14-10-2012 | 21:46 ч.

Николай Кокинов: Главният прокурор трябва да е лидер и обединител

Николай Кокинов: Главният прокурор трябва да е лидер и обединител

24chasa.bg

С градския прокурор на София Николай Кокинов разговаря Невелин Ганчев

- Г-н Кокинов, имате ли доверие на новия Висш съдебен съвет (ВСС), как оценявате избора му?

- Искрено се надявам да бъде по-добър от стария, който извърши редица грехове към съдебната система. Той изключително много забави кадровото израстване на магистратите. 2,5 г. нямаше обявяване на конкурси, въпреки че законът изискваше да се провеждат през 6 месеца. Това доведе до напрежение в системата, до заобикаляне на закона чрез използване на командироване като инструмент за попълване на липсващите щатни бройки. Вторият грях е свързан с критериите за натовареност на магистратите.
Ноторно известен факт е, че в различните региони на страната натоварването е различно.

Всички знаем, че съдиите и прокурорите в Софийския регион работят неистово, в нечовешки условия и при огромен брой възложени им дела за разлика от някои региони, в които има много ниска престъпност. За това не са виновни колегите в тези региони, а ВСС, който не успя да изгради система, която да отчита тази натовареност.

С това е свързан и третият грях на стария ВСС - критериите за кадрово израстване. Не е естествено всички участвали в конкурсите да имат средна оценка "много добър", това буди съмнение в методите на оценяване. Не казвам, че кандидатите не са подготвени, но все трябва да има и по-лоши, не може всички да са еднакво добри.

Оценка за новия ВСС аз лично ще мога да дам едва след като видя как се справя с тези проблеми, иначе е нормално да получи 100 дни толеранс.

- Каква роля изигра според вас за съдебната система скандалът с Красьо Черния, показа ли истината за кадруването, имаше ли оздравителен ефект?

- Той показа, че "царят е гол". Витаеше нещо в пространството и в един момент се разбра, че това, което витае, действително съществува.

Случаят е достатъчен повод за едно начало на реформи и очистване на съдебната система - болезнен процес, който трябва да приключи успешно.

- Ваш колега веднъж ми казва, че успехът в кариерата минава през това да "целунеш пръстена". Имаше предвид, че масонството е проникнало дълбоко в магистратурата, и смята, че това й вреди. Вие масон ли сте и какво мислите по този въпрос?

- Не съм масон. Преди години са ми предлагали членство, но отказах. Просто не ми допадна. Не намирам потребност и смисъл от участието в подобна организация. Смятам, че не бива да се смесва личното и общото и дори човек да участва в някаква организация под каквато и да е форма, не бива да смесва полето на приложение и работа на съответната организация с професионалния живот.

Не мога да ви кажа дали масонството влияе по някакъв начин на прокуратурата, тъй като никога не съм членувал в тази организация. Смятам, че когато един човек се кандидатира за някаква длъжност, коректността изисква да съобщи всичките си плюсове и минуси, в това число обвързаности.

- Били сте прокурор под ръководството на Иван Татарчев, Никола Филчев и Борис Велчев, сигурно правите някакви сравнения, кога се чувствахте най-комфортно като прокурор?

- По времето на Татарчев, лека му пръст, бях твърде млад, почнах работа като прокурор през 1994 г., твърде малък като длъжност, за да усетя нещо от това кой ни управлява. Не съм имал допир до началници, на мене ми се даваха дела и преписки, които трябваше да свърша, и това беше единственото, което ме вълнуваше.

Със сигурност най-комфортно ми е било, когато съм бил най-млад, когато съм отговарял само за себе си и собствената си работа. Сега отговарям за около 400 човека и в този смисъл очевидно имам по-голям дискомфорт.

- Имаше ли страх при Никола Филчев?

- Първо искам да кажа, че той е отличен юрист, с множество любопитни, интересни тълкувателни решения като съдия. Като личност бе по-авторитарен, което неминуемо се отразяваше и на колегите, но чак страх... не бих казал. Малко се хиперболизират черти от характера му.

Борис Велчев е един от най-интелигентните и диалогични хора, които познавам, на много неща съм се научил от него. Той отвори прокуратурата, направи я по-прозрачна, по-модерна, по-европейска.

- Вашето име се спряга наред със Сотир Цацаров, Галина Тонева и др. като кандидат за главен прокурор. Бихте ли приели да участвате в състезанието, ако издигнат кандидатурата ви, имали ли сте разговори в тази посока?

- Въпросът ви е недискретен и не бих си позволил към този момент да отговарям на него. Ако оторизирани, компетентни лица ми направят такова предложение, първо на тях съм длъжен да отговоря.

- Какъв трябва да бъде следващият главен прокурор?

- Обединител, лидер, диалогичен - да изслушва колегите си.

- Съдът ли отказва да гледа делото срещу Сергей Станишев, като си измисля поводи, за да го връща, или прокуратурата, която формално иска осъждането на бившия премиер, умишлено бърка, за да й го връща съдът, вече за 3-и или 4-и път?

