12-10-2012 | 23:04 ч.

Кирил Добрев: Баща ми ни спаси от гражданска война

Кирил Добрев: Баща ми ни спаси от гражданска война

paper.standartnews.com

Хората щяха да убият Виденов с камъни, казва депутатът

Кирил Добрев е депутат от БСП. Зодия Овен, роден на 18 април 1972 г. По професия е икономист, инженер хидрогеолог. Женен, има две деца. "Стандарт" се обърна към него за коментар на някои изявления на бившия премиер Жан Виденов в последното издание на "Всяка Неделя", които засягаха и баща му Николай Добрев, и за това, какво Жан и Добрев имат да си прощават.

Да не превръщаме политиката в цирк, призовава Кирил Добрев

ФОТО "СТАНДАРТ"- Господин Добрев, Жан Виденов наруши гробовното си мълчание преди седмица. Докато го гледахте, спорихте ли на глас с казаното от екрана?
- Не съм спорил, но на някои от тезите му просто му теглих една. Заболя ме... Не бил простил на Добрев... По-важно е дали хората са простили на него! Дали са забравили зърнената криза, хиперинфлацията, фалита на държавата.

Баща ми бил страхливец!? Ако Жан беше смелчага, защо не си изкара мандата докрай? Хората с камъни щяха да го убият.

Днес, 15 години по-късно, хората ми стискат ръката заради баща ми и казват, че той е спасил България от гражданска война. В онази тежка зима Жан сдаде, скри се и изчезна. А отпред на амбразурата останаха Добрев и Първанов. И хората свързват онези събития и важни решения за България не с Жан, а точно с Добрев.

Иначе е хубаво, че Жан "проговори". Добре е в БСП да се чуват повече гледни точки.

 
- Т.нар. преход е описан в един почти митичен доклад на баща ви Николай Добрев. Митичен, защото малцина са имали достъп до него, а вие сте един от читателите му. Кога ще го покажете или разкажете на българите?

- Това беше доклад за състоянието на българските банки. И той е публичен. Имаше един друг доклад - за българската икономика и за групировките, които се бяха впили около най-важните ни предприятия и ги източваха, за зависимостта на българските политици от тази или онази групировка... Все още пазя документи, с които се виждат преводи от американски фондации в началото на януари 1997 г.,  с които се финансираха протестите.

- Миналата година споменахте бегло за личен бележник на вашия баща - министър Добрев, който отворен е като гилотина за министри и депутати, така ли е?

- Това е тефтерът, в който е записвал всички разговори и варианти при съставянето на правителство през 1997 година. От хората в него се вижда, че е познавал потенциала на нацията за десетилетия напред. Там са имена на много бъдещи министри. Включително и в сегашното управление на ГЕРБ. Още през 1997 година баща ми е казал, че царят ще бъде голям фактор в българския политически живот и че без него трудно може да има стабилност.

- В БСП сте един от критиците на ръководството на партията, но пръв дадохте тон за край на СПИН скандала преди първия пленум след ваканцията. Защо?

- Да, аз съм критик на ръководството, но ако има някой по-голям от него, то това е самата партия. Не мога да мачкам, да стъпвам върху партията, за да блесна. Така правят други колеги. Категоричен съм, че с подобно говорене обществено доверие не се печели. Ако днес направим анализ, виждаме, че сме спечелили само подигравки и една временна парламентарна комисия на Яне Янев. И всичко това заради напъните да приличаме на Бойко, да превръщаме политиката в цирк, за да сме интересни на хората. Очевидно е, че не става, а и социологическите проучвания го показват. ГЕРБ може и да се срива, но ние сме замръзнали на 17%.

- Може ли БСП да "осребри" президентския пост на Сергей Станишев в ПЕС на предстоящите парламентарни избори у нас?

- Поздравявам ви за точния термин - "осребряване". Засега Сергей Станишев осребри вътрешнопартийно президентския пост в ПЕС. Чрез ПЕС модерният Станишев възбуди отдавна умрели чувства от соца. Част от актива се питаше как може при жив лидер да обсъждаме негови алтернативи? Но в политически план ме притеснява тенденцията, че колкото по-международна става БСП, толкова повече губи връзката с българската реалност и със структурите. Не сме в крак с това, как се прави успешна политика и кампания. Мисля, че за разлика от предишните тези избори няма да бъдат медийни, рекламни, или концертни. Ще спечели този, който заложи на организацията. Докато ние се борехме за конгреса, за ПЕС, докато стояхме затворени в парламента, навън и до днес се ражда една нова реалност. Огромното мнозинство от българите са погнусени от политиците, независимо кои, и няма за кого да гласуват. Докато ние си играем на голяма политика, станахме слепи за реалността.  

- Мислите ли за трети депутатски мандат?

- Не е важно аз дали мисля, важно е какво мислят 22-те организации в Софийска област. През изминалите 8 години като областен председател и депутат съм извадил цяло едно ново поколение млади и можещи хора на високи позиции. Не се страхувам от конкуренцията, защото аз никога не създавам антураж, а приятели и партньори. Радвам се, че с Драго Стойнев сме добър тандем и нямаме загубени избори в областта.

- "Приемете, че сме по-малки от партията. Да помислим не как да се издигнем или да спасим поста си, а как с реални действия и ясна програма да възстановим доверието в нашата БСП." Познато ли ви е?

- Думите са отпреди 3 години, преди конгреса, на който спасихме Станишев. Спаси го отборът на младите. Направихме му заслон срещу атаките на Овчаров и старите кучета, закрепихме го. След това той ни излъга. И започна да ни отстрелва един по един. Останаха само безгласните или по-скоро съгласните. Този отстранен потенциал обаче не е загубен. Хората ги има, те са много наясно с положението и възможностите на партията сега. Сигурен съм, че рано или късно ще имат своята реализация.

