10-10-2012 | 22:31 ч.

Данък от 10% върху лихвите по депозитите от януари

Данък от 10% върху лихвите по депозитите от януари

mediapool.bg

120 млн. лв. ще влязат в бюджета от облагане на спестявания в български и европейски банки, включително в Швейцария

Симеон Дянков

Доходите от лихви по депозитите на физически лица ще се облагат с 10% - колкото е ставката на плоския данък. Това предвижда приета от правителството в сряда промяна в Закона за облагането на доходите на физически лица, съобщи финансовият министър Симеон Дянков, според когото така се "възстановява социалната справедливост" като се облагат доходи "типични за богатите".

С данъка, предвиден да влезе в сила от 1 януари, ще се облагат всички спестявания, независимо от размера им.

Освен доходите от лихви по депозити в български банки, с данъка ще се облагат и  депозити в банки в страните членки на ЕС и на Европейското икономическо пространство, включително и Швейцария, както бе регламентирано досега в закона.

Скоро ще разберем колко сметки и с какви суми разполагат българските граждани в банките зад граница, каза Дянков.

Предложението за повишаване на данъчната тежест е одобрено заедно с проектобюджета за следващата година, предвиждащ повишение на пенсиите преди изборите.

Фискалният ефект от облагането на спестяванията не е голям. Той ще е около 120 млн. лв. за следващата година и ще намали натиска върху бюджета от планираното увеличение на пенсиите.

Дянков изчисли, че ако някой има 20 хил. лв. банков влог при годишна лихва 4%, годишният данък ще е 80 лева. Само 10% от влоговете на гражданите обаче са над 20 хил. лева. Близо 80% от депозитите са на суми до 1000 лева, сочи статистиката на БНБ, която цитира и Дянков.

Според него с този данък се "възстановява социалната справедливост".

Доходите от лихви са единствените, които досега са необлагаеми, а България е единствената в ЕС, която не облагала тези доходи, поясни министърът.

"Доходът от депозити е типичен за по-богатите", коментира Дянков. "Така някой, който получава минималната работна заплата, плаща данък, а тези, които са по-богати и си държат парите в банки, не плащат такъв", допълни той.

Дянков изненадващо съобщи, че научил за тази "несправедливост" едва преди месец и половина.

"Една група хора, богати хора, имат доход, който не е облаган, което за мен е странно", каза той, което остави впечатлението, че като министър на финансите не знае какво представлява данъчното облагане в България.

Данъкът върху лихвите - заради "богатите"

Идеите за въвеждане на данък върху лихвите по депозитите не са нови и датират отпреди една-две години. Аргументът е бил, че така се въвежда справедливост - слага се данък на доход, който иначе е необлагаем. Вторият аргумент е, че "така правят по света, и по-точно в Европа".

Само преди пет дни премиерът Бойко Борисов отхвърли твърденията за обедняване на хората. "БНБ отчита рекордни постъпления на спестявания на гражданите. За да спестяват хората, нали отнякъде са дошли тези пари", каза той.

Според статистиката на БНБ при 12 милиона броя депозитни сметки в банките над 9 милиона съдържат суми до хиляда лева.

Дянков каза, че данъкът ще е по-чувствителен за хората с по-големи депозити в банките, тоест за "богатите", по думите му.

На въпрос дали този нов данък няма да се отрази на стабилността на банковата система, Дянков отговори, че "системата има огромен ресурс, като всеки месец този ресурс се увеличава с около половин милиард лева".

Поредно опипване на почвата или действително намерение?

За първи път тази година Дянков пусна идеята преди двайсет дни, като от министерството му отрекоха тя да се обсъжда сериозно. Последваха триседмични недомлъвки, а след заседанието на тристранния съвет във вторник синдикатите се обявиха категорично срещу новия данък.  

Предложението за облагане на лихвите по депозитите се приема скептично от икономистите като пореден "шум в системата". По подобен начин Дянков лансира идеята за въвеждане на различна минимална работа заплата според районите на страната. След като предизвика полемики сред икономистите, синдикатите и работодателите, идеята бе изоставена от министъра.
 
Икономистите не разбират защо такъв данък и защо сега

От парламентарната група на ГЕРБ избегнаха да коментират предложението, очевидно изненадани от него. Вземането на решението за въплътяването му в закон ще е политическо и поради тази причина те нямаха готова позиция по него. Това обясни защо до късно следобед нито един представител на ГЕРБ от бюджетната комисия не бе открит за мнение.

Както се очакваше, опозицията коментира решението за данък върху депозитите като "неаргументирано, нелепо, вредно".

"Това ще доведе до поскъпване на лихвата по кредитите и ще удари малкия бизнес, големия бизнес и гражданите. Това в криза е неразумно", каза съпредседателят на Синята коалиция Мартин Димитров.

Възможно е хората да пренасочат депозитите си в нещо друго. Другият пряк ефект ще е поскъпването на кредитирането и кредитите и ще има ефект от намаляване на спестяванията, което е неблагоприятно, допълни той.

"Изключително некоректно е да се посяга на спестяванията на българските граждани", каза депутатът от ДПС Хасан Адемов.

