01-11-2012 | 00:33 ч.

Нова партия, сама пред огледалото

Нова партия, сама пред огледалото

КЪНЧО СТОЙЧЕВ

Личният ми електорален профил в най-голяма степен се доближава до партията на Меглена Кунева. Това изобщо не означава, че ще гласувам за нея - на изборите никога не слушам сърцето си, а се опитвам да помогна на онези, които по най-ефективен начин ще отстояват принципите на свободата и правата на човека. А най-ефективният начин е те да са на власт или поне да участват във властта.

Не подценявам ролята да си в опозиция, но ако в опозиция основната ти задача е да се бориш за свобода и права, то очевидно властта твори не-свобода и не-правила. Затова предпочитам хората, които се борят за свобода и правов ред да са в парламента, а не извън него, и да са в управлението, а не извън него.
Ето защо тия дни с потрес научих, че партия "Движение България на гражданите" твърдо е решила

да не участва във властта

тъй като отказва след изборите да се коалира с която и да било от политическите сили, от които със сигурност ще зависи следващата властова конфигурация в страната. А ако това е така, то и шансовете  да влезе в парламента намаляват, тъй като на парламентарни избори човек обикновено гласува с желаниe да изпрати свои представители в парламента и във властта, а не в опозиция.

Нека се опитаме да направим дисекция на заклинанието: "След изборите - нито с ГЕРБ, нито с БСП, нито с ДПС." Първото внушение е - ето това са истински лошите. Тоест, сравнено с тях, ние сме целите в бяло. Как излизаш от блатото целия в бяло, е една магия за мен, но да речем, че има и чудеса на тоя свят.

Второто косвено внушение е, че готините са извън тези три партии - т.е. "Атака", РЗС и Слави Бинев. Супер, ето я значи звездната коалиция.
Третият намек е разбираем и прозрачен - ще управлявам

само ако имам абсолютно мнозинство

Тоест - никога. Оттук четвъртият срез е напълно понятен - не ми пука за тая шибана държава, в която три четвърти от населението гласува за ГЕРБ, БСП и ДПС.
И пето - нa ти си куклите, дай си ми парцалите!
Да,

това е детска градина

а не отговорна политика в интерес на гражданите. Мисълта само за себе си и само за собствената си важност там и би следвало да приключва - някъде към шестата година. А ако не е приключила, то заниманието с политика едва ли би било полезно за хората.
Имам една мечта - политиците в България да излязат от собствените си капризи и да почнат да работят за цялото, за страната ни. Да престанат да се блъскат само те да бият дузпата и да започнат да тичат и по крилата, и в защита пред вратата. Защото управлението при демокрацията винаги е заедност, а не "сам пред огледалото".

Разбираемо е в една предизборна надпревара да бъдат критикувани опонентите, да бъдат преувеличавани собствените достойнства. Дори егоизмът е приемлив, когато човек се състезава. След състезанието обаче е друго и ако не си спечелил, т.е. ако не се е случило най-доброто, то си длъжен да се бориш да се случи по-малкото зло. Политика и компромис са синоними, обратното се нарича религия. При това - фундаменталистка.

Единственото сигурно след предстоящите избори е, че ще има коалиция. Такава ще бъде волята на избирателя и политиците ще я последват. Както я последваха преди четири години у нас. Както я последваха и вчера в Холандия.

Участието на "Движение България на гражданите" в следващото управление на страната, без преувеличение, е съдбоносно важно. Вероятно за след изборите заклинанието срещу ГЕРБ, БСП и ДПС лекува гузни съвести, но по никакъв начин не спомага за
 
излекуването на България
 
Възстановяването на свободата на словото, зачитането на човешките права и установяването на правова държава не може да се случи в първо лице единствено число.