19-10-2012 | 08:28 ч.
Реч на посланик Матиас Хьопфнер по повод на конференцията на СЕМ за дигитализацията
Реч на посланик Матиас Хьопфнер по повод на конференцията на СЕМ за дигитализацията
sofia.diplo.de
Уважаеми господин президент,
Уважаеми дами и господа,
Бих искал сърдечно да благодаря на организаторите за поканата. Много се радвам за възможността да участвам в тази конференция заедно с господин Бернер, германски експерт по цифровизация.
Днешният ден, трети октомври, е един много специален ден за Германия. Германското обединение от 3 октомври 1990 г. постави видим за всички край на почти 45-годишно разделение и диктатура на Социалистическата единна партия в Германия. Най-сетне можа да се разгърне болезнено липсващата преди това свобода на мнението и на пресата в Източна Германия. Какво обаче конкретно означава тази свобода?
„Ако свободата изобщо означава нещо, то тя означава правото да се каже на хората това, което не искат да чуят." Този цитат на Джордж Оруел от предговора към романа му „Животинската ферма", ни напомня за стойността на тази свобода.
Свободните и независими медии са едно от най-висшите блага на нашето общество. Те гарантират разкриване на скандалите. Те се грижат за това, проблемите да не се крият, а да се решават. Те просвещават населението и допринасят за политическото им образование. Така създават хумуса, върху който може да порасне растението демокрация. Само когато медиите изпълняват тази задача, може да възникне здраво гражданско общество, участващо активно в политическия процес и ускоряващо необходимите реформи. В България за съжаление медиите изпълняват само частично тази задача. Бъдещето на България, демокрацията, процъфтяването и справедливостта в страната в решителна степен зависят от това, дали българските медии ще успеят да устоят на това предизвикателство. Те зависят от това дали медиите казват неща, които казват определени хора и което те не искат да чуят.
Европейският съюз ще наблюдава този въпрос много внимателно. Той е не само зона за свободна търговия и икономическа общност, както много хора все още приемат. Той е преди всичко общност на ценности. Предложенията на бъдещата група от единадесет външни министри на ЕС показват пътя към още по-дълбока интеграция на ЕС. По този път можем да вървим успешно само тогава, когато са в сила определени ценности и норми в целия ЕС.
Независимостта и свободата на медиите са следователно ценност, която Европейският съюз иска да и ще запази от всички посегателства. Общността няма да търпи опитите за ограничаване на тази независимост и свобода, убеден съм в това. Обезпокоителен знак е това, че България се е сринала от 35-то на 80-то място в ранглистата на медийна свобода на организация „Медии без граници" от 2006 г. и с това на последно място от всички страни на ЕС.
Тук съществува голяма нужда от действия. Всеки медиен потребител трябва да може да разчита на това, зависимостта на медиите от политически или икономически интереси да не ограничава обективността на репортажите. Като минимум потребителят трябва да може да разчита на това, че всеки вид въздействие ще се разкрива безкомпромисно. Казано накратко: Трябва да е ясно кой контролира икономически вестник или телевизионен канал, а платените репортажи трябва да са ясно означени като реклама.
Норми като тази са основата на независими и свободни медии. Те от своя страна са хранителната среда за демокрацията и справедливостта. И тук стигам до темата на тази конференция, цифровизацията. За телевизионния пазар цифровизацията означава решаващо обновление. Който извършва реформи в една толкова чувствителна и решаваща за демокрацията среда, трябва при това да подходи към делото с изключително внимание. Мисълта за това, как промяната на медийната инфраструктура може да насърчи или наруши тяхната свобода и независимост, следва да заема централна роля във всичките им съображения.
В този смисъл желая на конференцията много успехи. Много благодаря.