23-09-2012 | 18:55 ч.

Ивайло Калфин: Ако ЕС се преформатира около Еврозоната, България ще остане извън ЕС

Ивайло Калфин: Ако ЕС се преформатира около Еврозоната, България ще остане извън ЕС

 

 

Големият проблем е, че по една или друга причина няколко от големите страни, които основно захранват европейския бюджет, искат да го намалят, и то внушително, и да му сложат един куп условности, което ще означава, че европейските средства, освен че ще са по-малко, ще минават и през по-ситна цедка - по отношение на начина, по който се изпълняват проектите, отчетността и т.н. - заяви Ивайло Калфин, евродепутат (S&D-КБ), в интервю за Илиана Беновска, Радио К2.

Познавам този бюджет от страна на Съвета на министрите. България тогава получи средства, които не са малко - над 11 млрд. евро, които, очевидно, няма да можем да похарчим. Но ситуацията за следващия ще бъде съвсем различна - посочи Калфин.

Направихте изявление, че държавите от ЕС почти нямат публични инвестиции, без да имат европейско съфинансиране. Какво означава това за България? - попита Илиана Беновска.

Това означава, че ако спрат европейските пари, ще спрат публичните инвестиции. Ако спрат публичните инвестиции, и малкото, което се прави в момента в региони, общини, ще бъде спряно и че икономиката ще загуби и малкото пара, която има в себе си - обясни Ивайло Калфин.

Помолен да анализира спирането на европейските пари и разиграващото се в Гърция, евродепутатът заяви: „Действително, европейските данъкоплатци - не в България, а в страните от Еврозоната - в момента имат две натоварвания, като основното е свързано със стабилността на Гърция, Испания, Португалия, Ирландия. Там отиват многото пари. За съжаление, европейският бюджет, който е съвсем различен от това, в който средствата са по-малко и по-равномерно разпределени през годините, става жертва на това и усилията за тези страни в крайна сметка се използват за оправдание да се намали европейският бюджет".

Как ще рефлектира това в България? Доколко усвояваме?

Слабият ни момент е европейското съфинансиране, подчерта Ивайло Калфин и допълни: „Въпреки многото бодряшки приказки на правителството, усвояване означава колко от средствата са изплатени, още повече че след това има контроли. Ние сме изплатили около 20% от средствата на шестата година от седемгодишната финансова рамка. Представяте си с какви огромни темпове трябва да се плаща в следващата година и половина-две, за да можем да наваксаме това изоставане. Очевидно е, че заради неумение България ще изгуби много средства и това ни отнема аргументи, когато говорим с тези страни, защото при всички случаи трябва да има съпротива, и то много силна, пред желанието за намаляване на бюджета - те ни казват: „Вие не можете да похарчите този бюджет, защо искате нов?"

Изтече информация, макар и непотвърдена от МФ, че ЕС ще намали наполовина исканите от България пари по инструмента „Фонд „Козлодуй", а до този момент страната ни е успяла да усвои едва 1/3 от договорените пари по фонда - напомни Илиана Беновска.

От МФ няма нужда да се крият, защото има предложение от Европейската комисия - потвърди Калфин: „Аз също очаквам да получа официалната позиция на България, за да зная какво и по какъв начин да защитавам в ЕП. В тази официална позиция се казва, че в исканите от България 450 млн. евро допълнително, ще получим 208 млн. евро. Второ, че ще ги получим при един куп условности и ни се поставят няколко предварителни и последващи условия. На следващо място, според предложението на ЕК ние няма да може да харчим тези средства извън „Козлодуй", както се прави досега. Досегашните средства бяха разпределени за извеждане от експлоатация и за омекотяване на икономическия ефект от затварянето на блоковете. Сега ЕК предлага да е само за извеждане от експлоатация. И още нещо - ЕК предлага, изразходването на тези средства да премине на „ръчно" управление, което на практика означава, че в началото на всяка година ЕК ще дава програма какво точно трябва да направим през годината и в края на годината да отчетем направеното. Това означава, че България няма да има почти никакви възможности за избор".

Искането на Литва за разделянето й от България и Словакия също е проблем, по който евродепутатът счита за необходимо да се формулира позиция: „В договора за присъединяване на Литва не пише срок, в който ще се отпускат средства за компенсация за затварянето на тяхната централа. В българския договор има краен срок и той е 2009 г. От 2009 г. насам има едно решение за удължаване и всяко удължаване трябва да се приема с една доста тежка процедура. Ако Литва излезе от тази процедура, много по-лесно ще може да се бори за отпускане на средства, но това отслабва общата позиция на трите страни. Когато всяка започне да се бори сама за себе си, нямаме, общо взето, никакви шансове. Но отново казвам, че за да мога да поставя тези проблеми и в Комисията по индустрия, и в ЕП, ми е необходима ясната позиция на българското правителство".

А защо българското правителство даже твърди, че няма сведения по този въпрос? - попита Илиана Беновска.

Ако няма сведения, значи не си върши работата. Който няма сведения, по-добре да си подаде оставката. Това предложение на ЕК е публично, страните би трябвало да го знаят, да не говорим, че би трябвало да сме имали контакти още докато се е изработвало в комисията. Внесено е в ЕП, така че аз просто изумявам, как някой може да казва, че няма информация - категоричен беше Ивайло Калфин.

Помолен да коментира подозренията, че искът на „Атомстройекспорт" и задлъжнялостта на НЕК ще доведат до скрита приватизация и влизането на Русия в нашата електропреносна система, Калфин заяви: „Това е единият вариант, който се надявам да не се случи. Когато дадеш енергийната си инфраструктура, губиш цялата си независимост. Ако България иска да контролира процесите в страната, няма никакво значение дали е Русия, или Америка, Сърбия, или Гърция. Но според мен, дотам няма да се стигне, защото в крайна сметка бюджетът, разбирайте данъкоплатците, ще извади парите и ще ги плати. Заради това глупаво решение - и правителството вече не може да го скрие, - ние ще плащаме не за да имаме, а за да нямаме АЕЦ".

 „Отдавна казвам, че този процес вече е необратим, но министър-председателят казваше точно обратното. Сега се оказва, че процесът е отишъл толкова напред, че спирането му означава много тежки санкции. Само че някой трябваше преди това да прочете. Спомняте си, преди три години говореха, че ще се запознаят с тайни договори и пр. Това е просто липса на способност да се защитава национална позиция, поддаване на натиск, и то съвсем елементарен, от различни страни и в крайна сметка - липса на каквото и да е стратегическо виждане за развитието на България - заяви Калфин в отговор на въпрос, не излиза ли твърде скъпо да нямаме „Белене"?

Годишната реч на Барозу за състоянието на Европа показва, че Европа трябва да вземе решение в каква посока да тръгне - или да засили координацията и да създаде нови институции, на които да прехвърли повече права от анционално равнище, или да се върне назад, в 80-те години, на равнището на Общия пазар. Има всички основания да мислим, че Европа ще направи усилие и ще създаде новите институции. Но тук има една голяма опасност: ако се допусне ЕС да се преформатира около Еврозоната, това означава, че ние ще излезем от ЕС, ще останем в една периферия, от която не зависи нищо. Очаквам България да не допусне това, подчерта Калфин.

Избирането на Сергей Станишев за президент на ПЕС дава огромни възможности, защото той става един от основните участници на европейската сцена. Предстоят и европейски, и национални избори. Това означава, че след като беше министър-председател, сега Станишев се връща по друг начин в голямата европейска политика, посочи Ивайло Калфин.