14-07-2010 | 12:00 ч.
Програмата за сряда, 14 юли 2010г. водеща: Ива Николова
Програмата за сряда, 14 юли 2010г. водеща: Ива Николова
Програма на Радио К2 за сряда, 14.07.2010 г.
Водеща: Ива Николова
Радиото се излъчва на 93,9 FM в столицата и онлайн на адрес www.radiok2.bg
7.00 - 7.30
Предстоящи събития
Програма за деня
Преглед на печата
Палестинска сага и прочит на посещението на палестинския президент в България
Киряк Цонев, бивш дипломат, арабист, първи български консул в Обединените арабски емирства
България винаги е стояла на страната на арабските страни и е естествено Палестина да търси нашата протегната ръка като представители на ЕС, който е заинтересован от засилването на мирните процеси в Близкия изток. Страната ни има интерес от тази процеси, защото само мирна икономика в този регион може да бъде полезна за света, включително и за България.
8.00 - 9.00
Пенсионната реформа и синдикалните оценки
Валентин Никифоров, зам.-председател на КНСБ
Увеличаването на осигурителния стаж за пенсия с 3 г. е скрито увеличение на пенсионната възраст, за каквото не сме се разбирали в преговорите с правителството. Ако такава поправка влезе в парламента, КНСБ ще излезе на категоричен протест пред Народното събрание. За да се избегне дупката от 1,8 млрд лв. В НОИ, направените понижения на осигурителните вноски от 9% през последните 9 г. трябва бъдат премахнати.
Ника Зайкова, главен експерт на КТ „Подкрепа"
Не сме давали съгласие за увеличаване на осигурителния стаж, а само за дебати по пенсионната реформа с условието, че целта й не може да бъде стабилността на НОИ, а адекватни условия на пенсиониране. Да се направи амнистия за лихвите на длъжниците към НОИ означава да се призове за неспазване на закона. Амнистия обаче трябва да има за майките, чиито деца са ходили на ясли. Проблемът не е в законите, а в контрола - ако той се прилага, касата на НОИ ще се пълни
9.30 - 10.30
Лобизъм и жертви в 41 Народно събрание - решението за скандалната наркопоправка и наказанията на виновниците
Мая Манолова, депутат от Коалиция за България и член на временната комисия за разследване на скандалната поправка
Нещо в картинката с подменения текст в ДВ липсва и това вероятно са високопоставените лица, замесени в случая. Тук не става дума за лобизъм, а за открито престъпление, аз го наричам измама. Комисията работи много ползотворно и е първата комисия в парламента, която опроверга твърдението, че такива комисии се създават за замитане на случая. Бързата реакция на ГЕРБ за смяната на виновните лица всъщност е кризисни действия за минимализиране на щетите от скандала.
10.30 - 11.30
Една година 41 Народно събрание - отличниците от депутатските банки
Атанас Мерджанов, депутат от „Коалиция за България"
За една година управляващото мнозинство направи безпрецедентна смяна на двама министри, един зам.-председател на парламента, двама председатели на комисии и множество размествания в самите комисиите. Това издава неувереност, липса на експерти, фалове и грешки в управлението на ГЕРБ.
Мартин Димитров, съпредседател на Синята коалиция и лидер на СДС
Неизбежно е заеми да се теглят заради дупката в бюджета и фискалния резерв. Правителството на ГЕРБ е единственото европейско правителство, което увеличава разходите и не залага на приходите. Вече няма да приемем предложение на ГЕРБ да се включим в управлението. Това беше възможно в началото на мандата, но оттук нататък ГЕРБ да си управлява сама и да изпълнява обещанията, които даде на избирателите.
11.30 -12.00
Лобизмът като закон - правила за легитимиране срещу корупцията или легитимиране на корупцията без правила
Борислав Цеков, председател на Института за модерна политика и пръв автор на закон срещу лобизма
Законът за лобизма може да създаде поне публичен регистър за законодателни предложения, искания, протести срещу едно или друго решение от различни бизнес структури, граждански сдружения, заинтересовани общности, за да е ясно кой какви позиции отстоява и чии интерес зашитава. Ние се уморихме да правим дискусии, за да обясняваме смисъла на такова законодателство. След като управляващите са готови да го приемат, нека те ги организират.
12.00 - 13.00
По безкрайната спирала на преговорите за енергийните проекти между България и Русия
Иван Иванов, депутат от Синята коалиция и член на парламентарната Комисия по икономическа политика, енергетика и туризъм
Интересът на „Шеврон" към България е от изключителна важност и дава пълна възможност на страната ни да диверсифицира доставките на газ и да настоява за по-ниски цени за доставяния руски раз. България в никакъв случай не бива да се отказва от „Южен поток", защото партньорите по този проект са много и той е важен за страната ни. Изграждането на „Набуко" вече е решено и започва в началото на 2011 г.
Иван Хиновски, председател на Българския енергиен форум
Чрез интереса на американската компания „Шеврон" към нашия шиктов газ САЩ подава ръка на България за постигане на по-ниски цени на газа при преговорите с Русия. Нито руската, нито българската страна имат интерес да премахнат посредниците за доставка на газ, защото 50% от тези фирми са офшорни. Намаляването на цените на газа е химера. Действията на електроразпределителните дружества не са забранени от закона, а са въпрос на лош контрол.
