14-09-2012 | 13:20 ч.

Съдът в Карлсруе: политиците да предложат решения за бъдещето на еврозоната

Съдът в Карлсруе: политиците да предложат решения за бъдещето на еврозоната

От месеци Eвропа и светът очакваха решението на германския конституционен съд относно Европейския механизъм за стабилност (ЕМС) и Договора за стабилност, координация и управление в еврозоната, известен като фискалния пакт. Съдът трябваше да отговори на въпроса дали участието на Германия в постоянния спасителен фонд на еврозоната и фискалния пакт накърнява бюджетните правомощия на германския парламент. Съдът прецени, че това не е така, но постанови, че договорът за ЕМС може да бъде ратифициран само при определени условия.

Първото е, че приносът на Германия ще бъде ни повече, ни по-малко от 190 милиарда евро и че този таван не може да бъде надминат без изричното съгласие на Бундестага. И второ, че въпреки изискванията за поверителност на информацията в договора ЕМС, Бундестагът и Бундесратът ще бъдат надлежно и подробно информирани за работата на спасителния фонд, за да имат информирана позиция. Въпросът е как изискванията на съда да бъдат изпълнени, тъй като той изрично настоява те да бъдат записани в международното право - дали това да стане чрез отделен германски протокол към договора или ще се наложи промяна на договора за ЕМС. Последното, предвид че вече е ратифициран в повечето страни от еврозоната, ще създаде огромни затруднения и ще забави значително стартирането на фонда. А то вече закъсня, тъй като беше предвидено ЕМС да заработи от юли тази година.

Що се отнася до фискалния пакт, той не дава на европейските органи правомощия, които да накърняват бюджетната отговорност на Бундестага, смята съдът. Въпреки изискването за коригиращ механизъм в случай на отклонение от фискалните цели и правомощията на Съда на ЕС в случай на неспазване на ангажиментите по договора, няма директно вмешателство на ЕС в националното бюджетно законодателство, смятат са съдиите.

В мотивите на съда обаче можем да открием важни знаци по отношение реформата на Икономическия и валутен съюз, която беше начертана в т.нар. Доклад на четиримата президенти. Мнозина анализатори посочиха, че съдът ще постави границите, до които може да стигне европейската интеграция, без да влезе в противоречие с германския основен закон. Ключова отправна точка в мотивите на съда е "дизайнът на съюз на стабилност, който паричният съюз има към момента по силата на европейските договори." Именно дефинирането на еврозоната като "общност на стабилност" е в основата на германското членство в паричния съюз, припомня съдът.

Той признава, че създаването на постоянния спасителен механизъм "променя сегашният дизайн на Икономическия и валутен съюз по начин, който го отдалечава от принципа на независимост на националните бюджети, който характеризираше паричния съюз досега.Това обаче не представлява отказ от ориентирания към стабилност характер на паричния съюз, защото най-съществените елементи от архитектурата на стабилност, особено независимостта на Европейската централна банка, ангажиментът на страните-членки да спазват бюджетна дисциплина и автономната отговорност върху националните бюджети остават недокоснати."

Германските съдии не смятат, че бъдещи промени в европейските договори са изначално несъвместими с германския основен закон, напротив - те дори са желателни, стига да са "демократично легитимирани". Съдът припомня позицията си, че "за да се спази мандатът на стабилност, може да е необходимо продължаващо по-нататъшно разитие на паричния съюз. Ако паричният съюз не може да бъде постигнат в пърноначалната си структура чрез валидната интеграционна програма, необходими са нови политически решения за това как да се продължи напрад. Законодателят трябва да реши как да противодейства на възможни слабости на паричния съюз като измени правото на Европейския съюз."

Промените обаче трябва да запазват мандата за стабилност, демократичния процес и парламентарната бюджетна отговорност. Съдиите са съвсем конкретни по отношение на това какво означава бюджетната автономност - възможността на Бундестага да взима автономни решения за приходите и разходите, включително по отношение на международните и европейски задължения на страната. Съдът припомня решението си от преди година, когато се произнесе, че спасителните операции в еврозоната не нарушават бюджетните правомощия на Бундестага при условие, че правителството трябва да иска предварително одобрението на бюджетната комисия в парламента преди да реши за участието на Германия. По същата логика сега съдът каза, че "като избрани представители на народа, членовете на германския Бундестаг трябва да запазят контрола върху финдаменталните бюджетни решения дори и в система на междуправителствено управление."

И тук стигаме до третия елемент от архитектурата на стабилност - независимостта на Европейската централна банка. Както euinside писа, въпросът докъде може да стигне ЕЦБ в намесата си в дълговата криза породи много спорове от гледна точка на дългосрочното развитие на ИВС и ролята на ЕЦБ в него. От решението на германския съд може да се съди, че именно действията на ЕЦБ може би ще са обект на следващото му решение.

Германските съдии отговарят еднозначно на няколко въпроса, които се обсъждаха напоследък. Например дали постоянния спасителен фонд ЕМС може да заема пари от ЕЦБ, включително като депозира изкупените от него държавни облигации. Според съда в Карлсруе това е абсолютно невъзможно, защото "като финансова институция, принадлежаща към публичния сектор [...] Европейският механизъм за стабилност е една от институциите определени в член 123 (1) от ДФЕС, на които не могат да се отпускат заеми".

Придобиване на правителствени облигации на вторичните пазари от ЕЦБ с цел финансиране на бюджетите на страните-членки независимо от капиталовите пазари също е забранено, припомня съдът. Той не се произнася директно за новата програма за изкупуване на дълг от ЕЦБ, обявена на 6 септември, но оставя вратата широко отворена за бъдещи обжалвания: "До каква степен решението на управителния съвет на ЕЦБ от 6 септември за програма, отнасяща се до изкупуване на дължавнни облигации от финансово слабите страни-членки, чиято валута е еврото, спазва тези законови изисквания не беше обект на решение в настоящата съдебна процедура."

Очевидно въпросът с ролята на ЕЦБ и запазването на нейната независимост ще продължи да бъде централен в дебатите относно бъдещето на еврозоната. Но гермаският конституционен съд подава красноречив сигнал към европейските политици: "необходими са нови политически решения за това как да се продължи напред." На фона на дебатите в Германия относно бъдещ референдум за европейската интеграция съдът ясно казва, че най-напред политиците са тези, които трябва да предложат решенията. А ако се налага промяна в европейското право с цел запазване на стабилността като основна ценност на паричния съюз, тя трябва да бъде направена.