09-09-2012 | 08:16 ч.

Успехите на Симеон Дянков и мъртвия растеж

Успехите на Симеон Дянков и мъртвия растеж

/cross/

Коментар на проф. Стефан Стоилов пред „Преса"

Настъпи времето на фискалните „успехи" на министъра на финансите. За 2011 г. бе отчетен дефицит с 0,5 процентни пункта по-нисък от планирания, а за първото полугодие на 2012 г. бюджетът приключи с малък излишък от 62,4 млн. лв. Дълго преследваната от Симеон Дянков цел е постигната - с цената на всичко да се излезе на положителна фискална позиция. Като се има предвид неговата икономическа философия, повече от сигурно е, че той ще продължи до края на годината същата политика, опитвайки се да се доближи максимално до поставената с Конвергентната програма (програма за икономическо сближаване с ЕС - бел. ред.) цел за постигане на балансиран бюджет през 2015 г.

 

Оказва се, че в ЕС още само Швеция е на плюс за полугодието и това допълнително помпа самочувствието на управляващите. Но това е несравнима с България страна - като икономика, проблеми и динамика - през последните две години Швеция има растеж от 4-5% и не се налага да използва дефицитното бюджетно финансиране за стимулиране на икономиката. България е в съвършено различно положение.

 

Юнското положително салдо се извисява над която е на крачка от завръщане на кризисната писта на движение. Доказва го и отчетеният от НСИ темп на БВП през първото и второто тримесечие от 0,5% спрямо съответния период на м.г. Самите статистици приемат подобни числа в рамките на възможната грешка. За реалността на този и без това символичен темп съмнения се пораждат и от факта, че за крайното потребление през първото тримесечие се отчита ръст, който 2,5-4 пъти превишава ръста на съставните му компоненти. Дали причина за това голямо разминаване е само сезонното изглаждане на статистическите редове?

За България това бюджетно „постижение" е самоцелно, неработещо за икономиката. То е индикатор за вредна в нашите условия фискална политика. Основният аргумент за тази оценка е състоянието на икономиката на третата година от кризата и тревожната тенденция и през 2012 г. да не виждаме признаци за стабилно икономическо възстановяване. Такова има, когато безработицата намалява, а БВП расте с поне 3-4%.

 

Всички прогнози за растежа на финансовия министър се провалят, защото, изглежда, само той все още не е разбрал една проста истина - даже и при изключително високите ръстове на износа от 30-40%, ако вътрешното потребление (инвестиционно и на домакинствата) се свива, както става вече трета година в България, не може да има нещо повече от слаб или почти символичен растеж.

 

Причината е, че даже и в годините на висока експортна експанзия активното външнотърговско салдо има минимален дял в структурата на БВП и поради това е двигател с ограничен потенциал за растежа.

 

Две са основните направления на конкретните действия и политики, пораждащи отрицателния за икономиката резултат.

 

Първо, въпреки резкия спад в частните инвестиции главно поради срива в притока на чужди капитали държавата не увеличи през 2010 г. публичните капиталови разходи спрямо нивото в годината на рецесията (2009 г.), с което би спасила от закриване хиляди работни места (редица държави в ЕС си позволиха по-високи дефицити, за да финансират ръст на публичните инвестиции и това бе един от факторите за постигнатия през 2010-2011 г. растеж от 4-5%). Още по-недалновидна е политиката в това отношение през 2012 г. - тези разходи са орязани с около 600 млн. лв. спрямо предвиденото в закона за бюджета, което води до намаление с 11% в сравнение с 2010 г. За тази година е предвиден сериозен ръст главно за сметка на планираното рязко подобряване в усвояването на еврофондовете. Анализите обаче показват, че е допуснато силно надценяване на тази възможност. Към юни изпълнението на капиталовите разходи е 24,8% от годишния разчет.

 

Второ, вследствие на политиката на замразяване на заплати и пенсии и продължаващия ръст на безработицата (според синдикатите, ако се отчетат и нерегистрираните безработни, тя достига 18-19%) индивидуалното потребление три години се свива.

 

България е единствената страна в ЕС, в която продажбите в търговията на дребно три поредни години показват спад. Все в тази посока говори и фактът, че размерът на средствата, образуващи т.нар. компенсация на наетите, показва намаление. Европейската статистика отчита за страната ръст на домакинствата, застрашени от изпадане в бедност.

 

В същото време данните показват растеж на средната работна заплата, както и неспиращо увеличение на депозитите на домакинствата. Това подхранва една безпардонна демагогия от страна на управляващите - доходите на българите растат, но те спестяват, не потребяват и с това свиват вътрешното търсене.

 

Каква е истината? Отчитаното увеличение на средната работна заплата е чисто статистически ефект от промяната на структурата на заетите - преобладаващата част от загубилите работа са от по-нископлатените категории, което чувствително повишава дела на по-високоплатените. Това се отбелязва и от Евростат, подобна оценка беше направена и от представители на НСИ.

 

Що се отнася до депозитите, горчивата истина е, че над 75% от домакинствата не спестяват, а голяма част от дребните вложители посягат на спестяванията си. Почти 80% от депозитите са до 1000 лв. при среден размер на депозит около 100 лв. Видно е, че милиони българи свиват своето потребление не защото са се втурнали да спестяват, а поради намалени реални доходи. Това, че ние сме над нулата (с 0,5% растеж за двете тримесечия на т.г.), а ЕС като цяло отбелязва спад от 0,2%, не може да ни успокоява. Еврозоната е под натиска на дълговата криза, а при нас този фактор отсъства. Въпреки това, за разлика от редица страни в общността, които имат стабилен растеж благодарение на политика, стимулираща вътрешното търсене, ние сме на ръба на замръзване на икономиката и сянката на рецесията се появява отново.

 

Това е естествен резултат от провежданата рестриктивна фискална политика.

 

Все повече се натрапва изводът, че стагниращата икономика, растящата безработица и продължаващият срив в реалните доходи на хората са неща извън аритметиката на Симеон Дянков, когато той пресмята „успехите" на своята политика. Министърът се чувства добре в българската макростабилност на застоя и не престава да обещава... Животът на българите обаче става все по-тежък въпреки неговите „успехи", а България за първи път след 2000 г. при управлението на ГЕРБ не скъсява, а увеличава разликата по БВП на човек спрямо средния за ЕС показател. Правителството има програма за сближаване с ЕС (Конвергентната програма), но в резултат на слабата и неадекватна политика реалният процес на сближаване получи обратен ход - България допълнително изостава.