17-10-2012 | 10:40 ч.

Бившият шеф на СЕМ разкри пред "ШОУ": Масон съм! Те ме намериха!

Бившият шеф на СЕМ разкри пред "ШОУ": Масон съм! Те ме намериха!

blitz.bg

На първата среща ми завързаха очите и ме подложиха на изпитания

Кариерата си на журналист Мария Стефанова започва в Българското национално радио, програма „Хоризонт", и през годините след 1990-а води емблематичните предавания на БНР „Нощен хоризонт", „Хоризонт преди всички", „Събота вечер" и други. Автор на редица интервюта и репортажи със значими личности като Лари Кинг. Тя е сред основоположниците на една от първите частни радиостанции в България - радио „Експрес". Работила е също в радио „Канал Ком", телевизия „Канал 3" и БНТ, Канал 1. Мария Стефанова става президент при учредяването на първия Зонта клуб в България през 1995 година ("Зонта Интернешънъл" е организация на успелите дами за издигане статута на жените по цял свят). 17 години по-късно топжурналистката е първата българка, избрана за член на международния борд на Зонта. Тя е и Дама на Ордена на рицарите тамплиери на Йерусалим. Мария Стефанова работи върху редица благотворителни и социални проекти, свързани с трафика на жени, детското и женско здраве, правата на малцинствата, ръководи и програма за борба с трафика на хора от България в Международната организация по миграция в ООН.

Стефанова става член на Управителния съвет на БНР през 2000 година, а от ноември 2001 е член на Съвета за електронни медии (СЕМ) от квотата на Народното събрание. Председател на СЕМ от 2006 до 2008 година. В момента ръководи своята компания за връзки с обществеността, комуникации и медии.

Съпруга, майка и баба на 2-годишния Стефан.

Мария Стефанова избра именно вестник "ШОУ", за да разкрие за пръв път в публичното пространство, че е масон и член на Ордена "Човешко право" - нещо, което членовете на братството правят изключително рядко - само и единствено, ако пожелаят. Ексклузивно тя ни завежда зад кулисите на тайното общество.

---

- Как станахте масон, госпожо Стефанова? Разкрийте, доколкото ви е позволено, как се случва това, което отвън, за обикновените хора, е забулено в мистерия и е едва ли не зловещо...
- Те ме намериха. Винаги като журналист съм се занимавала с обществени каузи и защита на права.

- Как точно ви намериха?
- За да станеш масон, трябва да бъдеш поканен. Ти отиваш там със свободна воля, но трябва да бъдеш поканен. На мен ми се обади един човек от името на трети човек, който е мой приятел, и ме покани на среща. Искал да се запознаем и да си поговорим. Не ми каза по какви въпроси. В журналистическата практика често се случват подобни неща.

Когато се срещнахме, започнахме да говорим за ежедневието, за политиката, за това как един журналист оцелява в тази ситуация, без да се кланя никому.

- И кога се стигна до възловия въпрос?
- Не се стига. Няма възлов въпрос. Те не те питат директно: "Ти искаш ли да станеш масон или не искаш?!" Не, не, не! Традицията си е традиция. Това е проучвателен разговор от тяхна страна.

- Не се ли питахте: За какво ме викна този човек всъщност, за какво става дума?
- Питах се, питах се, любопитството не ми даваше мира.

Моята първа среща не беше нищо специално, нищо особено. Разделихме се по живо по здраво. От срещата мина доста време, може би година. Един ден ми се обади пак същият човек и ме попита, бих ли искала пак да се видим. На тази втора среща той ми каза, че представлява международния смесен масонски орден "Човешко право", какви са неговите ценности и дали бих искала да се присъединя.

- Защо на втората среща човекът се разкрива пред вас?

- През тази една година те са ме проучвали и одобрили. Едва тогава човекът се разкри пред мен и ме попита директно.

- Какво се случи след това?
- Трябваше аз да си помисля мога ли да преглътна това, дали не ме е страх и дали по собствена воля го правя. Моят отговор не се бави много дълго. Аз съм експериментатор. А и трябва човек да бъде и малко наивен и много любопитен. Реших, че трябва да мина през още едно житейско изпитание, защото то си е изпитание. Ти не знаеш кого ще срещнеш вътре, трябва да забравиш абсолютно всички вражди, неприятелства...