- Истината е, че наблюдаващите прокурори се смениха, тъй като първият замина на работа в друга прокуратура. Това донякъде може би е било проблем при разследването. Не мога да коментирам по същество делото, тъй като не го познавам достатъчно добре и то е висящо.

Разговарял съм с наблюдаващия прокурор по въпроса, разчитам колегата с действията си в бъдеще да обясни проблемите по това дело. Не бих казал, че има бойкот по отношение разрешаването на казуса от когото и да било.

- Преди дни четоха поредната оправдателна присъда по известно дело - за убийството на ямболската адвокатка, преди това за САПАРД, Красьо Черния. Всички шумни дела завършват с оправдателни присъди и унищожителни критики на обвинението в мотивите на съдиите. Търсите ли отговорност като административен ръководител за тези провали?

- Първо няма ясен критерий кое дело е обществено значимо. Всички дела са еднакви, във всяко едно дело има престъпник, има и жертва - кой определя коя жертва е по-важна и обществено значима.

Второ, по повечето от делата, които визирате, няма влезли в сила присъди. Ние се опитваме да се учим от грешките си. От около година за всяко дело с оправдателна присъда се прави анализ от трима други колеги, избрани на случаен принцип, и ако има действително фрапантни нарушения и пропуски, то това би довело да търсене на дисциплинарна отговорност.

Но досега по тези случаи не сме констатирали подобно нещо. Никой прокурор не внася делото в съда със съзнанието, че 100 процента той ще извоюва осъдителна присъда. Ако играем на подобен сигурен начин, то броят на обвинителните актове ще намалее с примерно 98 процента.

В едно съдебно производство се събират нови доказателства, променя се ситуацията. Не можем да търсим от прокурора отговорност, ако добросъвестно е събирал доказателства и е имал вътрешното убеждение, че трябва да внесе един акт в съда.

- Вие също поддържахте обвинението по две знакови дела - срещу Маргините и за убийството на Луканов, завършили с оправдателни присъди. От дистанцията на времето как бихте ги коментирали?

- Ако говорим за братя Маринови и тяхната група, стигнахме до краен съдебен акт, с който цялата група бе осъдена, само Маринови бяха оправдани, т.е. не е изцяло оправдателна присъдата.

С това дело държавата показа, че няма недосегаеми, и за първи път се изправи срещу хора, които бяха считани за икони на определен тип престъпност, и това има огромен превантивен ефект. И пак повтарям, организаторите бяха оправдани, но по-голяма част от групата бе осъдена и аз не приемам това като неуспех.

 Хайде задайте си въпроса защо избяга Николай Маринов и не се появи, след като го оправдаха. В крайна сметка разбихме ли групата на Маргините, на Златко Баретата, на Галеви? Няма ги тези групи и няма да ги има.

Що се касае за делото "Луканов", на първа инстанция успях да убедя съда и извоювах 5 доживотни присъди. Действително после на другите съдебни инстанции лицата бяха оправдани.

Приемам актовете им, но моето вътрешно убеждение по това дело остава същото. И ако сега трябва да избирам дали да внеса, или не обвинителен акт при тази конфигурация от доказателства, щях да сторя същото.

 - За повечето хора е ясно, че само 4 косъма не стигат, за да бъде осъден Николай Русинов-Чеци за убийството на Яна. Вие обаче ще внесете обвинителен акт и пак ще има оправдателна присъда.

 - Не са само 4 косъма, има и други доказателства, но няма да коментирам дело, което е пред внасяне в съда. Каквото сме могли, сме направили, оттук нататък отиваме на съдебна битка, която ще е трудна, признавам, но смятам, че имаме сили да се преборим за осъдителна присъда.
 

 - Докъде стигна разследването срещу депутата Димитър Аврамов, обвинен в търговия с влияние?

 - На финала е, събрани са 95 процента от доказателствата. Той ще бъде даден на съд.

 - Не знам да имате извънбрачно дете, нито големи банкови сметки, не сте участвали в зрелищни арести, не съм чувал името ви да е засичано в СРС-та на заподозрени, нито да сте лобирали за бизнесмени и политици, как успяхте да се опазите от публични скандали?

- Живея просто, много просто. В един обикновен квартал - "Люлин", от 1992 г. досега. Прибирам се всяка вечер при жена си и децата си. Това ми дава спокойствие и сили да живея нормално. Опитвам се да бъда честен и почтен.

 

CV 

Роден е на 29 ноември 1969 г. в Ямбол
Завършва право в СУ "Св. Климент Охридски" през 1993 г.
Кариерата му минава през всички стъпала на прокуратурата. Започва в Софийската районна прокуратура и работи там 5 г.
През 1999 г. минава в Софийската градска прокуратура. През 2004 г. става неин зам.-шеф
От 2006 г. досега е софийски градски прокурор
Работил е по знакови дела за убийства, организирана престъпност и корупция