01-11-2012 | 00:04 ч.
Дилемата е прокурор ли да наследи Велчев*
Дилемата е прокурор ли да наследи Велчев*
legalworld.bg
Нов съд може да разтовари от дела административните магистрати, казва Георги Колев
Георги Колев е председател на Върховния административен съд от 3 декември 2010 г.
Роден е на 23 октомври 1966 г. Завършил е Висшия институт на МВР. Има дълъг стаж като следовател, прокурор и съдия. "Стандарт" потърси мнението му за промените, които наложи във ВАС, както и за работата на новия Висш съдебен съвет и предстоящия избор на главен прокурор.
Г-н Колев, сегашният Висш съдебен съвет (ВСС) трябва да избере новия главен прокурор. Какви качества трябва да притежава той?
Настоящият ВСС принципно трябва да избере не само следващия главен прокурор, трябва да избере следващия председател на Върховния касационен съд (ВКС), а може би и следващия председател на Върховния административен съд (ВАС), имайки предвид процедурата, която предвижда не по-късно от 3 месеца преди изтичане края на мандата и не по-рано от 6 месеца. Така че е напълно възможно този ВСС да избере и тримата. Това е една изключително сериозна отговорност. Мисля, че колегите го осъзнават и ще подходят безкрайно отговорно. Нека не забравяме, че изборът на един от тези три възлови места е нещо, по което България ще бъде оценявана за в бъдеще. Но най-важното е самите ние какво искаме да постигнем в съдебната система. Мисля, че няма човек в тази държава, който да не желае тя да работи добре. Що се касае до предстоящия избор обаче, предполагам, че в близките няколко седмици ще бъде открита процедура. Крайният срок за откриването й ще бъде 23 ноември,тъй като мандатът на Борис Велчев изтича на 23 февруари.
На какви критерии следва да отговаря новият главен прокурор?
На първо място, според мен трябва да бъде перфектен организатор. Нека не забравяме, че пред главния прокурор стои много сериозна задача, евентуално структурна реформа в прокуратурата и сериозно подобрение на нейната дейност съгласно критиките, които получихме от доклада на Европейската комисия (ЕК). Аз мисля, че г-н Велчев се справя с поставените задачи до момента. Той имаше пред себе си 7 г. и успя. Извърши редица промени, които доведоха до подобряване на дейността на прокуратурата. И това би следвало да продължи. Затова се изправяме пред този проблем - какъв следва да бъде следващият главен прокурор? Човек, който е вътре в системата или външен човек? Като външен човек означава нещо много относително. Външен въобще за системата, външен за прокуратурата...
По-скоро дали да е външен за прокуратурата?
Като за начало е въпрос колко човека все пак ще бъдат номинирани за главен прокурор. Аз мисля, че ще бъде повече от един. Лично аз съм противник на идеята да е налице конкуренция заради самата конкуренция. Но, когато са налице реални кандидати, заслужаващи съответното внимателно обсъждане, мисля, че няма нищо лошо в конкуренцията. Напротив - такава трябва да има. Ако кандидатът е вътрешен, то тогава познава отлично кадрите в държавното обвинение, тяхното развитие. Такъв човек следва да е прекарал поне десетина години в прокуратурата и тогава има пряката възможност да се запознае както с кадровото израстване на колегите, с които работи там, така и с техния потенциал. Тогава този човек би се справил отлично. От друга страна обаче, обективно би бил свързан с много от прокурорите. Доколко неговата оценка в този случай би била обективна и безпристрастна и доколко един такъв човек би погледнал обективно на цялата структура на прокуратурата? Затова стигаме до другия момент - дали един човек, сравнително външен за системата на прокуратурата, не би бил по-добрият вариант? Дали не би имал една трезва, съвсем безпристрастна оценка за реалната ситуация и съответно би взел съответните мерки да бъде подобрена? Кое е по-добре от тези две неща? Ето това е въпросът, на който трябва да се отговори. Това е дилемата и пред този избор ще се изправи ВСС. Предполагам, че този въпрос си го задават не само колегите от съвета, но и повечето магистрати от съдебната система. Независимо дали са прокурори, съдии или следователи. За мен най-важното качество, което следва да има бъдещият главен прокурор - би следвало да умее и да успее така да изгради своя екип, съответно професионални заместници, както и другите ръководители на звена, които да успеят да реализират именно тези цели - продължаващата реформа и повишаване качеството на работа на прокуратурата.
Скоро предстоят избори за директор на Националната следствена служба (НСС). Вие сте от хората, които подкрепиха Бойко Найденов. добре ли ще е, ако успее да повтори мандата си като шеф на следствието?
Да. По този въпрос отговорът ми е категоричен. Разбира се, аз съм един от колегите, които издигнаха кандидатурата на г-н Найденов, и моето мнение е, че би следвало да му се даде възможност да реализира още един мандат. Защо смятам така? Ако сте наблюдавали процедурата, при която в началото на тази година изтекоха мандатите на всичките 28 административни председатели, ще забележите, че 22-ма са от същия състав. Двама от тях нямаше как да бъдат същите, защото се отказаха и останалите трима само са подменени. Защо става това? Отлично знаем, че един мандат, който изкара човек, е абсолютен тест за неговите управленчески качества. Тогава най-добре може да си проличи какъв е неговият капацитет, доколко се справя с организаторската работа. В обратния вариант, все пак започва един първоначален тест. Дали ще се справи колегата, няма как да дадем ясен и категоричен отговор. Докато при един изминал мандат нещата са повече от ясни. Моята оценка е, че г-н Найденов определено се справи поне що се касае от данните, които са от изтеклия му мандат. А тук имаме съответната сигурност. Разбира се, познавам и другия колега - Евгени Диков, той също е добър професионалист. Не мога да посоча каквито и да е забележки. Няма нищо лошо да бъдат поставени в едно условие на състезание, доколкото това би дало реални резултати. Нека не забравяме, че при едно такова публично изслушване се поставят множество въпроси, преценява се виждането на всеки от кандидатите и се правят преценки. Но това е в рамките на няколко дни, а не на 5 г.