13.00 - 14.30
Богдан Николов, експерт по финанси и кредитни институции
Правителството вероятно ще вземе някакъв минимален заем, за да намери дежурния виновник за неблагополучията в икономическата и социалната ситуация в държавата през следващите месеци. По-важно е обаче да намери сили за реформите, които могат да отраничат влиянието на дефицита. За реформите заем не е нужен.
Лъчезар Богданов, икономист
Преди да се реши дали ще теглим заем за каквото и да било, трябва да се направи сметка дали ще можем да го връщаме. Всеки заем само умеличава дефицита и натоварва и следващите поколения, които ще трябва да го връщат при неодобрявани от тях условия.
Десислава Николова, главен икономист в Института за пазарна икономика
Правителството пропусна основния си шанс да извърши реформите на старта на мандата си, когато имаше огромната подкрепа на обществото. Оттук нататък вземането на заеми няма да реши проблема с дефицита, ако разходите не се съкратят, за да се попълват недостигащите средства.
14.30 - 15.30
Изборът на генерален директор на БНТ - ден последен на конкурса, ден първи за проблемите
Иво Драганов, бивш член на НСРТ и медиен експерт
Този конкурс беше напълно излишен преди да се приеме новият закон за радио и телевизия. Критериите, по които трябва да работи една обществена медия са създадени от ВСС и затова нямаше нужда да се пишат свободни съчинения, а просто да се приложат при избора на нов ръководител на БНТ.
Паула Хюсеин, журналист от в. „24 часа"
На днешния последен ден от изслушването на кандидатите за генерални директори от 6-ма, претендентите останаха пет, защото излезе справката на комисията за досиетата и се оказа, че Александър Бешков е бил сътрудник на ДС, което по закон го лишава от правото да се кандидатира за поста. Всички кандидати посочиха нуждата от стратегическо планиране за БНТ най-малко за 20 г., от хоризонтално управление, програмата пред администрацията, школа за обучение на кадри.
15.30 - 16.30
Дебелянов, Вазов и ценностите на кандидатстудентите
Румен Леонидов, писател
Не е възможно да се иска от деца да разсъждават и пишат по такива теми, които са далеч от техните виждания и усещания за времето. Причината за пропастта между литературата и възпитанието на децата е в купищата учебници, които не само отблъскват с псевдонаучните си формулировки, но и се издават единствено и само заради икономически интереси.
Йордан Евтимов, литературен критик
Скъсана е връзката между училището и реалната литература. Според нашите учебници по литература след Димитър Димов в българската литература не се е случвало нищо. Такива теми са твърде отвлечени и високопарни, за да се искат разсъждения от деца по тях.
16.30 - 17.30
Писатели и криза - безшумните шумни успехи на двама български автори
Любомир Петков, българският Дан Браун
Най-важното от един народ е неговия дух и неговите мисли, които, ако останат неизказани, след 100 години поколенията няма да могат да съдят за нашия живот. За литературата е необходима широка дискусия на всички нива - от научните общности до писателите, за да постигнем общи критерии за нейните оценки и отношението си към нея.
Калин Илиев, драматург, чиято пиеса се играе в Париж
България няма политика за културата и начините тя да получи излаз извън България. В момента се извършва реформа, която буквално закрива културните институции. Успехите на български автори в чужбина се дължат изцяло и единствено на лични контакти, но дори и те не получават подкрепата на властите.
18.00 - 20.00
14 юли - 20 години след 7 ВНС и 1 година след 41 НС
Проф. Драгомир Драганов, преподавател в СУ „Св. Климент Охридски"
За пръв път няма срив на доверието след първата година от мандата на правителството, но тази висока подкрепа е подкрепа на отчаянието. След много спасители, които се извървяха, хората просто се страхуват да се разочароват от поредния спасител. Понятията ляво и дясно поначало вече са остарели, но сега се намираме във фазата на най-грозната либерална политика на принципа „всеки да се спасява сам".
Живко Георгиев, социолог от „Галъп"
Правителството отново е с най-високото доверие, а Народното събрание - най-ниското и това не е добре за една парламентарна република. Причината за безпрецедентните промени от страна на ГЕРБ в 41 НС е цели избирателни райони бяха дадени на концесия и човешкият материал се оказа некачествен, по израза на премиера. Самата партия ГЕРБ е в дълбока нелегалност и не съществува извън властта.
Юрий Асланов, социолог от АФИС
ГЕРБ е загубила най-чуствително подкрепата си сред хората, които се страхуват за работното си място и са очаквали от управляващите стабилност и справяне с кризата. Най-тежкият удар е понесло средното предприемачество, което искаше защита от олигарсите, но не я получи. Избори 2 в 1 са възможни, но 3 в едно вече би било авантюра. Колкото и да спада доверието към ГЕРБ, това не носи подкрепа за старите партии и стария елит, включително и за евентуална нова структура на Георги Първанов, защото и той е лице на този елит.
