07-09-2012 | 13:33 ч.
Американската безработица: по-безнадеждна от официалните цифри?
Американската безработица: по-безнадеждна от официалните цифри?
http://e-vestnik.bg
Най-голямата икономика в света е безработна. Рекордно високото й равнище на безработица се понижава твърде бавно, колебаейки се официално около 8,3 %, а вероятно и дори по-високо, според някои изчисления.
Непрекъснато се развива един и същи сюжет: през първия петък на всеки месец правителството оповестява данни за безработицата. Минути след това икономически експерти и репортери се произнасят по цифрите: броят на създадените нови работни места е твърде нисък, икономиката е твърде вяла, и президентът на САЩ Барак Обама ще отстъпи Белия дом през ноември на републиканеца Мит Ромни.
Няколко дни след като Обама встъпи в длъжност през януари 2009 година, равнището на безработицата се изстреля над 8 % за първи път от 80-те години (на миналия век). През есента на 2009 година то скочи до 10 % и след това бавно се понижи.
Обама напразно чака цифрата да спадне до 7 % или дори 6 %. След Втората световна война нито един президент не е преизбиран с равнище на безработицата над 8 %. И съответно с наближаване на изборите в страната на 6 ноември публикуването на следващите данни в петък вероятно ще предизвикат нов кръг полемика.
Цифрите могат също и да осуетят отскока, на който предизборната кампания на Обама се надява, след като тридневният конгрес на Демократическата партия на САЩ в Шарлот, Северна Каролина приключи в четвъртък, когато Барак Обама официално е номиниран за кандидат за президентския пост.
Някои експерти твърдят, че реалното равнище на безработицата е дори по-лошо от 8,3 %. В края на миналата година Ед Лус от лондонския в. „Файненшъл таймс" предизвика сензация с изчислението си, че равнището е над 11 %. На по-високата цифра, написа той, отговарят 3 милиона американци, които са се отказали да си търсят работа.
Всъщност самото министерство на труда предлага алтернативни измерители на „недостатъчното използване на труда": така нареченото равнище „Ю-5" (от първата буква на underutilization - бел. прев.) от 9,7 % включва не само безработните, но и „обезсърчените работници" и онези, които са „маргинално свързани с работната сила". В равнището „Ю-6" от 15 % се прибавят хората, заети на непълен работен ден, които искат да работят на пълен работен ден.
В реториката си по време на предизборната кампания лагерът на Ромни използва по-широката цифра от 23 милиона безработни, която горе-долу съответства на изчислението „Ю-6" и е близо два пъти по-висока от 12,8-те милиона, преброени от бюрото по труда през юли.
От друга страна кампанията на Обама набляга на това, че икономиката системно създава работни места в частния сектор в сравнение със системната ерозия на работни места при предшественика му Джордж У. Буш.
Данните за висока безработица биха били по-малко болезнени, ако Съединените щати, както и в миналото, биха могли бързо да преодолеят инертността в заетостта. Вместо това се задава дългосрочна безработица като основна пречка: над 40 % от безработните в САЩ нямат работа от над шест месеца - двойно повече от процентния дял преди Голямата рецесия (декември 2007 - юни 2009).
Икономистите говорят за изгубено поколение. След шест месеца безработица шансът за отделните хора да си намерят нова работа потъва до 16 %, според експерта Гари Бъртлес от вашингтонския мозъчен тръст Brookings Institution. Те са по-малко привлекателни за работодателите, техните умения остаряват и те започват да губят самочувствие. Една мащабна програма за преквалификация би помогнала, но Бъртлес отбелязва, че нито Конгресът, нито обществеността са склонни да направят тази инвестиция.
Най-тежко засегнати от липсата на работни места са младите американци на възраст между 16 и 24 години, при които равнището на безработица е 16 % спрямо 10 % преди рецесията. Много са все още студенти, но други се връщат към академичните среди, когато не могат да си намерят работа.
Ромни обвинява Обама, че не е успял да използва първите две години от президентството си, когато е имал на своя страна доминиран от демократите Конгрес, за да увеличи заетостта. Той отхвърля програмата на Обама за стимулиране на стойност близо 800 милиарда долара като прахосническа правителствена намеса.
Ромни и особено неговият кандидат за вицепрезидент Пол Райън са застъпници на неолиберална философия и твърдят, че икономиката и свободният пазар ще решат проблема от само себе си. Държавата трябва да стои настрана. В неговата платформа се посочва, че „правителството не може да създава работни места - поне не продуктивни, които допринасят за нашия дългосрочен просперитет".
В кампанията на Обама се изтъква създаването на 4,3 милиона работни места от встъпването му в длъжност през 2009 година. Президентът отбелязва, че безработицата щеше да бъде много по-голяма, ако не е била програмата със стимули за 800 милиарда.
Обама също така взе мерки, за да спаси General Motors и Chrysler - автомобилопроизводители номер и едно и номер три в САЩ. Правителството възстанови по-голямата част от инвестицията си. Ромни - родом от Мичиган, сърцето на автомобилната индустрия - е на мнение, че е трябвало автомобилостроителният сектор да бъде оставен да фалира.
