16-04-2018 | 11:15 ч.

Беновска пита Красимир Вълчев: Първата дама Радева „читалище“ или „спортен клуб“ беше, че ходеше по училищата?

Беновска пита Красимир Вълчев: Първата дама Радева „читалище“ или „спортен клуб“ беше, че ходеше по училищата?

Красимир Вълчев, министър на образованието и науката, в разговор с Илиана Беновска в предаването "Беновска пита" по „Радио К2" и „Канал 3", коментира актуалните политически теми:


Ударите на САЩ, Великобритания и Франция по Сирия и позицията на българското правителство.

    „Ще има ли война, макар Вие да сте образователен министър, сте и гражданин и част от управляващия екип?", попита в началото на разговора водещата Илиана Беновска. Красимир Вълчев отговори, че се надява, че няма да има война, ударът ще бъде еднократен и ще се намери разум. „А допустимо ли беше тези 3 държави, едната вече не част от ЕС - Великобритания, една член на ЕС - Франция - но без разрешителна санкция на целия съюз и САЩ по други причи да ударят Сирия?", продължи с въпросите си водещата Илиана Беновска. Събеседникът й отговори, че това е реакция на атаката с химическо оръжие, която е осъдена от всички. Водещата попита дали това е доказано и припомни, че в Ирак наличието на оръжие за масово унищожение така и не е било доказано. Министърът на образованието обясни, че не би искал да коментира конкретно доказателствата, но международната общност смята, че такива са налице.

   „Одобрявате ли позицията, която изразиха вицепремиерите Захариева и Каракачанов, че подкрепят това, ако остане еднократен удар?", попита водещата Илиана Беновска. Красимир Вълчев отговори, че това е позицията на българското правителство. На въпроса дали си е дал съгласието като министър, той отговори, че вчера не е имало заседание на МС.


Връщането на родителите обратно в училище.

    „Гледам, че сте бил на форум „Да върнем родителите в училището", това е знаково, защото родителите сякаш все повече се отдалечават от училището и оставят грижите за своите деца на педагозите, на вас, които правите логистиката как да се образоват децата ни?", попита водещата Илиана Беновска. Красимир Вълчев отговори, че всъщност родителите и учителите са партньори в мисията да образоват детето и да го направят по-добър човек. Той продължи, че усилията на МОН са насочени именно в посока да провокират това партньорство. Образователният министър обясни, че всъщност родителите оставят децата си на хора, които не познават, и то за доста дълго време. Според него усилията трябва да бъдат и от двете страни, а училищата и детските градини от своя страна трябва да провокират родителите да съдействат в максимална степен. „Събрахме добри практики, пратихме ги на образователните институции. Тези образователни институции, които работят добре с родителите в общия случай са и тези, които постигат по-добри образователни резултати, които имат по-малко проблеми, в това число и с агресията!", обясни министърът на образованието.


Срещата на съпругата на президента с ученици във Велико Търново.

   „Казахте, че ние, родителите, оставяме децата си на хора, които не познаваме. Оттук възникват спорадично разни въпроси от рода на допустимо ли беше съпругата на президента Радев да ходи да изнася лекции на деца по училищата?", попита водещата Илиана Беновска. Красимир Вълчев отговори, че образователните институции са отворени за различни партньори - от гражданския сектор, читалища, спортни клубове и т.н. „Първата дама Радева „читалище" или „спортен клуб" ли е и беше ли партньор в нещо?", продължи с въпросите си водещата. Събеседникът й отговори, че в случая съпругата на президента е била представител на юридическо лице с нестопанска цел, както се наричат популярно неправителствените организации. Той продължи, че от друга страна трябва да подходим с разумната доза предпазливост по отношение на децата и не можем да допуснем всякакви организации да влязат в училище. Затова е въведен режим на съгласуване от страна на регионалното управление по образованието, на МОН. „В случая, за който Вие казвате, проблемът беше, че не бяха попитани родителите. Ако бъдат попитани родителите и имаме информираното съгласие от страна на родителите и достатъчна увереност, че образователното съдържание е ползотворно, няма пречка да допуснем всеки в училище. Впрочем имаме много дейности по интереси, които се провеждат от външни лица и това само увеличава достъпа на децата до различни занимания в съответствие с техните способности, интереси!", обясни министърът на образованието.


Предложената от организацията „Джендър образование, изследвания и технологии" анкета в българските училища.

   „Вторият въпрос, който исках да задам по повод на това, че оставяме децата си на чужди хора и те се срещат с други чужди хора там - по време на дебатите за Истанбулската конвенция, които вероятно още не са затихнали, знаете, че възниква конфликт, че неправителствена организация е изготвила, как да го кажа, насоки за просвещаване какво е пол, какво е джендър, какво е себевъзприятието на всяко едно дете. Това допустимо ли беше?", попита водещата Илиана Беновска. Красимир Вълчев обясни, че това, което е било изпратено до образователните институции, представлява една анкета. В нея не е имало въпроси, които да оставят съмнение, че има така наречената „идеология на третия пол". „В този смисъл не видяхме притеснение, постфактум след като погледнахме анкетата, но пак казвам, че трябва да бъдем предпазливи!", заяви министърът на образованието.

   „Забележете, казахте „постфактум след като погледнахме анкетата", а „предфактум" някой погледна ли я?", продължи с въпросите си водещата Илиана Беновска. Събеседникът й обясни, че тази анкета е от няколко години, всяка година е гледана и давано разрешение от МОН. Може би последните години това механично е повтаряно, но все пак няма нищо притеснително. „Това е само една лампичка да внимаваме, защото имаме едни ценности, които можем да ги видим и в Закона за предучилищното и училищното образование, около които сме се обединили, че трябва да възпитаваме децата, които сме се убедили, че са обществените ценности, които искаме да имаме и ако имаме дискусия по някоя от ценностите, то не бива да ги допускаме в училище преди да се проведе тази дискусия!", категоричен бе Красимир Вълчев.


Имат ли право да обучават деца хора, които нямат педагогическа квалификация?

    „Третият аспект то тази тема беше по отношение на професионалното образование, възниква в една професионална гимназия - имат ли право да обучават деца хора, които нямат педагогическа квалификация?", попита водещата Илиана Беновска. Красимир Вълчев отговори, че законът го допуска когато те са специалисти в съответната област. На въпроса как се разбира кой е специалист министърът на образованието отговори, че например инженерът по транспорт е специалист в областта на транспорта и може да обучава в професионално направление транспорт.

   „Но нали разбирате, че си има определен подход, по който, може би това е отживелица, не знам, но по който тези знания трябва да бъдат довеждани до децата?", попита водещата Илиана Беновска. Събеседникът й отговори, че всъщност учителите преподават съобразно учебната програма и можем да им се доверим. Водещата уточни, че тук не става дума за учителите, а за хора, които са специалисти в дадена област. Министърът на образованието отговори, че в конкретния случай с Техническото училище по електронни системи е ставало дума за преподаватели от ТУ, които нямат педагогическа правоспособнотс, но всъщност имат преподавателска правоспособност. Тук става дума за чисто юридически пропуск.

   „Но знаете, че в професионалното образование понякога един добър практик, когато притежава комуникативни качества и обаяние, може да запали децата по някоя професия. Защото едно е да ми преподава скучно да речем как да сглобявам климатици, друго е някой да ми го покаже и да обясни и тогава самият ученик да прояви интерес, да се ориентира професионално!", обясни водещата Илиана Беновска. Събеседникът й се съгласи и подчерта, че професионалното образование трябва да бъде максимално отворено към реалния сектор, както с възможност хора от реалния сектор да преподават, така и по линия на дейности по интереси, по линия на участие в управлението на училищата, каквото имаме чрез участието в обществените съвети, по линия на ученически практики.


Програмата „Еразъм" и ефектите от нея.

    „Доколко обхващате сферата на висшето образование? Наскоро се честваше 40 годишнина от създаването на програмата „Еразъм". Доколко имате поглед за ефективността на този обмен? С какви резултати се връщат българските студенти и дали са удовлетворени от това, което са получили от отсрещната страна, какви са учебните планове, доколко те са интензивни, или по-скоро тази програма изпълнява онези функции, с които е създадена - да пътуват, да се смесват нациите, да се опознае друг бит, друга държава?", попита водещата Илиана Беновска. Красимир Вълчев отговори, че понякога е трудно да се оцени точно ефекта от такава визита, защото той е дългосрочен, неосезаем, а много често и неочакван. Една такава визита може да обогати младия човек по много начини - да се докосне до другата образователна система, да научи език, да попълни по подходящ начин профила си. „Човек понякога не знае благодарение на кое образование, благодарение на коя своя квалификация след това ще има най-добрата житейска реализация!", обясни министърът на образованието.