Тази неизвестност много хора ги плаши. Ами ако аз срещна вътре в ложата най-големия си враг и трябва да го наричам "братко" или "сестро"?!... Трябва да съм готова да му помагам, когато това се налага...

Освен това в масонството има йерархия. Ако не си йерархичен човек, не обичаш да се подчиняваш на йерархични структури, значи пак мястото ти не е там. Йерархията не съвпада с тази отвън. Аз може да съм на много години, да имам собствена компания и да съм много напреднала в живота и професията, това няма значение - като масон ще започна от най-ниското стъпало.

Истината е, че не знаех какво ми предстои. Тази неизвестност ме притесняваше...

- След като казахте в крайна сметка: "Да!", какво стана?
- Не мога много да разкажа, не мога да разкрия това, което е "вътре", защото вие сте "отвън".

Масоните делят света на две - масонската част и останалата която ние наричаме "профанен свят", или това са хората, които не са посветени.

- И все пак - как се срещнахте за пръв път със своите братя и сестри?
- Обадиха ми се. Казаха ми, че е желателно да бъда в тъмно облекло. Преди да вляза, човекът, който общуваше с мен през цялото време, ми сложи черна превръзка на очите. Тъй като масоните се стремят към светлината и идват от профанния свят, за да намериш светлината, ти трябва да си със затворени очи. И така, с превръзка на очите, аз се водех само от гласове, които ми казваха какво да правя. Примерно - дали да стъпя три стъпки наляво или надясно. Задаваха ми въпроси: По своя воля ли си там? Какво ме води там? Искам ли да остана? Страхувам ли се от нещо? Притеснява ли ме нещо? Защо се стремя към самоусъвършенстване?

На мен основно един глас - мъжки, ми задаваше въпросите, но аз усещах, че около мен има много хора. Беше много вълнуващо!

Изживяването е невероятно! В един момент си казваш: "Боже, аз сигурно съм млада и наивна?! Какво правя тук?!" Човек винаги се колебае до последно. Нормално е. Това си го помислих още в момента, когато ми завързаха очите.

Но понеже аз съм радиочовек, след като не виждах, светът за мен стана звук, сетивата ми се изостриха. Съсредоточих се и започнах за слушам само гласа, който ми говореше. Фантазията ми започна да работи. Започнах да си представям къде е този човек, който ми говори - първо - отляво, после - отдясно, после - срещу мен, зад мен... Някакви хора около мен тихичко минаваха, чувах много тихи звуци. Чувствах топлината на останалите присъстващи в помещението. Общото усещане е, че си в изпитание.

Това е ритуалът, който се изпълнява така, както и преди 200 години, и който аз нямам право да го разкривам в детайли.

- На какви изпитания ви подложиха със завързани очи?
- Те също са определени по каноните на масонството. Задават ти въпроси и ти трябва да отговаряш. Примерно, питаха ме какво ще направя, ако знам, че житейският ми край е близо- може би ще седна да напиша завещание? Към какво съм се стремила, какво съм постигнала, на кого ще завещая това, което съм постигнала? На част от въпросите трябваше и писмено да отговоря. За тази цел ме отведоха в друга стая.

- Кога ви махнаха превръзката?
- Когато преминеш през всички изпитания, отговориш на всички въпроси, тогава ти свалят превръзката.
Когато после участвах в ритуала от другата страна, при приемането на нови членове, всъщност осъзнах през какво съм преминала самата аз! Махват ти превръзката пред всички и ти виждаш своите братя и сестри. Смелост се иска за това, защото, докато отговаряш на въпросите, наистина не знаеш кой може да се окаже пред теб.

- Колко човека се оказаха пред вас?
- Поне 20.

- Видяхте ли познати?
- Да. Бях приятно изненадана.

- Колко време продължи тази среща?
- Може би час, може би повече.

- Кога "братята" и "сестрите" гласуват дали ви приемат в ложата или не?
- Гласуването с черни и бели топки се прави преди тази среща по време на проучването на поканения. Не гласуват всички членове на ложата - тези, които са на по-ниските стъпала, повече мълчат и слушат.

- Има ли много масони жени в България и от кои професионални сфери?
- Има, да.

Лекари, журналисти, архитекти, юристи...

Горе-долу от всички професии.

- Има ли депутати в парламента?
- Да, през годините от орден "Човешко право" е имало доста депутати. В момента - не. Познавам само масоните от този орден. Другите ги знам, ако са решили да се разкрият.

