01-11-2012 | 00:36 ч.

Обществените сетива се настройват в режим "критично приемане"

Обществените сетива се настройват в режим "критично приемане"

Ако само допреди шест-седем месеца и най-сериозните гафове на властта отскачаха като гумена топка, то сега ехото им отеква по-дълго и реакциите са много по-остри, казва социоложката Боряна Димитрова от "Алфа рисърч"

ГАЛЯ ГОРАНОВА

- Г-жо Димитрова, трайна тенденция ли е спадът в доверието към ГЕРБ, регистриран в последното ви проучване, или е в резултат на конюнктурни причини?

- Спадът на доверие е дълъг и устойчив процес, той не е само от последното проучване. Сега просто става видим, тъй като пукнатините се увеличават и засягат повече страни от дейността на управляващите, без да пада обаче под критичния минимум. Ако има интрига, тя е дали ГЕРБ ще успее да съхрани необходимите 15-17% от гласовете на избирателите, за да спечели втори мандат, макар и в друга управленска формула.

- Как бюджетът за догодина, новият данък лихви и непрекъснатите нови финансови тежести за населението ще се отразят върху електоралните нагласи на хората преди вота догодина? Регистрирате ли обичайния за третата година на всеки мандат глух ропот отдолу, който праща властта в опозиция?

- Изброени така накуп, естествено, те влияят отрицателно върху подкрепата за ГЕРБ. Тук обаче е важно да се разграничат две неща. От една страна, доколко всяка от тези мерки засяга пряко по-големите социални групи - пенсионери, държавни служители, бизнес, майки с деца и пр. Като реално бреме върху семейните бюджети, правителството, изглежда, се стреми да разпръсне тежестите върху различни групи на принципа от едни повече ще вземе, на други по-късно ще даде, от трети повече ще очаква, за да не се концентрират негативните ефекти върху едни и същи прослойки. От друга страна обаче, и това е нещо, което ГЕРБ не отчита, стои кумулативният ефект от тези стъпки върху онова, което можем да наречем обществена атмосфера, витаещи страхове, глух тътен. По мое мнение най-значимата промяна в отношението към управляващите е именно в това - не толкова в спада на подкрепата сама по себе си, колкото в обръщането на обществения климат. В изследванията тази тенденция проличава чрез рязкото преминаване на неутралните мнения в негативни. Обществените сетива също се настройват на позиция "критично приемане". Ако само допреди шест-седем месеца и най-сериозните гафове отскачаха като гумена топка, то сега ехото им отеква по-дълго и реакциите са много по-остри. Думи, които преди будеха умиление или най-много лека насмешка, сега срещат сарказъм и съпротива. Некомпетентните кадри повече не се приемат за случайна грешка, а за съзнателно налаган модел. Така промяната на мненията ерозира нагласите, но, както вече казах, не драматично. Достатъчно хора харесват ГЕРБ и Борисов. Други, макар и да не ги харесват особено, не виждат алтернатива.

- Могат ли да се прогнозират сериозни размествания на политическите пластове в следващите месеци?

- За сериозни размествания на политическите пластове са необходими три сеизмични труса - лишения, гняв, надежда. Засега по-силно и масово се усеща само трусът от икономическите тегоби. За гнева са необходими силни думи, за надеждите - силни лидери. Те все още са на режим "търси се".

- Отливът от ГЕРБ прилив ли е за левицата? Хората привиждат ли в БСП реална алтернатива на сегашното управление?

- Отливът от ГЕРБ засяга един по-фундаментален процес - поредната вълна на разочарование от политиката и политиците изобщо. Затова той не води до прилив не само към БСП, но и към другите партии. Синдромът на отказ от участие, също както и този на политическото инженерство, се ражда именно в среда на ценностна, политическа, институционална безтегловност. Евентуална алтернатива трябва да накара хората първо да повярват в тежестта и смисъла на своя глас, а едва след това - в конкретни лидери и обещания.

- Какъв електорален ефект очаквате да имат обещанията на БСП от рода на това, че ако вземе властта, първо ще уреди несигурното положение на хората в предпенсионна възраст?

