06-09-2012 | 21:57 ч.
„Капитал”: Продажбата на „Труд” и „24 часа” ще доубие вестникарството в България
„Капитал”: Продажбата на „Труд” и „24 часа” ще доубие вестникарството в България
http://novinite.bg
Официална информация за смяната на собствеността на етапа няма. Всички основни участници в тази история категорично отказват коментар.
Ако преди десет години вестникарските войни бяха забавно публицистично упражнение, сега те са борба на живот и смърт, пише в сряда „Капитал".
Според автора на материала залогът в тези войни често е оцеляването на цели бизнес структури и този урок очевидно са научили собствениците на „Труд" и „24 часа" Огнян Донев и Любомир Павлов.
През последните седмици стана ясно, че те търсят активно изход от сделката за някогашната пресгрупа, която купиха от германската ВАЦ през декември 2010 г.
Официална информация за смяната на собствеността на етапа няма. Всички основни участници в тази история категорично отказват коментар.
Бъдещата сделка обаче заслужава внимание дори преди да се осъществи, защото е изключително важна по няколко причини, пише още „Капитал".
Авторът припомня как от няколко години насам българският вестникарски пазар се намира в състояние на сериозна криза, не само заради намаляващите рекламни приходи, но и от „опитите за пълзяща монополизация, която преследва „Нова българска медийна група" (НБМГ) на Ирена Кръстева.
Изданието посочва, че бившата шефка на тотото и синът й депутатът от ДПС Делян Пеевски изкупиха дузина вестници и телевизии с финансиране от Корпоративна търговска банка на Цветан Василев (техни са най-тиражираният всекидневник „Телеграф", както и „Монитор", „Политика", „Меридиан мач" и по неофициална информация, седмичникът с най-голям тираж „Уикенд").
Опитите на Цветан Василев да купи „24 часа" и „Труд" датират още откакто се разбра, че ВАЦ се разделят с медийната си собственост в България.
Едно от категоричните условия на германската компания тогава беше продажбата на притежаваните от тях вестници да не допринесе за монополизирането на пазара, тоест да няма сделка с тандема Пеевски-Цветан Василев, припомня „Капитал".
„Част от огромния интерес към бъдещата сделка сега е именно заради опасността „Труд" и "24 часа" да станат част от монопола. Проблемите от подобно развитие на ситуацията са в две посоки", коментира изданието.
Според автора от бизнес гледна точка това би доубило вестникарския пазар - монополът ще задуши и малката останала нормална конкуренция. От гледна точка на читателите най-големият проблем е, че вестниците на „Нова българска медийна група" не предоставят на обществеността обективна информация, а защитават силово интересите на собствениците си, като това включва безусловна подкрепа за управляващите (които и да са те) и безмилостна атака към конкурентите в различните бизнеси.
В началото на седмицата „Медийна група България холдинг" (МГБХ) публикува във вестниците си „Труд" и „24 часа" съобщение, че се променя структурата на управление.
Бившият главен редактор на „24 часа" и досегашен вицепрезидент на пресгрупата Венелина Гочева става управител на всички компании в групата. Тя поема поста от Любомир Павлов.
Преди месец Венелина Гочева замени Любомир Павлов и като председател на Съюза на издателите в България.
Това беше разтълкувано като подготовка или част от предстоящата сделка. Любомир Павлов и Венелина Гочева бяха потърсени за повече информация и коментар, но предпочетоха на етапа да се въздържат, посочва още „Капитал".
Според три независими източника на изданието в последните седмици са водени разговори с поне две групи от потенциални купувачи.
С едната от тях преговорите са били доста напреднали и (според двама от източниците) се е стигало до съгласие сделката да бъде официално оповестена. Това, което най-вероятно е попречило, е запорът върху дяловете на Донев и Павлов.
В момента всякакво прехвърляне на тяхната собственост минава през „сделка" и с прокуратурата. Справка на „Капитал" в сайта на прокуратурата показа, че делото срещу Донев и Павлов от десет дни се намира за „решаване" при наблюдаващия прокурор Момчил Георгиев.
В един от първите слухове за купувачи се сочеха двама от съсобствениците в Първа инвестиционна банка (ПИБ) - Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев.
В края на миналата седмица обаче ПИБ изпрати официално съобщение до медиите, с което отрече появилите се публикации, че институцията купува вестниците „24 часа" и „Труд".
Замесено бе и името на бившия главен редактор на „24 часа" Петьо Блъсков. Според два източника на „Капитал" той наистина е имал интерес за сделката, като се е опитвал да намери финансиране и политическа подкрепа за покупката.
В публичното пространство се появи и името на бизнесмена Максим Димов, вероятно защото бе още сред преговарящите с германците от ВАЦ. Дори обаче отново да е имал интерес, според източниците на „Капитал" той няма шанс за сделка.
Сред проявилите интерес към покупка на медийната група беше подредена и компанията „ГМ Прес", която също през последната година придобива активно медийна собственост (Тя притежава 34.5% от „Стандарт", 50% от „Интермедиа" - издател на „Шоу", „Доктор" и др. и собственик на сайта blitz.bg. В началото на лятото придоби „Новинар" и най-влиятелните регионални вестници „Струма" и „Марица".).
Представители на „ГМ Прес" обаче са отказали коментар, посочва „Капитал".
Според автора на материала сделката за „Труд" и „24 часа" е сложна не само заради съдебните битки, но и заради сложната плетеница от бизнес интереси, както и тесните връзки с политиката, които стоят зад нея.
„Факт е, че Донев и Павлов излизат от вестникарския бизнес заради огромния натиск, който им беше оказан. (...) Всъщност случаят стана толкова скандален и защото собствениците на „Труд" и „24 часа" се опитаха да се съпротивляват и имаха инструменти да отговорят на натиска", коментира „Капитал".
„За силния политически отенък на сделката говори и фактът, че всеки от потенциалните купувачи на пресгрупата със сигурност е търсил одобрение от управляващите. Което обаче, длъжни сме да припомним, имаха и Огнян Донев, и Любомир Павлов само преди година и осем месеца. Когато двамата още не се бяха замислили за това, че в медийния бизнес парите са малко, а негативите могат да бъдат огромни", пише още „Капитал".