23-10-2012 | 09:41 ч.

Битова диктатура

Битова диктатура

Евгений Дайнов

Преди седмица, тъкмо се чудех, как да определя управлението на ГЕРБ - и се случиха няколко неща, които ми проясниха ситуацията. Става някой път и така - живият живот, както казваше Брежнев, ти дава отговора на някой сложен теоретичен въпрос.  

Сутринта чух Дянков да обяснява, как чрез данъка върху лихвите ще взема от богатите, за да дава на бедните. По обяд разбрах, че голям столичен вестник решил да събира в редакцията храни за приюта на отец Иван - и веднага цъфнало ХЕИ да проверява, дали храните се съхраняват по правилата.

След обеда чух един мой познат да предизвиква друг на бас за 50 лева, че преди изборите властта ще започне да стреля. Басът не се състоя, обаче, защото и другият мой приятел беше категоричен, че преди изборите властта ще започне да стреля. Следващата вечер ми се обади друг познат, който ми съобщи, че току-що на спирка на метрото две ченгета млатили някакъв доцент и жена му, а тя пищяла, че иска полиция, докато униформените я блъскали в стената.

Да не говорим, че за пръв път от 1987 година властта започна да преследва музиканти заради текстовете им.

И незабавно ми стана ясно, как да определя управлението на ГЕРБ. Не става дума, уважаеми, за полицейска държава или за опасност от диктатура. Гореописаните случки сочат, че

вече живеем в някакъв вид диктатура

Само в една диктатура хората могат да бъдат убедени, че във връзка с изборите властта ще открие стрелба по народа си; само в една диктатура властта преследва музиканти заради текстове; и само в една диктатура може да видите ченгета да млатят жени по спирките на обществения транспорт. Там, където няма диктатура - в Англия, например - такива неща са напълно невъзможни.

Въпросът е: в какъв точно вид диктатура се оказахме?

На пръв поглед - в ултра лява. Финансов министър да казва, че ще взема от богатите, за да даде на бедните - това може да стане само при управлението на някой Уго Чавес, Владимир Ленин или Фидел Кастро. Нещата обаче са по-сложни, защото управлението на ГЕРБ демонстрира и крайно десни черти - като например подкрепата, която оказва на монополисти, картели и просто много богати хора, стига те да са забогатели чрез кражби или схеми.

Значи, иде реч за някаква

ляво-дясна диктатура

Класически прецедент за такава е фашистката диктатура на Бенито Мусолини в първите си години. Мусолини е финансиран от големите монополисти, докато обещава да вземе от богатите и даде на бедните. При младия Мусолини все още има парламент, партии и полу свободен печат; дори няма политически затворници. Но истинската власт е концентрирана в "корпоративния модел" - в определен от Мусолини кръг "корпорации", представляващи различните интереси в обществото.

И при ГЕРБ днес няма (все още) политически затворници. Има парламент, партии и 4 (четири) свободни хартиени вестника (свободните интернет сайтове са все още повече от 4). Големите решения обаче не се вземат от тези институции - а от кръг корпоративни приятели на властта, струпани покрай нейния връх.

Има обаче и разлики с Мусолини. При него всички са някак представени чрез корпорациите. У нас е по-сложно. Ако си просто депутат от управляващата партия, не си никой в истинската власт. Но ако си хем депутат, хем корпоративен играч - вътре си (Емо Фаса). Ако си просто голям предприемач, не си в голямата власт. Но ако си и играч в политиката - особено в отбора на чужда държава - си вътре (Валентин Златев). Дори ако си голям банкер не се класираш, освен ако не пазиш гърба на властта (Цветан Василев).

Ще рече: в тази наша домашна диктатура никой не е представен по право. Властта си избира, кой участва и кой-не.

Има и други разлики с класическите ляво-десни диктатури. Те се крепят на една завинаги управляваща партия, където се вземат основните решения, впоследствие давани за изпълнение на държавния апарат. ГЕРБ опитаха това. През цялата 2010 и 2011 година устремно изграждаха партия от типа на БКП (или от типа на Фашистката партия на Мусолини, ако щете), която да стане седалището на истинската власт в страната. Т.е. която да взема решенията, и след това да ги спуска върху държавния апарат за изпълнение. Не им се получи, обаче. Причината е, че партията ГЕРБ е сборщина от хищнически местни и секторни интереси, които не могат да бъдат примирени и напаснати именно защото са хищнически - представят си своя успех само като плячкосване на ресурс от някой друг.

ГЕРБ не успя да направи партия на властта

защото не успя да развие идеология - нещо, напълно задължително за еднопартийните диктатури. Там, където няма идеология има само разнопосочни интереси, които по никой начин не могат да породят трайна структура на властта.

И така стигаме до извода, че макар много да прилича на диктатурата на младия Бенито Мусолини, днешната диктатура на ГЕРБ все пак е нещо различно. Липсват основните носещи греди на типичната ляво-дясна диктатура. Какъв тип тогава е ГЕРБ-диктатурата?

Диктатурата на ГЕРБ е точно толкова битова, колкото са самите гербаджии. За да направиш истинска диктатура ти трябва въображение и размах. И не на последно място - трябва да знаеш много точно, каква е разликата между битовото и публичното поведение. В ГЕРБ няма подобно знание, да не говорим за въображение. За ГЕРБ публичното поведение и битовото такова са едно и също нещо. Диктатурата им е като поведението им - битова, квартална, улична.

Научен термин за такава диктатура няма. Но англичаните са измислили подобаващ битов термин: thuggery. Ще рече управление на тия с юмруците. Този начин на управление, макар битов, също си има модел - защото си има принцип на рекрутиране. Това е

управление на силните, живеещи от подчинението на слабите

- и е характерно за зората на човешката история. Там сме, драги - на прехода между неандерталеца и хомо сапиенса.

Щом веднъж принципът на управление е ясен - всичко си отива на местата. Става разбираемо.

Принципът на ГЕРБ е, че управляват силните, а слабите са техни жертви. Това веднага обяснява нежеланието на ГЕРБ да реформира зарязаните на самотек публични сектори. Лесно е: всеки нереформиран публичен сектор бързо се превръща в мафия - в място, където силните тъпчат слабите. Затова, отказвайки да реформира, ГЕРБ привлече на своя страна силните - началниците и техните организации - в здравеопазването, администрацията, висшето образование, прокуратурата и пр.

Подкрепата за силните обяснява подкрепата на властта за монополите и картелите - както обяснява и това, че самата власт формира картели. Става ясно и защо се пишат закони за определени хора - защото те са силните и се радват на подкрепата на подобната тям власт. Нарастващият тормоз срещу всички извън схемата на силните - самостоятелният бизнес, медиите - също има очевидна цел.

Всички независими да бъдат ликвидирани

за да станат зависими - от силните.

Наглед необясними неща също си намират обяснението - като например политиката на ГЕРБ да бъдат изтребени най-слабите: болните, старите и малките. Затова, вместо властта да помага на децата при отец Иван, се опитва да пречи на помагащите.

Същото е и обяснението за това, защо и най-долнопробният квартален апаш се радва на закрилата на полицията. Той не е силен - но е нахален. А това, в битовата ни диктатура, се приема за признак на сила; и всеки нахалник става "от нашите".

...ГЕРБ, в крайна сметка, са прави за едно нещо. Ще стават чудеса, ако хванат втори мандат. Ще се виждаме в чудо всеки път, когато си покажем носовете вън от домовете си.