29-10-2012 | 21:45 ч.
Единствено сигнал срещу Венета Марковска оживи изслушването на кандидатите за КС
Единствено сигнал срещу Венета Марковска оживи изслушването на кандидатите за КС
legalworld.bg
Сигнал срещу Венета Марковска като кандидат за съдия в Конституционния съд (КС) е бил получен в парламента още миналата седмица, адресиран до председателите на парламентарните групи. Той обаче се оказа непознат за повечето членове на правната комисия, които днес изслушваха четиримата номинирани за членове на КС от парламентарната квота. Не е бил даден и на съдия Марковска, за която се отнася. Поради това, когато днес, по време на изслушването на кандидатите за КС, Янаки Стоилов от "Коалиция за България" зададе въпрос на г-жа Марковска за този сигнал и възможностите й да коментира, не само тя, но и всички останали депутати демонстрираха голямо учудване.
Когато стана ясно, че Венета Марковска не знае за този сигнал, Янаки Стоилов обяви, че няма да го огласява и изрично отказа да съобщи каквито и да е факти по него. Той обаче заяви, че очаква г-жа Марковска да проучи документа и до гласуването на кандидатурите в пленарна зала, което трябва да стане на 31 октомври, да даде отговор на поставените въпроси, защото те са сериозни.
След заседанието на комисията стана известно, че сигналът е подписан с името Георги Тонев Колев и почти изцяло се базира на журналистическо разследване в медиите ("Капитал" и "Медиапул") от 2010 г., в които се твърди, че през януари 2010 г. съдия Марковска се намесила и пректически издействала уволнението на двама полицаи, позволили си да спрат за проверка мъжа, с когото тя съжителства и който бил видимо пиян. Публикациите изобилстват с редица любопитни подробности, но по-съществени са твърденията за серия от дарения и много изгодни покупки на недвижими имоти, реализирани както от въпросния приятел на г-жа Марковска Георги Георгиев, така и от нейни роднини. В сигнала се съдържат намеци за "доверения адвокат" на съдия Марковска Румен Еленски и др.
На края на сигнала се предлага на депутатите да зададат на г-жа Марковска няколко въпроса, сред които например какъв е бил поводът за срещата й с двамата заместник министри на МВР на 29 януари 2010 г., какво отношение има съдия Марковска към множеството дарения, които Георгиев необяснимо получава, както и за естеството на крайно изгодните сделки, сключени от него, включително и покупката на 1205 кв. м. в Ахтопол срещу 13 лв. за кв. м. при свободно договаряне с кмета Петко Арнаудов и др.
На въпроси на журналисти след изслушването, когато стана ясно какво е естеството на обвинението, г-жа Марковска заяви: "Не мога да давам обяснения и да се чувствам отговорна за хора, които са извън кръга на моето семейство". Не живея с никого във фактическо съжителство, категорично заяви съдия Марковска, този човек не ми е нито съпруг, нито брат, нито друг някакъв роднина. Тя каза също, че има различни поводи за срещи със зам.-министри, но по никакъв начин не е провеждала такива срещи, за да лобира за някого.
Иначе изслушването на кандидатите за конституционни съдии на днешното заседение на парламентарната правна комисия премина вяло и при много слаб интерес, особено в сравнение с небивалия ентусиазъм, при който протекоха изслушванията на номинираните за ВСС преди месец. Зала "Запад" на Народното събрание се оказа полупразна, което пък позволи доста по-спокойна атмосфера.
Може би и заради отлагането на изслушването с един час по-късно от предварително обявения час 14,30 - заради проточилия се дебат за референдума, но заседанието на правната комисия започна с около половината от членовете й, без представител на нито една от многото поканени институции, освен конституционния съдия Кети Маркова. Оказа се, че и председателката на Народното събрание Цецка Цачева всъщност е дошла като един от вносителите на номинацията на Анастас Анастасов и си тръгна след като неговото участие приключи.
"Той е устойчив, колеги, устойчив е на външни съблазни, винаги е отстоявал своето мнение, аргументирайки го само със закона и конституцита. Човек с такава нравственост, която, убедена съм, че ще докаже и в работата си КС, г-н Анастасов достойно би представил Народното събрание като номиниран от парламента" - с тези думи Цецка Цачева аргументира номинацията на Анастасов, чието изслушване бе първо по азбучен ред.
"Нямам никакви причини да се срамувам, че съм завършил Академията на МВР, нито с това че съм бил 9 години председател на Районен съд -Ямбол, гордея се с това". Така започна изложението си Анастасов, с обяснението, че иска да отговори на "спекулациите от последните дни". После изложи концепцията си, която е публикувана и на страницата на парламента. В хода на изложението си той бе категоричен, че са неоправдани всякакви опасения, че ще е пристрастен като член на КС - конституцията и закона той поставя по-високо от всякакви политически пристрастия.
