19-10-2012 | 08:27 ч.

Делото на Явор Дачков срещу премиера не било публично, за да не се използва като политически инструмент

Делото на Явор Дачков срещу премиера не било публично, за да не се използва като политически инструмент

glasove.com

Делото, което журналистът Явор Дачков води срещу премиера Бойко Борисов за обезщетение за непозволено увреждане, се гледа при закрити врати с единствения мотив на съда, че това е гаранция срещу евентуалното му използване като политически инструмент. Това става ясно от определението на съда за затварянето на делото, с което "Правен свят" разполага. Миналата седмица, непосредствено преди заседанието на съда, адвокатите на премиера заявиха пред "Правен свят", че "Делото се засекретява от съда, за да няма медиен шум по него, когато той е излишен".

Дори и защитата на Борисов не се е сетила да изтъкне подобен аргумент пред съдия Стефан Шекерджийски в искането си процесът да е при закрити врати.

Колкото и странно да прозвуча обяснението на защитниците на премиера, оказа се, че те всъщност съвсем коректно са перифразирали определението на първия съдия по делото Стефан Шекерджийски от Софийския градски съд, като изразиха и гореща убеденост в правотата на подобни аргументи.

От определението на съда излиза, че гражданско дело срещу всеки политик може да се затвори за публика, защото общественото му огласяване би могло да се ползва като политически инструмент ("да се шуми излишно").

Става ясно също така, че първоначално адвокатите на премиера са поискали закриване на делото заради "обществения интерес" (чл. 136, ал. 1, т. 1 ГПК). Съдията обаче не е съгласен, напротив.

"Съдът не споделя разбирането на ответника, че общественият интерес налага разглеждането на делото да стане при закрити врата (по-скоро е обратното), нито че е необходимо да се защити личният живот на някоя от страните.
Според решаващия орган в случая е налице хипотеза на т. 4 - друга основателна причина.
Смисълът на процеса е да се разреши спор между две страни, а не самото производството да се използва като политически инструмент в полза или вреда на участниците в него. Председателят на състава не твърди, че някоя от страните упражнява превратно правата си в процеса, а само, че желае гаранция в тази насока."

С този кратичък, но експресивен текст съдът мотивира закриването на целия процес.

Законодателят е посочил в ГПК случаите, в които може да бъде изключена публичността на процеса. Това е допустимо, когато: общественият интерес налага това; за защита на личния живот на страните, на семейството или на лицата под попечителство; ако делото е свързано с търговска, производствена, изобретателска или данъчна тайна, чието публично огласяване би накърнило защитими интереси; когато са налице други основателни причини.

В случая съдът се е позовал на "други основателни причини", които по същество се състоят в предположенията на съдията, че делото може да се използва политически.

От СГС обясниха пред "Правен свят", че делото вече не се гледа от съдия Шекерджийски, а от съдия Евгений Георгиев, тъй като съдия Шекерджийски само временно е бил командирован в СГС и срокът за командироването му изтекъл.

Определението му обаче е в сила, а мотивите му никак не са безобидни, защото те унищожават гаранцията за справедлив процес в България в полза на витиевати доводи, че делата няма да се ползват като "политически инструмент".

Всъщност фактът, че премиерът е ответник по едно дело, при това образувано по повод на негова политическа изява от трибуната на парламента, би следвало да е още по-силен аргумент за публичност.

Публичността на процеса, както на гражданския, така и на наказателния, е абсолютен международен стандарт за справедлив процес. Поради тази причина всички изключения от публичността трябва да са законоустановени, да не се тълкуват разширително и допускането им да става само с ясна и конкретна мотивировка защо това се налага. Иначе, дори да няма друг подтекст, за обществото остава съмнение в честността на правосъдието, за което настоящият случай е именно такъв пример, коментират за "Правен свят" магистрати.