10-11-2012 | 10:51 ч.

Урокът на Обама за страната ни

Урокът на Обама за страната ни

автор(и): Веселин Желев, Брюксел,

Победата на Барак Обама на президентските избори в САЩ съдържа важен урок за управляващите в Европа и в България. Когато си изправен пред трудния избор: бюджетът или човекът, избери човека.

Това направи Обама в икономическата си политика и стана вторият следвоенен президент на САЩ от Демократическата партия (след Бил Клинтън) спечелил втори мандат. И първият постигнал това при безработица по-висока от 7,2 на сто. Републиканският съперник на Обама, милионерът Мит Ромни, атакуваше президента за "социалистическия" му отговор на кризата - прословутото quantitative easing (количествено улесняване - б.а.). То означава, че централната банка на САЩ, Федералният резерв, като кредитор от последна инстанция, печата пари и налива в икономиката, за да не изпада тя в рецесия.

Резултатите са - от една страна, астрономически бюджетен дефицит (1,17 трилиона долара) и държавен дълг (над 16 трилиона долара), но от друга - безработица от 7,9 на сто, с 4 на сто под средната за Европа. "Количественото улесняване" е табу в европейския отговор на кризата, който се диктува от Германия.

Той е "по-американски" от пътя на Обама и се свежда до рязане на разходи. Досега то произвежда само безработица и рецесия и сваля правителства. Нищо чудно на немските избори догодина да събори и своя главен апостол - канцлера Ангела Меркел.
Америка гласува против това, което тя прави на европейците и което българското правителство прави на българите. Избирайки Обама, Америка гласува против Уолстрийт, чийто кандидат беше Ромни. Той искаше за греховете на банките да платят средните американци със затягане на коланите.

Познавачите твърдяха, че за икономиката американците се доверяват на Ромни, а за международната политика - на Обама. И че последната определя само 6 на сто избора им. Но се излъгаха. Защото кризата е международна. И безпрецедентна. Победата на Обама показа, че кризата променя Америка по-бързо, отколкото Европа. Че монетаристкият фундаментализъм от 90-те години на миналия век, под чийто знак мина и продължава да минава българският преход, е loser - губещ.

САЩ днес могат да имат исторически нива на дълга и дефицита, но имат и работеща икономика, която може да ги намали. И въпреки че са значително по-задлъжнели от Европа, се кредитират на по-ниски нива от нея.

Не може да се каже същото за пак астрономически задлъжнелите Гърция, Испания, Италия, Португалия. Колкото повече им прилагат лекарствата на Ромни, толкова повече затъват. Но забележете, прилагат им ги под външен натиск - на МВФ, еврозоната. Нещо, което никой не може да направи на Америка. Освен тя самата на себе си. Но Америка не го пожела.
Преведено на езика на Бойко Борисов, всичко това означава: Защо са ти хубави числа в бюджета, ако не останат хора да им се радват? И колко струва и ще струва на България последователната партийна лоялност на управляващите към Меркел? Струва ли си да се правим на по-американци от Ромни, защото Меркел Меркелу око не вади?