Изслушването на Анастасов продължи около 15 минути, а малкото въпроси, които му бяха зададени, по никакъв начин не провокираха за задълбочени отговори. Акцентирайки на произхода им от един и същи град - Ямбол, Любен Корнезов шеговито запита колегата си при спор за компетентност между Ямбол и Сливен кой ще спечели, а Емил Радев (ГЕРБ) поиска да знае менението на кандидата за ефекта от особените мнения на съдиите - дали намаляват авторитета на съда или пък създават право. Интересни въпроси зададе Янаки Стоилов - имат ли сила на присъдено нещо решенията на КС и кое е водещо при тълкуването - волята на конституционния законодетел, текстът на конституцията или нещо друго. Тези въпроси обаче практически не получиха отговор.
При представянето на Венета Марковска вносителят на номинацията й, независимия депутат Дарин Матов просто изчете биографията й, а г-жа Марковска, също както Анастасов преди нея, започна подробно да излага концепцията си, публикувана на сайта на парламента. Но понеже нейното изложение е далеч по-дълго от това на Анастасов - цели 16 страници, наложи се председателката на правната комисия Искра Фидосова да я помоли да се вмести в определените за начално встъпление минути.
Извън темата за сигнала, оживление предизвика и забележката на Янаки Стоилов, че той по принцип е скептичен към кандидатури, издигнати от независими депутати, независимо дали в кавички или не. Венета Марковска обясни, че е нормално да бъде издигната от независими, защото тя самата е съдия и е деполитизирана.
Иначе на съдия Марковска бяха зададени учебникарски въпроси от практиката на КС - от Искра Фидосова, от Емил Радев и Корнезов, включително какво мисли за индивидуалната жалба, подлежи ли на конституционен контрол закон за изменение на конституцията и т. н.
Следващата номинирана - Екатерина Михайлова бе представена от Веселин Методиев, според когото колежката му с авторитета си ще укрепи институцията на КС. Михайлова също представи вижданията си, публикувани на сайта на парламента, като акцентира на възможностите за разширяване на субектите, които имат право да сезират КС - теза, която тя разви по-подробно, мотивирайки защо е добре парламентарните групи да получат самостоятелно право да пускат искания, също - участниците в изборния процес и т. н.
Като политик г-жа Михайлова има продължителен стаж и последователно поведение - съчетание, което не е характерно за българските политици, заяви Янаки Стоилов. Но точно затова той попита - след като на няколко пъти нейната политическа формация поставя много категорични оценки за действащата конституция, няма ли позицията в КС по някакъв начин да послужи в посока на мотивиране на едно или друго от тези положения, при които се атакува Конституцията в нейните основи.
Никога не съм била в положение да атакувам Конституцията в нейните основи, имам предложения за промяна на Конституцията, заяви Михайлова. Тя напомни, че до момента има вече 4 промени на основния закон.
Професионално и задълбочено бе представянето на последната кандидатка - съдия Татяна Върбанова от ВКС, която заяви в началото, че не приема кандидатурата си като партийна, а като оценка на депутатите, с които е работила по законопроекти в предишния парламент.
При мотивирането на кандидатурата й, Янаки Стоилов, който е един от вносителите, изчете два абзаца от становището й, които според него дават много ясно пределите на нейното разбиране за обхвата на дейността на КС. "При искане за тълкуване, обосновано единствено с научни съображения, Конституционният съд би трябвало да отклони искането. Като цяло, при произнасяне по допустимост на искане по чл.149, ал.1, т.1 от Конституцията, Конституционният съд дължи изключително внимание, тъй като извън правомощията му е да дописва основния закон", се сочи например в единия от тях. Според другия: "Конституционният законодател не определя изчерпателно вида на решенията, които Народното събрание може да приема - те могат да бъдат индивидуални актове, да имат нормативен характер или съчетани, нито ограничава контрола за тяхната конституционна съобразност според вида на акта. Упражнявайки това свое правомощие Конституционният съд е длъжен да извърши преценка единствено с оглед на това, дали са нарушени конституционни разпоредби, а не други нормативни актове. Конституционният съд не може да преценява съотносимостта на акта на Народното събрание с други актове от по-ниска степен от гледна точка на юридическата сила. В противен случай, би надхвърлил правомощието си по чл.149, ал.1, т.2 от Конституцията."
На въпрос на народния представител Емил Радев за мнението й дали е възможно КС да изпрати преюдициално запитване до Съда на ЕС в Люксембург, съдия Върбанова отговори, че това според нея е допустимо и без изрична разпоредба в Конституцията, само на база на ДФЕС. Тя посочи, че до момента преюдициални запитвания няма от нашия КС, но пък още през 1997 г. австрийският КС първи е отправил такова запитване, последван от испанския и някои други конституционни съдилища.
Накрая Любен Корнезов взе думата за изказване, което, вместо да възмути присъстващите, предизвика снизходителен смях: "Познавам Татяна Върбанова и съм впечатлен от нивото на нейни решения, които съм чел, макар че аз съм скептик към жената-юрист". Само Веселин Методиев си позволи да коментира: репликата на Корнезов показва, че може би изслушването е трябвало вече да бъде приключено.