- С какво се промени вашият живот, след като се наредихте сред посветените?
- Попаднах в един свят, който е строго йерархичен; в едно място, където трябва да умееш да мълчиш и да слушаш. Защото, ако усвоиш това правило, то е златното житейско правило, а да не говорим в света на масоните. Ти влизаш по собствена воля и търсиш светлината и самоусъвършенстването.
В моята ложа се събираме веднъж в месеца...

- Къде се срещате?
- Срещаме се в "необикновена" среда. Мястото се нарича храм. Това е ритуално, свещено място. Там, като влезеш, трябва да оставиш навън всички ежедневни мисли. Имаме съответно облекло, регалии, отличителни знаци, които всеки трябва да носи, за да го разпознават кой е, когато има среща с други масони.

- Това място в града ли е или извън града?
- Обикновено е в града. Ние всички сме много ангажирани хора.

- Колко време продължават срещите?
- Около два часа.

- Какво обсъждате обикновено? Предполагам, не на кого да навредите, както мислят голяма част от нас, профаните?
- Със сигурност не! Обсъждаме на кого да помогнем, проектите, по които работим в тази връзка. В края на всяка сбирка има доброволни пожертвувания. От парите, които оставяме на масата, задължително една част отиват за нашите проекти. Ако вечеряме, примерно, някъде в ресторант,

част от парите за бакшиша отиват за касата на ложата

А членският ни внос е тайна...

- Масоните по принцип трябва да са заможни хора?
- Зависи от това към кой орден принадлежиш. Но при всички случаи трябва да си си надвил на масрафа.

- Не е много популярен фактът, че има жени масони...
- Един от митовете е, че няма жени масони! Но в България има и смесени ложи, има и чисто женски. Чисто женските за мен са нещо крайно. Те са възникнали в противовес на чисто мъжките ложи.

Смятам, че не трябва да има препятствия пред жените да бъдат масони и да се борят за човешките права заедно с мъжете. Един масон от чисто мъжка ложа, ще ви каже:

"Не, няма жени масони!"

Защото така е било, така е и така ще бъде... Но мъжете, които членуват в смесени ложи, ще ви дадат различен отговор. Защото сме в 21-и век и не е възможно да продължим да противопоставяме мъжа и жената.

- Значи масоните от мъжките ложи не ви приемат?
- Те не ни смятат за масони! Разговаряла съм с някои братя - те не са срещу смесените ложи, но не са и с нас! Те приемат "братята" в тях, но не приемат "сестрите". Мъжете от нашите ложи, ако ги поканят, участват в общи събития с тях, но те не канят жените масони, които не могат да участват в ритуала. А когато не участваш в ритуала, ти си отвън! И това е в световен мащаб. В Белгия и в Австрия, примерно, са по-разкрепостени. Но по принцип

има негласно неодобрение на това, че жените са навлезли в масонството

Още дълъг път ни чака да извървим, за да могат жените да бъдат признати като равноправни. Може да ни отнеме 100 години, но ще стане.

- Знае ли съпругът ви, че сте масон?
- Да, аз съм преценила, че мога да му кажа. Но има братя и сестри, които не са се разкрили пред половинките си. Преценили са, че това може да им навреди, може да имат и други причини.

- Всъщност още през 90-те години вие двамата със съпруга ви за пръв път се сблъсквате с масонството. Как става това?
- В началото на 90-те съвсем случайно попаднах на документи на масонска ложа, съществувала преди 9 септември 1944 г., които намерих на един таван в една много красива къща на ул. "Шипка", собственост на родителите на наш семеен приятел. Трябваше да правят ремонт, оказа се, че на тавана имат страшно много книги. Нашият приятел ни покани с мъжа ми да си изберем нещо интересно. Така попаднахме на документи за масонството. Ставаше дума за ложата "Кармел". Документите бяха от 30-те години. Свързахме се с мъжа ми с наследниците на тези, чиито имена бяха цитирани вътре, и им ги предадохме. Те са публични личности, също са масони, и затова не мога да им цитирам имената. Всеки масон може да избере дали да се разкрие или не. Никой от нас няма право да говори в публичното пространство за друг, че е масон, ако той не е решил да се разкрие, че е такъв. Това е запазване на личното пространство, а и не се знае утре на кой какво ще му скимне!

Не че се притеснявам лично аз, но уважавам правилата на братството ми.

Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА