22-08-2012 | 15:12 ч.
Какво ще дири новият US посланик у нас?
Какво ще дири новият US посланик у нас?
desant.net
Някои търсиха малцинства, други - роля в сериал. Марси Райс щяла да дълбае за шистов газ Работещите към американския Държавен департамент (външното им министерство) винаги са се възприемали като нещо много повече от обикновени дипломати. В най-общия случай те се изживяват като наставници на държавите, в които биват изпращани. С малката подробност, че никой от домакините никога не ги е катил като такива.
Това проличава особено много в моментите, когато застават пред съответната комисия в Конгреса, която трябва да одобри кандидатурата им за тази или онази страна по света. Те не просто защитават там спецификата на работата си като бъдещи посланици, а направо изчитат план за действие, който спокойно може да мине и за правителствена програма.
Ако човек се зарови в приоритетите, представени пред Конгреса, на посланиците у нас в последните 20 години, спокойно може да реши, че в България са идвали не американски посланици, а направо министър-председатели.
В далечната 1993 година, например, кандидатът за шеф на US мисията Уйлям Монтгомъри бе обявил пред Конгреса, че основната му задача в България ще е да променя конституцията, за да вкара в нея текстове, които признават чужди малцинства. Той положи доста усилия по въпроса, но все пак не успя, понеже срещна сериозен обществен отпор.
След него нямаше посланик, който просто да е идвал, за да работи за българо-американските отношения. Всеки смяташе, че е пристигнал у нас, за да управлява българската политика. Някои действаха по-задкулисно. Други, като Джеймс Уорлик, го караха съвсем публично и нахално.
Тези дни стана ясно, че и неговата наследничка на поста Марси Райс няма да е обикновен дипломат.
В приоритетите си пред Конгреса жената изложи няколко точки, в нито една от които не е споменато нищо за развиване на българо-американските отношения.
Но пък за сметка на това планът й за действие прилича досущ на програмна декларация на бъдещо българско правителство: "Ще работя за интеграцията на ромите, ще насърчавам борбата с организираната престъпност и корупцията, ще положа усилия за диверсифицирането на енергийните източници в България".
Как точно г-жа Райс ще реши българските проблеми с ромите, без да има мандат от страна на обикновените българи, или пък как ще пребори престъпността, без да е назначавана от Висшия съдебен съвет, не е ясно. Но отсега можем да предположим, че поне третата си задача ще изпълни брилянтно.
Не е тайна, че мандатът на Уорлик приключва предсрочно. Въпреки уверенията, че всичко е в реда на нещата и че не го изтеглят прибързано, е ясно, че се е случило тъкмо това. Американските посланици имат тригодишен мандат с право на 6-месечно удължаване.
В повечето случаи това право се прилага. Уорлик дойде у нас през януари 2010. Ясно е, че си тръгва още преди да е изтекъл пълният тригодишен срок. Официална причина не е оповестена, но тя се знае. Беше почти изречена от държавния секретар Хилари Клинтън по време на краткото й посещение в София на 5 февруари.
Г-жа Клинтън, макар и с дипломатичен тон, призна, че е недоволна от факта, че е било допуснато въвеждането на мораториум върху проучванията и добива на шистов газ.
И се зарече това положение да се промени. При това се зарече в типичния за американските политици лицемерен тон. "Ние сме партньори в постигането на енергийна независимост и сигурност и в запазването на красивата българска природа. Когато демонстрираме безопасността на технологиите, ще постигнем и двете цели едновременно. Ние ще застанем зад желанието на българите да си доставят енергия на достъпни цени", каза тогава Клинтън.
Да преведем от лицемерен американски. Казвайки "ние сме партньори...", госпожата всъщност обявява, че САЩ не харесват положение, при което Русия осигурява енергийни суровини за България, а Америка е вън от играта.
Второто изречение "когато демонстрираме безопасността на технологиите..." трябва да се разбира - писна ми от бръщолевения на разни еколози, щом съм казала, че ще разбиваме екологично подпочвени слоеве, за да ви търсим газ, значи ще разбиваме.
А третото "ние ще застанем зад желанието..." - няма пет-шест, мораториумът ще падне. Но тъй като, улисан в снимки за сериали и флиртувания с журналистки, г-н Уорлик не успя да свърши тази работа, го прехвърлят в девета глуха, а мястото му заема Марси Райс.
Уорлик става заместник специален представител за Афганистан и Пакистан. Познавайки жадната му за блясък и светкавици натура, можем да предположим, че Уорлик вероятно ще се поболее, потънал в забвението и мрачните дебри на региона на талибаните.
Какви са перспективите обаче пред Марси Райс? Досега тя е поемала доста мъжки мисии. Служила е като съветник по политическо-военните дела в американското посолство в Багдад, ръководила е отдел към американското представителство в Косово в един бурен период, точно в навечерието на едностранното провъзгласяване на независимост на новата държава (2003 - 2004).
В България обаче мъжкият й характер може би няма да е толкова от полза. Надали Борисов ще се стресне от него. Като познаваме премиера, неговите слабости и тънкости, като виждаме какви хора има в обкръжението му, можем да предположим, че г-жа Райс би се справила чудесно със задачата си само ако добре изучи маниерите на действие на руския наместник у нас Валентин Златев.
Знае се, че в страната не се е случило само онова, което Златев не си е поръчал. Може да се допусне, че за мораториума за шистовия газ заслуга имат както протестиращите екозащитници, така и нежеланието на Златев руската енергийна политика в България да се сблъсква с американска конкуренция в лицето на "Шеврон".
Уви, България може да си има един официален министър-председател, но в задкулисието страната притежава поне още двама мераклии за премиери в сянка. Единият е Златев - вечен и несменяем, независимо какви партии идват на власт. Другият е поредният американски посланик.
В много отношения Уорлик не успя да постигне надмощие над руското протеже. Дали Марси Райс ще надвие Златев тепърва предстои да видим. Какъвто и да е резултатът, губеща при всички положения ще е България, която така и не успява сама да определя своята енергийна политика.