- Колегата ви от парламентарната група Горов на шега беше казал, че ако в парламента разделят на две групи масоните и ловджиите, то по средата ще останат само дамите. Вие в коя редица ще застанете?

- След подобни класификации няма защо да се чудим, че парламентът е най-неодобряваната институция сред българите. Иначе, ако трябва да се сложа в група - аз съм в групата на селските доктори. Решавам и лекувам проблеми на място.

- С какво се занимавате, когато не сте в парламента?

- От своя страна бих ви попитал какво е хоби? Ако е нещо, което те зарежда и го правиш с кеф, за мен това са срещите с хората. Жена ми казва, че ако някой ми спре социалните контакти, ще умра за една седмица. Какво да направя - не съм битов мъж. Не мога да си представя, че в почивния ден ще си ровичкам нещо в гаража и в градината. Не, не е за мен тази работа. Иначе адски много държа на семейството си. Живеем така, че с удоволствие се прибирам, макар и късно. Е, децата малко ме ядосват, но това е нормално. Разделили сме си отговорностите. Аз отговарям за дисциплината и ме ползват за плашило вкъщи. Синът ми Николай вече е голям и сме приятели. Ходим заедно по мачове. Спортуваме заедно. Вече плува по-бързо от мен. Дъщеря ми Ема е моята голяма любов. Много си приличаме. Тя е общителна и джаста-праста като мен. Тази година е в първи клас. И пак тази година за първи път бях една седмица на море само с Ема и се "опознавахме".

- Кой ходи на родителски срещи?

- На родителски срещи не ходя, но затова пък често ме викат в училището. Синът ми не е от най-кротките и се налага да си общувам с класната и директора.  

- Как звучеше историята с домашното на сина ви Ники за "Андрешко" и тогавашния президент Георги Първанов?

- Бяхме заедно с Първанов и децата. Точно по време на гръмките медийни акции с хеликоптерите, които заснемаха отвисоко богаташките къщи с неплатени данъци. Синът ми, който точно учи "Андрешко" в училище, ни слушаше кротко коментарите. В един момент ни заби следния въпрос: "Да ви питам, защото за утре имам домашно. Сега този Андрешко, според вас, положителен или отрицателен герой е?" Последва пълно мълчание. Първанов се включи пръв. Президентът обаче си е президент. Отговорът беше дипломатичен: "Не знам дали Андрешко е положителен или отрицателен герой, но авторът е писал със симпатия за него."

- Коя книга препрочетохте наскоро?

- "Свят без граници" на Кен Фолет. Разтоварваща историческа поредица. Харесвам книги, писани от лидери или за лидери не само в политиката.

- Кое днес преобладава повече - бизнесът в политиката или политиката в бизнеса?

- Големият бизнес и политиката напоследък са почти като близнаци - за разлика от средния и малкия, които са на изкуствено дишане. Работят само фирми, близки до управляващите. Не е имало досега парламент с толкова много лобистки поправки. Например законът за горите, законът за нотариусите, "наркопоправката".

- Има твърдение, че потъва самоличността на БСП, която би трябвало да е социална партия, но се държи като такава само когато е в опозиция. Съгласен ли сте с това?

- Не съм съгласен. Ако имате предвид плоския данък, въвеждането му бе добре обосновано с икономическата ситуация тогава. Той имаше позитивен ефект върху икономиката и приходите в бюджета, което доведе до акумулиране на по-голям ресурс за социални плащания. Да напомням ли за увеличенията на пенсиите, за вдигането на парите за майчинство. Да, днес може да говорим за отмяна на плоския данък, но сега ситуацията е съвършено различна. А за опозиционното ни поведение... Ние нямаме отстъпление от идеите и програмите си, въпросът е най-сетне да намерим как да ги обясним на хората.  

- Бихте ли ни дали някое стихотворение на баща ви? Знаем, че е писал поезия.

- Той рецитираше много добре. Много обичаше Димчо Дебелянов и Евтим Евтимов. Любимото му стихотворение бе "Обич за обич"...

- Трябваше ли да ставате политик? Защо го направихте?

- Осем години съм в политиката и нямам загубени избори. Мога да говоря и в кръчмата в Алдомировци, пред пълно читалище в Равнище, както и на Бузлуджа и къде ли не още. Колкото и нескромно да звучи, аз съм създал най-голямата младежка организация след 1989 г. - Младежкото обединение на БСП. Генератор и подстрекател съм бил за най-модерните рекламни кампании, попаднали в учебниците по ПР и реклама. Когато през февруари 2010 г. никой не можеше да си помисли да скочи на ГЕРБ, оглавих заедно с младите първия опозиционен протест пред Министерството на здравеопазването. Според вас трябваше ли да съм в политиката или не?

- Какво за вас е предателство - не само в политиката, но и в живота?

- Не мога да свикна с това - в живота ми, моя и на семейството ми, да се появяват хора, да получават доверие, подкрепа, да вземат, колкото могат, и после да изчезват. Не мога да приема, че хората от детските ми спомени, които гледаха баща ми в очите, за които той беше "и слънцето и въздухът", сега заради конюнктурата дори отказват да дойдат на сбирка по повод годишнината от връщането на мандата на 4 февруари.

- Когато останете сам - каква музика слушате?

- По принцип обичам тишината. Всъщност аз съм сам само когато плувам!

 

Биляна Веселинова
Димитър Генчев