18-10-2012 | 23:51 ч.

Кой и как осъществява мечтите ни?

Кой и как осъществява мечтите ни?

Тези редове са написани от мой приятел по повод една негова осъществена мечта за България.
Прочитайки ги, вероятно ще се замислите за плиткоумието на хората,
които случайността издига на позиции да решават вместо нас,
без да имат нужните качества за това.

ЗА НАДПИСИТЕ В СОФИЙСКОТО МЕТРО

Много се радвам на нашето метро.
По-точно на втората линия, защото с първата вече сме свикнали.
След откриването сигурно съм бил един от първите посетители на втората линия.
Всички станции са прекрасни, но най-много ми хареса станция „LAVOV MOST".
Тези старинни фенери, барелефи на лъвове и сводове, напомнящи мост,
създават едно спокойствие, уравновесеност и гордост за софиянци.
Само малко ме смути названието на станцията.
За българина „ лавов" никак не звучи като „лъвов".
Разбира се, спомних си веднага за наскоро приетия закон за транслитерацията и се съгласих, че надписът е правилен.
И все-пак си помислих, че ако беше написано „LIONS BRIDGE",
щеше да е по-разбираемо за чужденците.
Та нали латиницата я използваме заради тях?
А българите са интелигентна нация - още от детската ясла започват да учат английски.

Пътувам до следващата спирка.
По говорителите съобщават, че сме на станция „Централна ж.п. гара", но като излязох от вагона, какво да видя?
Бях на станция „CENTRAL RAILWAY STATION".
Значи можело и на английски ? А какво стана със закона за транслитерацията?

Съвсем се обърках, но продължих по-нататък, вече с изследователска цел.
Говорителите съобщават, че съм на станция „Княгиня Мария Луиза".
Излизам от вагона и виждам, че съм на станция „MARIA LUIZA".
Името е изписано спазвайки закона за транслитерацията.
Обаче, думата „Княгиня" липсва...
Съгласете се, че именно думата „Княгиня" придава историческата тежест на названието.
Тук в България много хора си кръщават децата с две имена и може да има много Марии- Луизи.
Има даже българско име Манчестер Юнайтед.
На табелките, указващи посоките, навсякъде е написано: „Knyaginya Maria Luiza".
Значи, може да се напише.
Но, почакайте! Защо последното „я" от думата „княгиня" е изписано с „ya",
а в името „Maria" българското „я" накрая, е написано като „ia".
Законът за транслитерацията дава отговор.
Правилно е последното „я" в българската дума да се изписва на латиница с „ia".
С три думи, (а не с две) името на станцията трябва да бъде: „Knyaginia Maria Luiza".
Нали затова пишем "Sofia", "Bulgaria" и т.н.
Гледам на окачената схема на метрото и виждам, че там пише: „Knyaginya M. Louise".
А, ами сега? На кой език е това? На френски, на немски или на английски?
Май на всеки от тези езици става, но никак не е съобразено с това, което пише на стената.
Там е изписано с огромни букви "MARIA LUIZA" и няма нищо общо с „Louise"