   „Не зададох въпроса така тесногръдо, знам за какво говорите, но в крайна сметка по каква критериална система се оценява ефективността на това как образоват децата ни детските ясли, в детските градини, в училищата, във висшите училища? Ще кажете - има си оценъчна скала, изпити. Това е външната страна на нещата, но как контролираме вътрешното изграждане на една личност и както казахте много хубаво - понякога неочакван резултат може да се появи от нещо, което привидно изглежда случайно или нерезултативно в този момент?", попита водещата Илиана Беновска. Красимир Вълчев отговори, че това дали детето е усвоило базови компетентности се разбира от външното оценяване. Доколко обаче е станало добър човек няма как да се оцени. „А това е част от образованието!", подчерта водещата Илиана Беновска. Събеседникът й се съгласи, че възпитанието е една от най-важните части на образованието. „Всеки един от нас знае, че за да се реализира пълноценно в обществото трябва да бъде и такъв!", заключи той.


Обхващането на всички деца от образователната система.

    „Успяваме ли вече да обхванем, както си постави кабинет „Борисов 3" в началото на своя мандат, целта да обхванем и ромското население, и тези, които не ходят на училище?", попита водещата Илиана Беновска. Красимир Вълчев отговори, че това е основна цел на правителството. Той продължи, че е създаден механизъм благодарение и на личните усилия на премиера, на вицепремиера Дончев, на политическия сигнал, който са дали ресорните министри Бисер Петков и Валентин Радев. Този механизъм сработва добре. Разбира се не винаги екипите работят в пълен състав, но ключова тук е волята да се реши този проблем и всяко едно дете да бъде включено ефективно в образователната система и по възможност да завърши средно образование.


Какво ново ще бъде прибавено към националните програми за развитие на образованието?

    „Какво е новото, което ще прибавите по време на своя мандат към националните програми за развитие на образованието?", попита водещата Илиана Беновска. Красимир Вълчев отговори, че всяка година се добавя по нещо. Той продължи, че в миналото много мерки са били стартирани чрез национални програми за развитие на образованието и след това са станали устойчиви. „Кое конкретно Ви пали Вас в момента?", продължи водещата. Събеседникът й продължи, че тези национални програми се използват като инструмент, за да се стартират дейности, които не могат изначално да се планират в бюджета, а в хода на календарната година трябва да се разпределят средства. Например по отношение намаляване на тежестта на ученическите раници са обещани няколко мерки, една от които е подпомагане на училищата да закупят училищни шкафчета за учениците от първи до седми клас. Също така има желание по-голямата част от децата да посещават музеи, археологически обекти, което също е включено в една програма. На въпроса на водещата това с ваучери ли ще става министърът отговори, че няма нужда от такива, а всичко ще минава през образователните институции.


Висшето образование.

    „Какви са предстоящите промени във висшето образование, ще продължи ли да има такъв голям брой университети, ще продължим ли да приемаме юристи с тройки?", попита водещата Илиана Беновска. Красимир Вълчев отговори, че наистина през последните 25 години приемът във висшите училища се е либерализирал доста, създадени са 14 частни висши училища, а държавните са увеличили броя на професионалните направления, една част от които в неприсъщи професионални направления. Министърът обясни, че според него основният проблем не е броят на висшите училища, а това, че при тази масовизация на висшето образование то е загубило способността си да селектира. Има множество професионални направления с ниска оценка за качество и реализация, а връзката с пазара на труда е загубена.

    Красимир Вълчев обясни, че в момента 4 са ключовите елементи на системата на висшето образование. Едно от тях е финансирането и приемът. Там са започнали промени за профилна оптимизация - повече студенти да бъдат насочени към направления, които са с по-висока оценка на качеството и са по-търсени на пазара на труда. На второ място стои кариерното развитие на академичния състав. Там също са публикувани промени, които се стараят да намерят баланса между крайната либерализация и централизацията. Министър Вълчев обясни, че в момента тече дискусия по промени в акредитацията, която трябва да ни каже кое висше училище обучава по-добре от друго. Тази система в момента не функционира ефективно, защото всички висши училища получават отлична акредитация и не става ясно кое е по-доброто. Другите промени са свързани с управлението на висшите училища. „Заедно с ректорите ще говорим, трябва висшите училища да бъдат по-отворени, трябва да има участие на външни заинтересовани страни в тяхното управление, трябва да има по-голяма заинтересованост за стратегическото управление. С тях ще си говорим за най-важните стратегии, които трябва да следваме, това е да инвестираме в млади преподаватели, да се интензифицира научната дейност, да се дигитализира образованието, нещо, което е неизбежно. И това, което говорим в рамките на ЕС, дори сега по време на председателството е една от темите - създаването на европейски университетски мрежи!", обясни още министърът на образованието и науката.


Проблемът с високата средна възраст на преподавателите.

