28-10-2012 | 19:20 ч.

Яни Янев: Решението на Народното събрание обрича референдума на провал

Яни Янев: Решението на Народното събрание обрича референдума на провал

Внасянето на подписката за АЕЦ „Белене" в Народното събрание беше моментът, в който възраженията срещу начина, по който е формулиран въпросът в подписката, трябваше да бъдат представени на Конституционният съд, заяви Яни Янев, член на ръководството на НДСВ, в интервю за Илиана Беновска, Радио К2. Преценката на юриста е, че сега вече има втори казус, по който Конституционният съд трябва да се произнесе. Подмяната и преформулирането на въпроса, при условието на подписка на повече от половин милион български граждани, което задължава парламента да вземе решение за провеждане на референдум, е въпрос, по който Конституционният съд трябва да се произнесе, защото този подход удря директно по механизмите на функциониране на пряката демокрация.

Излизате с това становище в качеството си на член на Политическия съвет на НДСВ, на опитен юрист и бивш народен представител, напомни Илиана Беновска.

Участвах активно във всички фази на работата и приемането на Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление в качеството си на заместник-председател на правната комисия в 40-ото Народно събрание, посочи Янев и допълни: „Позицията, че правилният въпрос, който трябва да бъде зададен на българските граждани на бъдещия референдум, е формулираният от БСП, беше позиция и на НДСВ. Разбирането, че новото решение, което парламентът взе, би трябвало да бъде предмет на разглеждане от Конституционния съд, е моя позиция, като юрист".

Помолен да коментира перспективите в развитието на случая в контекста на кандидатурите на Анастас Анастасов (ГЕРБ) и Екатерина Михайлова (ДСБ) за членове на КС, Янев каза: „Конституционният съд успява да запази надпартийността си и колегите, юристи с дългогодишен стаж, опит и авторитет в правораздавателната система, не си позволяват да се поддават на евтини политически провокации. Вярвам, че ако бъде сезиран, съдът ще вземе правилното решение, т.е. ще съобрази изискванията на закона и на Конституцията и ще се произнесе коректно, лишен от политическа емоция. Това е фундамент на демокрацията и се надявам, че съдът ще продължи да функционира по същия начин".

Какво би се получило, ако КС върне гласувания в Народното събрание въпрос като несъобразен с Конституцията? - попита водещата.

Хипотезите са много - каза Янев, като уточни: „Сезирането на КС може да бъде в двете му плоскости - дали въпросът на БСП, или решението на НС е противоконституционно? Не мога да гадая какъв ще бъде периметърът, в който ще бъде сезиран КС, защото всяка от двете възможности е налице и следващите стъпки трябва да се извършат в зависимост от това решение".

Което означава, че можем да се окажем участници в първия след демократичните промени референдум или референдумът да се отложи за следващи манипулации в Народното събрание - каза Илиана Беновска.

Възможността за съобразяването на конституционосъобразността на въпроса е единственият предварителен въпрос, с който може да бъде сезиран КС преди провеждането на референдума. Всички останали въпроси, свързани със законосъобразността на проведения референдум, са постфактум и са прерогатив на административните съдилища, ерго Върховния административен съд, обясни Янев.

Законодателят в предишното Народно събрание беше наясно, че провеждането на референдум по конституциононесъобразен въпрос е порочно, защото впоследствие той ще налага на органите, съобразно механизма на действие на референдума, конституционно несъобразено поведение. За да не обричаме референдума на провал и да бъдем сигурни в положителния обществен ефект от референдума, въпросът на БСП или решението на НС трябваше да мине и през позицията на КС, убеден е юристът.

Беше ли правилна промяната на въпрос, подписан от 760 (540) хил. души? - попита Илиана Беновска.

Зададеният от БСП въпрос едва ли беше най-подходящият, смята Янев. Очевидно е, че БСП преследва и тясно политически цели, изключвайки, че проблемът за развитието на ядрената енергетика е сериозен национален проблем с голямо значение за нашата икономика. Българското общество има и други много сериозни въпроси, които вероятно биха били по-удачен старт на практиката за референдуми, но при хипотеза на подкрепен от толкова български граждани въпрос, няма място за разсъждения за провеждането на референдума. Забележете, че аргумент на противниците на идеята беше, че НС не може да се произнася по проблеми на инвестиционни проекти. Но референдум по въпроса, зададен от БСП, е пряко обвързан с предишното решение на НС. За да бъде разисквана противоконституционността на въпроса, трябва да бъде поставен и въпросът за конституционосъобразността на решението на НС за спиране на строителството на АЕЦ „Белене". И доколкото решението за спиране на строежа не е било обявявано за противоконституционно, липсва и основание за твърдения, че въпросът от подписката е противоконституционен, убеден е Яни Янев.

Ако този референдум не е обвързан с решението на НС, той няма никакъв смисъл, напомни той. Формулировката на НС страда от липса на изпълнителен титул - какво ще прави НС или изпълнителната власт след приемането на това решение. Смисълът на референдума е директният ефект върху приети от НС актове, които трябва да бъдат променени,  или налагане приемането на нови актове. С приетия от НС въпрос няма какво да се направи оттук нататък. Обратно, ако положителният отговор на референдума по въпроса на БСП щеше да задължи НС да отмени в срок от три месеца предишното си решение - каза в заключение Яни Янев в ефира на Радио К2.