- Изненадвате ме, дори не съм го чула, а уж внимателно следя кой какво обещава. Ако това обещание се загуби някъде между ядрения разпад, май не ще да е толкова голям този ефект. Това на шега, но не е шега, че най-стимулиращият пример за нашата левица - френският президент Франсоа Оланд, въпреки че имаше конкретни предложения откъде ще пренасочи средства и как ще осигури балансите в социалните си ангажименти, сега среща големи трудности. Може да изглежда парадоксално, но колкото по-едро е едно обещание, толкова по-малко хората се интересуват от подробностите. Колкото по-конкретно е то, а в случая става въпрос точно за такъв тип обещание, толкова повече засегнатите се интересуват от детайлите и механизмите. Те са и по-информирани за клопките от поемащите ангажименти политици, които, не бидейки в същата възрастова или подоходна група, често нехаят за конкретиката. Ако тези обещания не са обозрими и реалистични, засегнатите ги пренебрегват, а онези, които не ги касаят, така и не ги чуват.

- При какви обстоятелства ГЕРБ може да спечели нов мандат и съответно каква е алтернативата?

- В буквален смисъл нов мандат на ГЕРБ ще зависи от електоралната аритметика, т.е. от съотношението на силите в бъдещия парламент и от способността му да оцелее и управлява в коалиционна формула. Пътят до там минава първо през удържане на силните за ГЕРБ направления и второ - в спасяване на онова, което може да бъде спасено - инвестиции в публични услуги, разумна финансова политика, умерен ръст на доходите на най-уязвимите групи, глътка въздух за малкия и средния бизнес, притваряне на политическите чадъри, с които десетки кристовци са опаковали администрацията, увековечавайки творението "европари срещу услуги". За големите реформи и политики - здравна, социална, пенсионна, капацитет не виждам, те ще трябва да чакат по-добри времена. Както обичайно става у нас, "принос" в евентуална победа би имала и опозицията - ако запази своите вътрешни противоречия и лични каузи. Преди зимата алтернативите изглеждат все коалиционни управления - въпросът е за водещата политическа сила.

- Как хората възприемат претендиращата за автентичност десница - СДС и ДСБ? Като опозиция или като поддръжник на сегашното мнозинство?

- След поредните разцепления както вътре в "Синята коалиция", така и в СДС мнозинството дори от доскорошните им избиратели не знаят какво да мислят за тях, камо ли за отношението им към ГЕРБ. Желанието на десните симпатизанти е "Синята коалиция" да е десен "коректив на ГЕРБ", но биографичната лоялност към традиционния вот може да получи тласък при запазване единството поне на този последен формат.

- Какъв е шансът на малките оранжерийни проекти на ГЕРБ като РЗС и партиите на Марешки и Капка Сидерова да се промъкнат в следващия парламент?

- Предвид собствения им потенциал и изхабеността на лицата - много зависи от конюнктурата, медиите, честността на вота. Някои от тези образувания могат и да прескочат бариерата, но няма да има никакво значение кое точно. Няма да им бъде отредена различна роля от досегашната.

- Това, което социолозите не могат да измерят, е мащабът на изборните фалшификации и манипулации, които изкривяват съществено вота. Смятате ли, че техният процент ще нарасне на следващите избори?

- Практиките на манипулации и фалшификации станаха толкова хитроумни, че всички извън авторите им сме в догонващо положение. Не искам да гадая за техния процент, но докато граждански организации и медии насочват към тях прожекторите, надежда за ограничаването им има. Най-страшно би било, ако на хората им стане дотолкова безразлично кого избират, че да им е все едно дали ще си продадат гласа, дали той ще бъде подменен, или просто пренебрегнат. Не знам дали всички си дават сметка, но разпореждането с нашата воля, независимо къде - в бизнеса, в политиката, в съда, в личните отношения, започва от това, че някой се е разпоредил с гласа ни.

- Възможно ли е политическият успех в България да се режисира? Вярвате ли, че невидими за нас диригенти на политическото задкулисие могат да влияят върху резултатите от изборите?

- Демоните в главите ни са много по-силни от реалните. Вярвам, че когато някой непрекъснато повтаря на хората, че от тях нищо не зависи, че всичко е конспирация или че има кой да мисли за(=вместо) тях, те губят съпротивителни сили дори срещу дребните ежедневни безобразия, срещу бутафорните величия, облекли каквато и да е униформа, както казва Хаджийски, или домогнали се до малко власт. Някои от тези псевдовеличия трябва само да бъдат докоснати, за да се превърнат в прах, но дори и това усилие изглежда безсмислено, ако хората се чувстват самотни в него, ако не виждат, че и други имат кураж да протестират. Задкулисните диригенти на успеха са силни там, където няма реални участници - в изборите или в каквото и да е било.