01-11-2012 | 00:35 ч.

Две важни новини роди политическият ни живот напоследък – двуполюсният модел се завърна, а формацията на Борисов се установи трайно на десния полюс. Нищо, че е популистка

Две важни новини роди политическият ни живот напоследък – двуполюсният модел се завърна, а формацията на Борисов се установи трайно на десния полюс. Нищо, че е популистка

Диян Божидаров

Двуполюсният модел се завърна, а ГЕРБ е голямата дясна партия. Значимият въпрос каква ще е българската десница след разпада на старото СДС почти е намерил отговор - тя ще е това, което е ГЕРБ, поне в следващите 6-7 години. Политическият живот ни съобщи тези важни новини в последно време, но вторачени в злободневните интриги, ги пропуснахме.

В теорията и практиката понятията са размити и нека най-напред разясним за какъв "двуполюсен модел" и "десница" става дума. На българска почва те винаги са се дефинирали чрез самоопределението на партиите и гражданите. Ние нямаме класи, липсват и големи исторически традиции, за да се формира традиционното разделение на дясно и ляво. Ценностите също не важат. В редица отношения ГЕРБ е лява, но за нея гласуват десни избиратели. БСП, след като прие евроатлантическата интеграция, която бе главната "синя" ценност на прехода (Георги Първанов подписа договора с НАТО, Сергей Станишев е лидер на Партията на европейските социалисти), би трябвало да е дясна. Но е лява. Затова най-важни у нас са



самоидентификацията на политическите сили



и това, за което сам се възприема електоратът. Открай време лявото е ясно - там са БСП, привържениците й, няколко пренебрежимо малки субекта и техните фенове. По-интересно е вдясно. Формациите там са известни. Но кой е десният избирател? Предпочитанията му се променят през годините, социалният статус - също, но една черта неизменно споява като жилка дясната тъкан - противопоставянето на БСП. Десният избирател в България е този, който враждува с БСП и за нищо на света не би гласувал за нея. В добавка двуполюсен модел има тогава, когато БСП и привържениците й стърчат от единия край на политическото тяло, а формациите и избирателите им, които са срещу БСП, от другата. И тези две противоположности доминират.

Днешният момент е точно такъв, но преди да го разгледаме, нека пак подчертаем важността на конфронтацията с БСП като водещ фактор при самоопределението при десния електорат. И отражението й върху реалните политически субекти. Нека си спомним НДСВ. Тя възникна като типична популистка партия, помете конкурентите през 2001 г., афишира се като формация от центъра. Изненадващо след спорно управление с ДПС стана втора политическа сила през 2005 г. Взе 20% от гласовете. След това към двойната коалиция бе прибавена БСП и започна



незабавно ударно падение



на рейтинга на НДСВ и царя. Защо? Никакви "ценности", "управленски действия" и други абракадабри не бяха причина. Макар и центристка формация, НДСВ обеща предизборно да не пусне БСП във властта, с тази клетва тя обра доверието на десните избиратели. Срина се, когато се съюзи с БСП, и излъганият десен електорат я напусна. Всички днес се чудят защо сред тежка икономическа криза, отчайващо нарастваща бедност и безпътица, провали срещу престъпността, тюрлюгювеч от "ценности и идеи" ГЕРБ е водеща политическа сила. При все че по ред параметри прилича на НДСВ. Отговорът е ясен - защото не допусна грешката да се коалира с БСП. Позиционира се трайно като алтернатива на столетницата. Антисоциалистическият електорат я счита за такава. Отношението към БСП е вододелът между българското ляво и дясно.

Каква е разстановката в момента, а и в близка перспектива? БСП е водещата лява политическа сила и няма значение каква точно политика предлага. Левите симпатизанти се припознават в нея, всеки розов или тъмночервен субект ще има обречената съдба на появилите се по-рано. Вдясно e ГЕРБ, тя влиза в предстоящата предизборна кампания с най-висок рейтинг или близък до този на БСП. Двете партии акумулират повече от половината от гласовете на потенциалните избиратели. Вдясно има и още няколко жизнени (все още) партии, чийто таван на възможностите са 3-4% подкрепа. Борисов и Станишев всеки ден се громят взаимно по медиите, позиционират се като люти врагове.



Това е класически двуполюсен модел



Ако Борисов не сглупи и повтори грешката на царя (съюз с БСП), ГЕРБ и в перспектива ще е най-мощният десен политически субект. Тя съобразно българските специфики ще е класическата дясна партия. И понеже коалиция помежду им е малко вероятна, то отсега може да се каже, че ГЕРБ вече е олицетворение на десницата.

Бъдещето на ГЕРБ зависи и от още една особеност - намеренията, целите, доброто здраве и кондиция на нейния лидер. Тя е типична вождистка партия. Но всички български политически субекти, без БСП и остатъчното СДС, са вождистки. ГЕРБ, ДСБ, "Атака" "България на гражданите" са замислени като лидерски проекти, дори ДПС ще се разпадне без Доган. В този смисъл бъдещето на ГЕРБ е тясно свързано с бъдещето на Борисов. Но това не я прави нито нетипична българска партия, нито нетипична дясна. Напротив - класическите партии на десницата са лидерски, такава бе и СДС през апогея при Костов.

ГЕРБ с авторитарния Борисов начело и конфронтирайки се с БСП, ще е най-мощната дясна българска партия до момента, в който се появи друг субект,



припознат като антипод на социалистите



Но такъв скоро не се задава.

А сега няколко думи за т.нар. ценности и идеи. Твърди се, че ГЕРБ не може да бъде десен субект, защото е популистки - физиономията му е размита, провежда спорна политика, Борисов е бил член на БКП, охранявал е Тодор Живков, няма ясно отношение към миналото и т.н. Всичко това е вярно. ГЕРБ е популистка формация. Но каква бе българската десница преди нея? Тя се променяше през годините, но по същество бе сбор от размити мечтания - да се интегрираме на Запад, осъждайки комунизма, но чрез бивши комунисти, отгледани на Изток (да изброяваме ли колко кадри на БКП бяха в първите редове на десницата; синият избирател им прощаваше с личното минало, макар яростно да воюваше с него по принцип); да се приватизира, реституира, да се даде възможност за натрупване на богатство, но да няма бедни и ощетени; да се управлява демократично, но и авторитарно при нужда (в името на реформите). В десницата имаше земеделци, еколози, консерватори, националисти, радикали, социалдемократи, всички накуп, обединени най-вече от сладки приказки за бъдещето. Е, същото това "изобилие" представляват днес Борисов и ГЕРБ. Те не са някаква нова десница, а продължение на старата. Най-важното е, че се позиционират като алтернатива на БСП, т.е. притежават единственото, което сплотяваше старата.

Разбира се, мнозина ще кажат, че дясното у нас не е такова, каквото е, ще припомнят задкулисието, "двойните агенти", политическото инженерство и в крайна сметка - обезсмислянето на полюсите. Но в историята водещи винаги са официалните събития. Неофициално се спори например дали въобще имахме преход (старият елит успешно направляваше трансформациите ), но официално твърдим, че има.