Според Адемов стои въпросът дали трябва да се облагат спестявания, защото, ако това са доходи от труд, те веднъж вече са обложени с данък и как така за един и същ финансов ресурс ще се прилага два пъти данъчно облагане.

Вторият въпрос, според депутата, е дали българските граждани са в състояние да понесат в условия на криза такъв данък, който е крайно непопулярна мярка.

"Аз си мисля, че това предложение вероятно ще отпадне между първо и второ четене. То е най-вероятно с цел да бъде отклонено вниманието в по-различна посока, защото проблемите на бюджета както в приходната, така и в разходната част са изключително сериозни. Ако досега се занимавахме с едно екзотично предложение - различна минимална работна заплата за различните региони, сега започваме да се занимаваме с този данък", коментира Адемов.

"Нездравословна мярка е предложението на правителството с 10% годишен данък да се облагат лихвите по депозитите на всички български граждани", заяви и Петър Димитров от Коалиция за България. "В условията на криза това е нездравословна мярка, ако не заради друго, то по тази причина - ще намалят депозитите в банките, тоест допълнително ще влошим състоянието в икономиката. Това ще е главният резултат, който можем да очакваме за икономиката", коментира той.

Същевременно експертът Георги Ангелов напомни за свой анализ в блога "Икономика" от ноември м.г., озаглавен "Спестяват ли богатите в банки?"

"БНБ публикува данни за депозитите на "Нефинансови предприятия" и на "Домакинства и НТООД" и често се приема, че перото "Домакинства и НТООД" се състои от депозити на отделни хора. Обаче това съвсем не е така, защото:

в перото "Домакинства и НТООД" се включват "физически лица, самостоятелни предприемачи (в т.ч. еднолични търговци и самонаети лица) и нетърговски организации, обслужващи домакинствата (НТООД)".

- в нетърговски организации, обслужващи домакинствата (НТООД) се включват "синдикати, политически партии, фондации, сдружения, църкви и религиозни общества, читалища, културни и спортни клубове".

С други думи, в статистиката за депозити на домакинства се включват също така едноличните търговци, както и множество други организации - от синдикати до футболни клубове. В България има стотици хиляди еднолични търговци, някои от тях с голям бизнес, с десетки и стотици служители и е нормално да имат големи оборотни средства в банки. Това не са лични средства на едноличния търговец, това са оборотни средства на бизнеса му. Партии, синдикати, сдружения, спортни клубове също имат сериозни финансови обороти, така че е нормално да имат средства в банки."

"На това, че лихвите не се облагат от доста отдавна, фактически никога не са се облагали в България, има някаква аргументация. Това не е паднало от небето. Едната причина е, че България е много бедна страна и тя трябва да натрупа вътрешни ресурси, с които да финансира икономическия си растеж, защото другият източник са само чуждите инвестиции, а те в последно време въобще не идват", коментира в сряда Георги Ангелов пред БНР.

"Ако обложим и вътрешния източник на инвестиции, как дългосрочно ще постигаме икономическия растеж? Това е въпрос, който очевидно никой не си задава", продължи икономистът.

"Другият въпрос е, че лихвата всъщност не е някаква печалба за тези хора, които са внесли пари в банка. Всъщност лихвата покрива инфлацията и компенсира това, че има инфлация, която изяжда стойността на парите. Т.е. реално, ако погледнем реалната печалба, ако извадим инфлацията от лихвата, всъщност няма някаква печалба, която да се обложи с данък. Това, което се облага с данък върху лихвите, това е инфлацията, която лихвата компенсира, т.е. и тук нямаме аргумент за данък, а точно обратното", казап още Ангелов. 

 

БНБ напомни, че депозитите нямат алтернатива като най-добра форма на спестявания

Очаквано към края на деня отношение по предложението на правителството взе и Българската народна банка (БНБ).

"БНБ не очаква обявеното облагане с 10% на доходите от лихви по депозитите на гражданите да повлияе директно на показателите на българските банки и на стабилността на системата като цяло", казаха от банката.

"От гледна точка на баланса между сигурност и доходност банковите депозити нямат алтернатива като най-добра форма за спестяванията на гражданите у нас", се посочва в изявлението на централната банка.

От централния трезор уточняват, че не са информирани предварително за предложението на правителството, нито са участвали в такива дискусии.

"Това решение е елемент от данъчната политика и засяга преди всичко данъчната тежест на гражданите и последващите от това стимули за натрупване на спестявания като източник на финансиране на инвестициите в икономиката и следва да се обсъжда от тази гледна точка", продължава изявлението.

"Настоятелно се обръщаме към всички участници в започналите вече публични дебати да не се спекулира с възможното влияние на тази потенциална фискална мярка върху стабилността на банковата система. БНБ не очаква обявеното облагане с 10% на доходите от лихви по депозитите на гражданите да повлияе директно на показателите на българските банки и на стабилността на системата като цяло. От гледна точка на баланса между сигурност и доходност банковите депозити нямат алтернатива като най-добра форма за спестяванията на гражданите у нас", посочват от БНБ.