     „Вярно ли е, че средната възраст на преподавателите е петдесет и няколко години?", попита водещата Илиана Беновска. Красимир Вълчев отговори, че максимумът в средната възраст е бил достигнат преди 3 години - 51,5 години. В момента тя е 49 години. Той продължи, че тази средна възраст е паднала, защото е започнало „голямото пенсиониране" - големите възрастови групи навлизат в пенсионна възраст, това ще продължи още около 10 години.

   „Как е ешелонирана промяната с млади преподаватели?", продължи водещата Илиана Беновска. Събеседникът й отговори, че няма достатъчно млади хора, които да постъпват във всички сектори на пазара на труда. В следващите години хората, които ще навлизат в масата на работната сила, ще бъдат максимум 2/3 от тези, които ще навлизат в пенсионна възраст. МОН отговаря на това предизвикателство с двойно увеличение на възнагражденията, със стимулиране на приема в педагогическите специалности, с предоставянето на допълнителни стипендии. „Като цяло можем да преодолеем този недостиг, студентите са що годе достатъчно, които влизат в тези професионални направления, които са свързани с придобиване на педагогическа правоспособност, но трябва да мотивираме по-голямата част от тях да постъпят в училище, защото не всички завършващи биология стават учители по биология!", заяви министърът на образованието и науката.


Финансирането на училищата и детските градини.

   „Какво е новото при разпределението на средствата за училищата и детските градини и не на последно място - ще продължат ли тези спорове дали частните учебни заведения трябва да имат държавно финансиране?", попита водещата Илиана Беновска. Красимир Вълчев отговори, че вече е решено, че частните училища и детски градини ще имат достъп до държавно финансиране, но при равни условия с държавните и общинските училища. При тези равни условия само 14 от 198 частни детски градини и училища са кандидатствали. Причината е, че те работят с други показатели. Освен това частните училища и детски градини работят с по-ниска средна пълняемост и за да влязат в общия шаблон трябва да си променят профила.

   Красимир Вълчев обясни, че по отношение на промените в механизма на разпределение са били направени такива промени, които при равни други условия правят така, че в по-малките училища се получават повече средства, в по-отдалечените и по-малки общини се получават повече средства. Това е така, защото в тях е по-трудно един млад преподавател да бъде мотимиран да работи. Повече средства ще получават и училищата, където има повече деца от уязвими групи.

   „Това няма ли да накара учителите да пишат по-високи оценки незаслужено?", попита водещата Илиана Беновска. Гостът й отговори, че това няма да се случи, защото ще бъде базирано на външно оценяване. Тази оценка все още се тества и тя трябва да бъде достатъчно надеждна.


Преписването на матурите.

    „Ще има ли преписване на матурите?", попита водещата Илиана Беновска. Красимир Вълчев отговори, че всяка година има преписване, но през миналата година, благодарение на разделението на модули, преписването е намаляло многократно. Вече няма да е толкова лесно преписването чрез внасянето на информация.


Подпомагането на неделните училища на българите в чужбина.

     „Какво правите вие за подпомагане на неделните училища и изобщо за образованието на българчетата в чужбина?", попита водещата Илиана Беновска. Красимир Вълчев отговори, че всеки, който е ходил в чужбина, се удивлява от възрожденския дух на българите, които са решили да запазят българското в децата си. Той продължи, че има около 340 неделни училища в чужбина, като те се увеличават всяка година. Въвежда се дистанционно обучение и други форми на подпомагане, вече се прави и изпит, който е част от общата европейска езикова рамка и който ще позволи да се кандидатства с него в български висши училища. 5 американски щата вече са признали българския език като официален. ЕП е одобрил петиция за изучаването на българския като матуритетен език.


   Министърът на образованието заяви, че на 11 май на 100 места по света ще се танцува българско хоро. Това ще стане на 6 континента и е част от инициативите по време на българското европредседателство. „Впечатляващо е да знаем, че България освен на тези 100 е на още 240 места!", завърши Красимир Вълчев разговора си с Илиана Беновска в предаването "Беновска пита" по „Радио К2" и „Канал 3" на 15 април 2018 година.

Беновска: Президент Радев, Борисов да ви подари куче-спасител, а аз - „Празни мисли на един празен човек“, вместо ябълка

Беновска: Президент Радев, Борисов да ви подари куче-спасител, а аз - „Празни мисли на един празен човек“, вместо ябълка

09-12-2018 | 20:45 ч.

Прочети повече

Беновска: Защо все Борисов, Радев, Доган, Цацаров са ни „виновни“, а ние сме „невинни“?

Беновска: Защо все Борисов, Радев, Доган, Цацаров са ни „виновни“, а ние сме „невинни“?

02-12-2018 | 21:56 ч.

Прочети повече