30-10-2012 | 18:57 ч.

Германският посланик обвини "Монитор" в цензура

Германският посланик обвини "Монитор" в цензура

Матиас Хьопфнер, посланик на Федерална република Германия у нас, обвини вестник "Монитор" в цензура - липсвал пасаж от интервюто, в което той критикувал проблемите в българския медиен пейзаж, съобщи германското посолство на уебсайта си.

"Устно интервю е журналистически коректно, ако предава вярно казаното. Съкращения, които променят смисъла, не са допустими според моралното самозадължение на германските медии", отбелязват от посолството и публикуват пълния текст на писмото на дипломата до главните редактори на в. "Монитор" Петя Бахарова и Тодор Варчев.

"Интервюто ми, поместено във Вашия вестник на 23.10. 2012 г., предизвика у мен известно учудване и голяма загриженост.

Имам впечатлението, че някои от споделените от мен мисли са били целенасочено съкратени, за да се избегне критичен сблъсък с темата за свободата на медиите в България.

По този начин интервюто представя на читателите изопачена представа за актуалната ми оценка за политическото положение в страната", пише Хьопфнер.

Посланикът разказва и как е протекло интервюто му. В отговора си на въпрос в кои области страната ни се развива положително и в кои са нужни още подобрения, той засегнал "проблематичните структури в българския медиен пейзаж".

Според неговата оценка проблемите дори са се задълбочили след присъединяването на България към ЕС.

Журналистката Мариана Тодорова му задала допълнителен въпрос: Как да се разбира това.

"Отвърнах, че концентрацията на собственост от медийни фирми в ръцете на няколко човека е много проблематично. Трябва да има прозрачност в отношенията на собственост. Трябва да е ясно, какви икономически интереси стоят зад една медия.

Много журналисти сами биха цензурирали леко своите статии, за да удовлетворят интересите на собствениците.

Голям проблем е и скритата реклама и платените статии. Скритата реклама е един от пунктовете, който е категорично забранен в германското медийно право", обяснява посланикът в писмото си, което е датирано 24 октомври - ден след появата на статията във вестника.

В онлайн изданието на "Монитор" пасажът изглежда така:

- За какво бихте ни похвалили към днешна дата и в какво още имаме да наваксваме?

- Частично вече отговорих на този въпрос. Мога само да допълня, че България впечатлява със своята бюджетна дисциплина. Личните ми впечатления са, че от това имиджът на страната ви само е спечелил, що се отнася до Германия.

Известни недостатъци има все още в областта на правосъдието и вътрешните работи. ЕК ще продължи да следи реформите в тези две области. Неотдавна изключително добро впечатление направи изборът на ВСС, който бе проведен при една изключително прозрачна процедура. Но все пак трябва да подчертая, че много важни са резултатите, особено когато говорим за корупция и организирана престъпност. Именно в тази област България и Германия работят в тясно сътрудничество и много добре през последните няколко години. Организират се съвместни семинари и обучения за служителите в правосъдната система. А трансграничното ни сътрудничество в наказателното преследване е достойно за пример.

"Имам разбиране, че поради ограниченото място някои въпроси от интервюто е трябвало да отпаднат. Версията, в която в края на краищата интервюто бе поместено, не бе обаче съгласувана в тази форма, и представлява смислово изопачаване, което не мога да приема.

Госпожа Тодорова предварително ни съобщи, че някои въпроси от областта на културата и образованието не могат да се публикуват поради липса на място. С това се съгласихме. В одобрената от нас предварителна версия обаче споменатите по-горе и считани от нас за важни въпроси все още се съдържаха.

В отпечатаното интервю липсва не само описания по-горе допълнителен въпрос на госпожа Тодорова, а също и споменатата само в половин изречение критика към медийния ландшафт във въпроса за положителните и негативните политически развития в България.

Това несъгласувано съкращение събужда подозрението, че редакцията нарочно е заличила тази тематика от интервюто", пише посланик Хьопфнер, добавяйки, че "известно време" не може да дава интервюта пред този вестник.

Какво гласи Германския медиен закон ?

Директива 2.4 от германския Медиен кодекс, който е приет от Германския медиен съвет в сътрудничество с отделните медийни съюзи, в редакцията си от 03 декември 2008 г. гласи: "Устно интервю е журналистически коректно, ако предава вярно казаното." Съкращения, които променят смисъла, не са допустими според моралното самозадължение на германските медии.

Благодарение на цифровизацията България ще се сдобие със свобода на словото, макар че медиите ни са несвободни. Така  германския посланик Матиас Хьопфнер определи родните медии на 3 октомври на  конференция на Съвета за електронни медии за цифровизацията на телевизиите, открита от президента Росен Плевнелиев. В България медиите изпълняват само частично своята задача, бъдещето, демокрацията и просперитета зависят от това дали българските медии ще удържат на онези предизвикателства, дали ще са в състояние да казват истината директно, заяви тогава посланикът на Германия. Свободата и независимостта на медии са едни от основните блага на нашето общество, те се грижат за това проблемите да бъдат решавани, вместо покривани, допълни Хьопфнер.