд. от които трябва да платят държавите членки. Тези липсващи пари в европейския бюджет са вече платени от националните бюджети, това са пари, по които вече са извършени дейности и са предоставени фактури в Брюксел за финансиране на дейности по различни европейски програми. България има да получава 400 млн. евро от тези липсващи 9 млрд. евро. Около тази информация се обединиха участниците в семинара. Липсващите пари в европейския бюджет по странен начин засягат най-много България, каза Виолета Станичич - ръководител на информационното бюро на Европейския парламент в България. Тя подчерта, че страната ни е получила по-малко пари, отколкото остава да получава - към 31 октомври страната ни е получила близо 328 млн евро., а има да получава още 400 млн. евро. Именно това навежда на мисълта за грешки в начина, по които са се изпълнявали проектите, каза още тя и даде за пример Гърция (страна в тежка криза), която за тази година е получила 2.17 млрд. евро и остава да взима едва 500 млн. евро.

Общинският съветник от НДСВ Любомир Дацов също дойде да чуе най-актуалните новини по европейската финансова рамка за следващите 7 години.

Пресцентър

16 ноември 2012 г.