06-10-2012 | 08:17 ч.
Петър Волгин: Властта се опира на медийни патерици
Петър Волгин: Властта се опира на медийни патерици
sbj-bg.eu
Всеки път, когато се заговори за състоянието на медиите в България ме обзема голям песимизъм. Особено пък когато се заговори за състоянието им през последните 2-3 години, коментира на един дъх журналистът от БНР:
В ход е един странен процес - 23 години след началото на демокрацията вместо да вървят към все по-голямо разкрепостяване от политически и бизнес групировки, повечето български медии стават все по-силно зависими от тях.
През 90-те години БСП и СДС се редуваха в опитите да определят политиката на телевизии, радиостанции и вестници. Назначаваха удобни шефове, уволняваха неудобни журналисти и си мислеха, че по този начин си гарантират завинаги властта.
Е, действителността постоянно опровергаваше тези им схващания. Сигурно затова с началото на новия век новите управляващи се отказаха да бъдат медийни сатрапи. И при царя, и при тройната коалиция натискът върху средствата за информация намаля значително и България, поне в това отношение, заприлича на модерна държава.
Частна банка финансира вестници и телевизия
За съжаление през последните години наблюдаваме точно обратната тенденция. Днес сме свидетели на следната абсурдна ситуация - една частна банка, държи голяма част от парите на държавните предприятия, с тези пари тя финансира медии - няколко вестника и една национална телевизия, които пък се скъсват да хвалят управляващите.
Върхът на абсурда е, че тези медии се надзирават от Делян Пеевски, депутат от ДПС, която партия твърди, че е непремира опозиция на властта. Не знам дали някой се е наел да обясни това безумие на еврокомисарката Нели Круз, която беше на посещение у нас, но и да го е направил, съм сигурен, че тя не го е разбрала.
Когато наблюдавам как медиите от групировката на Пеевски и майка му Ирена Кръстева предават действителността, получавам усещането, че някаква машина на времето ме е изпратила директно във времената на комунистическа България, и по-конкретно в годините преди Априлския пленум.
В материалите на "Пеевски прес" всяко решение на властта е винаги правилно, а всеки ход на премиера е задължително гениален. В словославенето на властта тези вестници дори надминават някогашния комунистически печатен орган - вестник "Работническо дело".
Tv7 е боздуганът на кабинета
Обаче една друга медия ги превъзхожда в коленопреклонното отношение към управляващите. Говоря за Tv7, която дори не е медия в класическия смисъл на думата. Тя е медийната протеза на властта. Ако властта реши, че трябва да бъде ударен някой политически опонент или дори доскорошен съюзник, задвижва именно този свой накрайник.
Срещу нарочените лица услужливо се излъчват материали, кой-знае защо наричани разследвания. Точно така се правеше и в комунистическа България. Свалянето на някой високопоставен партиен другар се подготвяше чрез критични медийни публикаци - или срещу самия него или по повод сферите, за които отговаряше.
Разбира се, никъде по света няма абсолютно независими и тотално безпристрастни медии. Някои вестници, телевизии, сайтове подкрепят левицата, други - десницата, трети - центъра. Само че това е ясно заявено. Всички знаят, че в САЩ от телевизия Fox news подкрепят републиканците, а от Huffington post - демократите.
Всички знаят, че във Франция Liberation е за левицата, а Figaro - за десницата. Аз нямам нищо против проправителствените медии, но нека ясно да заявят, че са такива, а да не се правят на независими. Да кажат - ние сме фенове на ГЕРБ, ние обожаваме Бойко Борисов и през тази призма ще отразяваме случващото се.
Не знам дали помните, че същите тези медии, които сега са готови да излижат праха от подметките на премиера, преди ГЕРБ да спечели изборите, наричаха Борисов "Боко-тиквата". Тъкмо тази готовност да се подлагаш на властта, без значение кой я държи, е най-противната характеристика на българските медии.
А през последните няколко години тази им особеност, вместо да намалява, става все по-силна. Сега вероятно разбирате защо съм такъв песимист по отношение бъдещето на българските медии.
