07-11-2012 | 09:28 ч.

Тактиката на премиера вече скърца

Тактиката на премиера вече скърца

автор(и): Васил Гарнизов,

Още докато се обсъждаха в парламента кандидатите за конституционни съдии, се разбра, че не е чиста работата. Въпреки повдигнатите от опозицията въпроси Венета Марковска бе избрана с внушително мнозинство, но без дебати. Обвиненията бяха парирани с процедурни хватки и съдиите се сдобиха със служебна победа. Не само решението се оказа предварително взето в нечия съблекалня зад кулисите, но и на сцената действието беше претупано. Представлението на отвореност, откритост и демократичност се изигра на затворени врати.

Прикритият парламентарен дебат излезе от парламентарната зала и се пренесе в медиите, в социалните мрежи и накрая се интернационализира с намесата на Европейската комисия (ЕК). И всички, които мълчаха, когато трябваше да се говори, се разприказваха, когато е по-уместно да замълчат. Самата г-жа Марковска се заплете в противоречиви твърдения, опровергани от зам. вътрешния министър и медиите, което подсили съмненията, че основателно е обвинена в конфликт на интереси и търговия с влияние.

Нещата можеха и да затихнат, но ЕК намекна за извънреден мониторингов доклад, което беше посрещнато на нож от управляващите. Вътрешният министър, който и друг път се е проявявал със сравнителна некомпетентност по европейски въпроси, обяви позицията на ЕК за неофициална и препрати критиката към г-жа Фидосова да отговори. Тя била отговорила с писмо, което бе опровергано от говорителя на комисията. Правосъдната министърка се зае да прередактира еврокоментара, че напомнянето не се отнасяло специално до Марковска, а визирало други смущаващи явления в ресора . Външният министър пък спомена, че не било коректно ЕК да коментира слухове. Само премиерът Борисов тактически поиска от Европа да му кажат какво имат срещу нея.

Президентът Плевнелиев, който от време на време дава знаци за засилваща се автономност, обаче призова на европосланието да се гледа по-сериозно, което светкавично бе потвърдено от ЕК. А именно, че изявлението е било официално, че има съмнения в съдебна и морална нечистоплътност, които не са били дебатирани и разсеяни, както и че извънреден мониторингов доклад е възможно да има. В този момент всички приказливци се умълчаха, Борисов се дистанцира от Марковска и с похвали отвори вратата сама да се откаже от вече избраната позиция.

Всичко това би изглеждало дребно, нелепо и объркано, ако да не беше поредна проява на един модел на управление, който започва да изчерпва своя потенциал. Управление начело с един премиер, който съчетава самодържество и неизчерпаем запас от тактически прийоми. Управление, при което парламентът става все по-декоративен, вземането на действителните решения - по-непрозрачно, кадровите решения - по-неподходящи, поведението на министрите - по-противоречиво, населението - по-недоволно, а Европейската комисия - все по-критична.

Този модел не зачита институционализма и е бич за меритокрацията. Институциите се спихват под напора на конюнктурни решения и тактически съображения.

Конституционният съд губи своя авторитет, парламентът се превръща в пространство за търговия на дребно, референдумът не е референдум, министерствата са напъплени с "калинки", полицията пази спящите си полицаи, виновните са оправдани от съда и дори църквата е превзета от доносници на Държавна сигурност. Институционалната слабост е дар божи за самодържеца. Няма организации и авторитети, които да ограничават сериозно неговата власт и влияние. Личните му мрежи на лоялност и зависимост разцъфтяват и подменят институционалния ред. Възникнал от слаба държава и овладял крехки институции, самодържецът оставя след себе си спихнат административен ред, което пък се компенсира с постоянна тактическа бдителност.

Тактиката му обаче има един недостатък, доколкото в основата лежи принципът на "проби и грешки". Пробва с Румяна Желева за еврокомисар, ако се провали, предлага Кристалина Георгиева и печели Барозу за приятел. Пробутва конституционни съдии, но ако не минат пред ЕС, ще демонстрира, че се вслушва в топлите му бащински съвети. Прави опит да промени нещо с шистовия газ, пистите и защитата на горите, но при съпротива от Орлов мост дава на заден ход. Проблемът е, че на всеки рязък тактически завой захвърля като ненужно бреме напразно изхабените кадри с техните ресурси и мрежи и с всеки изминал управленски ден увеличава списъка на "прекараните", които никога няма да му простят обидата от преживяното. Проблем е още, че всяка победа, извоювана срещу негово решение, укрепва редиците на победилите и им дава кураж да искат повече.

Алтернативата на тактиката на "проби и грешки" е техниката на бавно и спокойно предварително опипване, обговаряне и консултиране на всяко ключово управленско решение и кадрово назначение. Това по-скоро отсява неподходящите кандидати, отлага ненавременни решения, укротява все още неоформени съпротиви, предотвратява неразгорели се конфликти. Това изисква реално овластяване на парламент и институции, поради което тази мандато-спасителна тактика е неподходяща точно за този човек. Което прави все по-вероятна прогнозата следващите избори да минат под знака на "който и да е, само той да не е".