Като цяло доволен ли сте от работата на новия ВСС в първите му дни?
Повече от добри. Колегите в момента имат невероятен потенциал и енергия. Невероятно желание да променят нещата към по-добро. Моята оценка за работата на предходния съвет, разбира се, имаше хиляди критики срещу тях, но моята оценка е добра. Така или иначе, при тези условия, в които бяха поставени колегите, се справиха отлично. Винаги го има очакването следващият да бъде с нещо по-добър от предишния. Естествено, на колегите им трябва малко време. Все пак те не се познават помежду си все още достатъчно добре. Аз вярвам, че те ще се справят.
Новият ВСС като че ли е нагърбен с много повече очаквания от предходния. Ще успеят ли да защитят идеите си, ще се справят ли?
Това определено е така. Това, имайте предвид, е огромен товар. Надявам се този ВСС да не се пречупи. Мисля, че ще се справи. Защото очакванията са нещо двустранно - от магистрати и от обществото. Другата страна на това е, че пък колегите се опитват всячески да отговорят на това очакване. Това е трудно и могат да се допуснат грешки. Надявам се да не се случи.
Какво се промени, откакто сте председател на ВАС, как се чувствате на този пост през последните 2 г.?
Много интересен въпрос е това. Аз винаги съм твърдял, че ВАС е една добре работеща институция. Знаете, че когато една институция работи добре, не е необходимо да се извършват кардинални, драстични промени, тъй като не е необходимо да се поправя механизъм, който функционира. Разбира се, промени има. Както знаете, всеки председател идва с предизборна програма. Общо взето какви бяха моите намерения - търсене на начини за намаляване на постъпленията, това се случи частично. Част от подсъдността вече е изменена, тя е на административните съдилища, не е на ВАС. Намалението въобще не е в такъв размер, какъвто аз и колегите бихме искали. Но това успя поне да компенсира нещата дотам, че постъпленията се запазиха в този размер, какъвто бе предходните години. Не са увеличени за разлика от тези в другите съдилища. Вторият момент, с който аз се ангажирах по принцип, беше да има съдебен помощник на всеки един състав. В този съд това вече е факт. Колегите са изключително доволни от това и аз мисля, че това е пътят. Минималното увеличение на магистратите във върховните съдилища не е прякото решение на въпроса. Разбира се, има и известно увеличение на бройката на съдиите във ВАС, с четири човека спрямо предишния състав и това е все пак и минимумът, който ми беше необходим. За настоящите 2 г. мисля, че това се нещата, които най-вече се случват. И, което е най-важното - се случиха успешно. Предстоят обаче ред неща, които трябва да бъдат направени.
Продължава ли натовареността на съдиите да остава основен проблем? Какво показват предварителните данни за работата на ВАС за 2012 г.?
В момента разработвам една идея - за структурирането на Централен административен съд на апелативно равнище, който да поеме голяма част от делата, които се разглеждат от ВАС като първа инстанция. Именно това е големият проблем на ВАС. За разлика от ВКС тук първоинстанционните дела са 35-40% в зависимост от периода. Ако тази идея бъде реализирана, тогава ще бъде налице едно съвсем реално намаляване на натовареността на ВАС и връщането му към функциите, които би следвало той реално да изпълнява. Все пак ВАС е съд, който е касационен по своя характер. За съжаление това ще отнеме значителен период от време. Трябва да бъдат приети съответните нормативни изменения, промени в законите, търсене на съответните бюджети, което може би е най-сериозният проблем. На този етап е изключително трудно да се намерят допълнителни средства за това. Знаете какъв е бюджетът на ВСС за следващата година, той е ограничен. Може да не е следващата година, но се надявам 2014 - 2015 г. това да се случи. Защото това би дало един завършек на цялостната система на административното правосъдие. Това не е само моя оценка, това е оценка на множество колеги не само от Върховния съд, но и е коментирано с регионалните административни съдилища и се възприема изключително добре.
Следващата година предстоят парламентарни избори, според вас предложението на прокуратурата за възможност при съмнения за купуване на гласове да се използват специални разузнавателни средства ще спомогне или ще навреди като цяло?
Не зная дали това ще доведе до очакваните резултати. Нека не забравяме, че не повече от 7 до 8% от използваните СРС-та водят до ефективен резултат. Така че не съм сигурен дали това ще доведе до някакво драстично подобрение на работата в това отношение. Купуването на гласове трябва да бъде спряно. Така или иначе аз мисля, че тази порочна практика значително намаля в последно време. Разбира се, при едно внимателно диференциране на случаите, при които се прилагат тези специални разузнавателни средства в тези казуси, би могло да има резултат. Но според мен трябва да се подходи много внимателно, защото може да има понякога и обратен ефект.
ВАС е единственият съд, който гледа дела срещу актовете на властта. Повече или по-малко са жалбите срещу актове на Министерския съвет и подзаконови актове на министерствата?
Няма никаква съществена разлика между настоящата година и предходната. По тези казуси е не повече от 3%. Запазва се и съотношението между отменените и потвърдените актове.
Ако Венета Марковска бъде избрана за член на Конституционния съд, кой според вас е достоен да заеме нейното място?
Аз бих се радвал съдия Марковска да бъде избрана, тъй като е професионалист с голям опит. Тя е с повече от 37 г. съдийски стаж в различни сфери, като във ВАС е може би от 15 г. Само по себе си това обуславя един определен професионализъм, който е изключително подходящ за Конституционния съд.
