10-09-2012 | 21:32 ч.

МИНИСТЕРСКА ЖАЛБА

МИНИСТЕРСКА ЖАЛБА

МИНИСТЕРСКА ЖАЛБА

 

"Аз трябва просто да му казвам: "Да, слушам!", ако мога да върша работа и за това съм се цанил, той е мой работодател, въпреки че някои хора си уредиха живота, докато му се подмазваха". Припомням дословно думите на твореца, скулптора, министър на културата Рашидов, за да няма никакви съмнения какво е рекъл и как е произнесъл крилатата си фраза.

Просто прекрасно! Ще помисли някой, че живеем във времето на феодализма, когато творците са създавали шедьоврите си покрай подаянията, настроенията, желанията на феодала. А днес? В 21-ви век!? Все тая! Пак има творци, дори и министри, които рапортуват по войнишки: „Да, слушам!" и изпълняват волята Му (на лидера, началника, висшестоящия и т. н.). И завиждат, и се жалват, че не са успели да се наредят на опашката от подмазвачи, които са  позабогатели. Ех, мъка, мъка!

Не мога да оспоря твърдението на министъра (творец, скулптор), че приближени персони до властта доста увеличават състоянието си, растат в кариерата дори и без дипломи, заемат високи административни постове без компетентност, летят до морето за развлечение с правителствен самолет, само защото са улучили с кого да си ритат топката и т. н. ГЕРБ не е нито първата, нито единствената партия на власт, която разделя хората в България на „наши приближени" и на "ваши отдалечени". Цинизмът на сегашните управниците не е нещо ново и сякаш у нас това вече се приема за нормално! Че кога да „удариш келепира", освен когато си на власт! Тази забележителна наша особеност от Алеко Константинов и досега не ни напуска. И вчера, и днес е добре човек да бъде приближен до властта и нейните екстри, пък дори и в поза „на колене"! Особено при „суперчудесата" на Цв. Цветанов, които той ни обещава при втори мандат на ГЕРБ! Добре е още от днес да се заслужи титлата „подмазвач".

Министърът-творец Рашидов ни извести за нещо, което всички знаем - управниците и техните приближени си „уреждат живота". Не разбирам защо не ни съобщи кои са тези подмазвачи, уредили собственото си благоденствие? Според него медиите трябва да ги разпознаят и разкрият. А ако сред журналистите се намират подобни особи, които също искат да си „оправят живота"?

Публичното изричане на очевидни и всеизвестни истини не е достатъчно. Ако не последват аргументи и конкретни имена си оставаме с нашенските  лафове и героизъм на софра и на чашка в кръчмата!