02-11-2012 | 18:00 ч.
Ивайло Калфин призова правителството да заяви колко пари иска от бюджета на ЕС и за какво ще ги харчи
Ивайло Калфин призова правителството да заяви колко пари иска от бюджета на ЕС и за какво ще ги харчи
На европейските средства трябва да спрем да гледаме като на пари, които трябва да се изхарчат. По-важно е за какво да се харчат, заяви доладчикът на ЕП по дългосрочния бюджет на ЕС 2014 -2020 Ивайло Калфин.
Евродепутатът участва в дискусията "Пари или политики. Европейският бюджет 2014-2020 г.", организирана в София днес. В дебата, посветен на бъдещия бюджет на ЕС, се включиха с икономисти, посланици от ЕС и представители на академичните среди у нас.
Парите от ЕС са инструмент и трябва да се инвестират дългосрочно, коментира Калфин. Той критикува пренасочването на 600 млн. лв. от европейските фондове за изграждане на канализация и водопроводи към купуването на автобуси за градския транспорт в София. "Столичани ще се возят пет години на нови автобуси, но редица населени места ще бъдат лишени от водопроводи, които биха ползвали 50 г., аргументира се евродепутатът.
"България пропуска процеса на преговори по финансовата рамка за следващия програмен период", заяви Калфин. Той призова правителството да обяви разчети за очакваните средства от европейския бюджет до 2020 г., както и да обяви нуждите, за които планира да ги използва. Калфин настоя българските власти да участват по-активно в преговорите за договарянето на бюджета, които са в разгара си в Брюксел: "Когато правителството е наясно с интереса на страната, може да намери и подходящи съюзници , за да го отстоява".
Кипърското председателство на ЕС предложи в понеделник 5% намаление на проектобюджета от 1,033 млрд. и България трябва да заяви позицията си ясно, защото някои от тези идеи не отговарят на българския интерес, настоя докладчикът на Европейския парламент.
Калфин обърна внимание, че занапред достъпът до европейските средства ще става по-труден и ще бъде обвързан с водената в страната икономическа политика и с целите на ЕС.Предвижда се намаляване на европейските средства по основни политики, на които България разчита, като парите за догонване (кохезионна политика) и средствата за земеделие и развитие на селските региони. Няма яснота дали ЕС ще продължи да изплаща компенсации за спирането на четирите малки блока на АЕЦ "Козлодуй" след 2020 г., както и каква сума ще отпусне след 2013 г. България настоява за 450 млн. евро за следващите 7 г., от които са й обещани едва 208 млн.
Евродепутатът съобщи, че преките плащания за площ за българските фермери през следващите седем години ще се увеличат с 10-15%, но няма да достигнат нивата в старите страни членки. Разпределението на парите ще зависи и от решението на правителството дали да подкрепи въвежда на таван за субсидиите над 250 хил. евро, които получават предимно зърнопроизводители.
Според проф. Ганчо Ганчев България ще бъде силно зависима от европейското финансиране до 2020 г., тъй като вероятността за връщането на голям обем чуждестранни инвестиции и на икономическия модел до 2008 г., е незначителна. В същото време в момента у нас се усвояват само около 33-40% от предназначените за страната средства, което не можем повече да си позволим, коментира макроикономистът проф. Гарабед Минасян на конференцията.