10-10-2012 | 19:50 ч.

За "цялостния принос" на отиващия си ВСС

За "цялостния принос" на отиващия си ВСС

svobodata.com

"Скандален"
"Без връзка с реалността и базисната нравственост"
"Маша на правителството, което с цената на всичко пази статуквото"
"Болестворен орган"

Това са част от определенията, които неправителствени организации са използвали в различни доклади и писма за състава на Висшия съдебен съвет (ВСС), чийто мандат изтича на 3 октомври (последното му заседание беше миналия четвъртък). Основното, с което ще бъде запомнен той сред по-голямата част от гилдията, е отказът му или неспособността да реши проблемите на системата.

Преди да се опитаме да направим портрет на отиващия си ВСС, правим едно уточнение: защо ви занимаваме отново с това. Нерешените проблеми на съдебната система засягат всички. А когато правителството на съдебната система (както често е наричан ВСС) не работи качествено, няма стандарти за разглеждане на делата, няма сигурност сред работещите в системата и гражданите, няма гаранции, че всеки ще получи качествено и справедливо правосъдие.

За петте си години работа ВСС не успя да осъществи реформите, определяни като неотложни. Но членовете на съвета и досега са убедени в обратното - че са направили всичко по силите си, че са започнали промяна, че са утъпкали пътя. В нито един момент те не бяха дори самокритични. Напротив - някой все им беше длъжен, някой все им беше виновен. А всеки опит за градивна критика (основно от  Съюза на съдиите - най-голямата магистратска организация в страната) беше неглижиран, пропускан. Нещо повече - охулван.

Затова всички външни наблюдатели и по-смелите магистрати не спряха да говорят за едно и също - нужните и неслучващи се реформи. А Европейската комисия в докладите си от февруари и юли тази година (а и в предишните) ясно подчерта, че реформа на съдебната система минава единствено през

реформа "из основи" на Висшия съдебен съвет

Може би няма друг орган в страната и чиято оставка толкова пъти да е била искана. И друга институция, която толкова очевидно да пропуска да се занимае с този въпрос.

За да илюстрираме какъв беше маниерът на работата на отиващия си ВСС, може би е достатъчно да  припомним едно от първите му решения. Месец след конституирането му, неговите членове си отпуснаха по 20 заплати като обезщетение за това, че са напуснали магистратските си длъжности -  приблизително 60 хил. лв. на човек. Малко след това те си гласуваха и надбавки към заплатата, с които я удвоиха. Така месечно всеки от 22-мата изборни членове на постоянно действащия ВСС получава над 4 хил. лв. За сравнение - заплата на председателя на парламента и на премиера е 2300 лв., а на президента - 2532 лв. В закона основната заплата на членовете на ВСС е определена като равна на съдия във Върховния касационен съд и е 2290 лв.

Нерешените проблеми

За петте години ВСС не реши проблема с неравномерната натовареност. От нея зависи качеството на правосъдието в цялата страна - колкото по-малко натоварен е един съдия, толкова по-добре може
да се концентрира върху делата и да ги реши правилно и в разумни срокове. Просто уравнение, пренебрегвано за членовете на съвета.

ВСС се провали и в едно друго свое основно задължение - кариерното развитие на магистратите, провеждането на конкурси за назначаване или преместване от един съд в друг. Това е вид гаранция, че се издигат най-подготвените. Повече от две години членовете му не намериха начин да организират конкурси. Стигна се до абсурдната ситуация през юли миналата година съдии от Пловдив, Бургас и Варна да молят съвета да спре да бездейства.

Пак оставайки безмълвен към апела, ВСС намери друг начин, по който да се случват разместванията в съдебната система - командироването. С решение на ВСС съдията X от Разград може да започне работа в София. При опита си да организира конкурс за преместване и назначаване във Върховния касационен съд (ВКС), Върховния административен съд (ВАС) и Върховната касационна прокуратура (ВКП) стана ясно, че над 90% от кандидатите са получили най-високата възможна оценка. Конкурсът беше отложен.

ВСС реши да се посвети на назначаването на административни ръководители, с което успя да произведе няколко разтърсващи скандала, чиито последствия понасят всички т.нар потребители на правосъдие на
България.

Порочни практики

ВСС не се научи да наказва. Правеше го с двоен аршин - без ясни критерии,без да отчита обективни проблеми, с които трябва да се справят магистратите. Прост пример е председателят на Софийски градски съд (СГС) Владимира Янева, семейна приятелка на вътрешния министър Цветан Цветан, която беше наказана за забавени мотиви на 47 дела със забележка. Председателят на Съюза на съдиите и основен критик на ВСС Мирослава Тодорова (след три дисциплинарни производства) беше уволнена.

Казусът с роднините на висши съдии, които придобиха имоти в Приморско, е също показателен за двойните стандарти. Никой не разбра например защо младшата съдийка Деница Урумова, която дори не е била магистрат, беше уволнена, а Панайот Генков, който беше купил имотите от дъщеря си и ги беше продал на бизнесмен, който при това има дела във ВАС, получи намаляване на заплатата. Единственото обяснение, което дадоха членовете на ВСС, беше абсурдно: "Обществото е инвестирало в тези магистрати."

Съветът не се спираше и пред роднинските назначения. Преди време пред вестник "Капитал" членът на ВСС Вельо Велев заяви, че няма лошо децата на магистрати да заемат длъжности в съдебната система. Няма лошо, ако са се класирали по правилата. Така на различни постове в системата работят синове и дъщери на членовете на ВСС - Иван Колев, Светла Данова, Цветанка Табанджова, Мая Кипринска, Божидар Сукнаров, Георги Шопов.

ВСС не се справи и с борбата срещу корупцията и етичните нарушения

в съдебната система. Съветът имаше и сблъсък с проблема по усвояването на европейските фондове - ВСС е бенефициент по няколко проекта по оперативна програма "Административен капацитет". По тези проекти членовете му се назначаваха един друг за ръководители, експерти, лектори, като си определяха хонорари, които достигаха 9000 лв. Малка подробност е, че проектите се припокриваха със законовите задължения и правомощия на съвета и така на практика те получаваха двойна заплата. Съветът даваше хонорар на пресаташето си, а наемаше и PR-агенция за същата работа.

Което щеше да е почти приемливо, ако от него имаше резултат. Такъв обаче няма. Нищо че средствата за "унифицирана система за приемане и обработване на жалби и сигнали и други дейности за превенция на корупцията"; "информационна стратегия на правораздавателните органи на Република България и разработване на критерии за статистически анализ на натовареността и за отчитане дейността на съдебната власт пред обществеността" са усвоени.

За съжаление трудно може да се посочи добър пример от дейността на отиващия си ВСС. След седмица членовете му ще се завърнат на старите си работни места. Трима от тях напускат системата. 

Всички проблеми и неосъществени реформи остават наследство за новите 22-ма в т.нар правителство на съдебната власт. Към тях са добавени и влошения имидж и на съвета, и на системата. На последното заседание тази седмица, Анелия Мингова от ВСС заяви "Нека следващите след нас бъдат по-добри. Ако могат и искат..." А това ще си проличи още в първия им голям тест - изборът на нов главен прокурор.