10-01-2018 | 10:46 ч.

Георг Георгиев: България има възможността да диктува теми от дневния ред на Европа

Георг Георгиев: България има възможността да диктува теми от дневния ред на Европа

Георг Георгиев, заместник-министър на външните работи, в разговор с Клара Маринова в ефира на „Радио К2", заяви позиции по следните теми:

 

Приоритетите на българската външна политика през 2018 г.

„Нова година - нов късмет! Какво ново през новата година предвиждате Вие, хората от Външно министерство, във външната политика?", обърна се водещата Клара Маринова към своя събеседник. Той отговори, че началото на 2018 г. е белязано от важни външнополитически събития, с които се потвърждава реномето ни на водеща държава на стабилност и сигурност на Балканския полуостров, давайки за пример откриването на ремонтираната българска църква „Св. Стефан" в Истанбул и стартиращото на 11 януари европредседателство на България. „Очакваме успехи за нашата държава, така и за цялата общност и това ние да бъдем проводник на едни разумни и добри политики за целия Европейски съюз.", сподели Георг Георгиев.


„Хиперболизирането" на европредседателството на България.

„Аз искам непременно да се спра на няколко важни обстоятелства, които обаче не са съвсем еднозначни. Например - европредседателството, за което много се говори, много се пише, много му се прави реклама, но в същото време нали разбираме, че това е едно рутинно събитие. Нито сме повече, нито сме по-малко от останалите. Просто е дошъл нашият ред да бъдем домакини на европредседателството. Защо създадохме толкова надежди и очаквания сред българското население, които общо взето няма как да се реализират. Всеки си мисли сега, че с европредседателството нещо ще му се промени живота. Според мен няма, а според вас?", попита водещата Клара Маринова. „Ние сме много далеч от мисълта, че с настъпването на председателството - ние ставаме шефове или някакъв главнокомандващ на Европейския съюз. Разбира се, това е прекалено да се твърди и няма да е вярно, но това дава невероятна възможност държавата първо да попадне във фокуса на внимание на цялата европейска общност, а и на света в това число, тъй като ние поемаме ротационно председателство навсякъде, където имаме и задгранични представителства. От друга страна България има възможността да диктува теми от дневния ред на Европа и в този смисъл да вплете и това, което тя счита за важно за цялата общност, като например евроинтеграцията на Западните Балкани, поддържането на стабилност, на кохезия, на добри взаимовръзки между държавите в Европейския съюз, политиките за младите хора, политиките за свързаност - информационна и дигитална, въвличането на обществото в процеса на взимане на решения в Европа. Разбира се, ние не живеем с егоцентричното схващане, че България в един момент ще се превърне в центъра на Европа, макар че, като много древна държава, държава с традиции и история, която винаги е била в Европа, имаме самочувствието и подхода към Европа като към място, което е наш дом.", заяви заместник-министърът на външните работи.

„Не вдигнахме ли много високо летвата, без да можем да променим нещо, с тези обещания, които раздаваме на ляво и на дясно, дори и в посещението на нашата правителствена делегация в Анкара, от всички тези срещи на Балканите, особено в Западните Балкани, защото, обективно погледнато, нищо не зависи от нас. Зависи от всички останали, в това число и ние, разбира се, държави членки на Евросъюза за разширяването на Евросъюза и приемането на Турция. Тоест за приобщаването на Западните Балкани и приемането на Турция. Ние не можем да бъдем единствените, от които зависи, за да можем да кажем, че ние ставаме гарант за разширяването на Евросъюза. Не създаваме ли малко превратна представа в Западните Балкани и в Анкара?", попита водещата Клара Маринова. „Днес излезе и бе публикувано едно изказване на председателя на Европейската комисия г-н Юнкер, в което се казва - „Европа вярва на България", а България трябва да вярва и сама в себе си. Ние не бива да подценяваме своята роля и своите възможности. Да, ние не казваме, че едностранно от нас зависи нито подобряването на диалога между Европа и Турция, нито интеграцията на Западните Балкани, но ние можем да бъдем този медиатор, този фактор за диалог, за провеждане на разговори, за поставяне на темите в дневния ред на Европа, който да гарантира, че те ще бъдат разгледани по достойнство.", категоричен беше председателят на младежката организация на ГЕРБ.

„Да, но същият този Юнкер отлага с години приемането на нови членове.", възрази водещата Клара Маринова. Георг Георгиев каза, че приемането на нови държави в Европейския съюз е дълъг процес и е обвързан с провеждането на реформи в тях. „В момента това е приоритет, който се припознава във всички сектори, които можем да изброим - и свързаност, и сигурност, и това - в тези държави да не доминират позиции и настроения, които да не бъдат ориентирани и свързани с европейския цивилизационен контекст. Това, което България успя да постигне само в рамките на няколко месеца и толкова твърдо за заяви тази позиция за подкрепа на евроинтеграцията на Западните Балкани, и тази тема да бъде припозната, е много важно и е съществен принос на България.", анализира магистърът по Политическо консултиране и бакалавър по Политология от СУ „Св. Климент Охридски".


Българо-турските отношения.

„По отношение на посещението в Анкара - безспорно налице са активни двустранни отношения между официална София и официална Анкара. Това дава ли основание обаче да се твърди, че са преодолени всички спорни проблеми, в това число - исторически, религиозни, политически. Ето например ремонтът на забележителната църква „Св. Стефан" - означава ли ремонт и поддръжка на огромен брой джамии в България? А претенциите за вакъфски имоти на тези джамии, които вдигнаха в няколко града миналата година населението на протести - каква е Вашата позиция и по-скоро не Вашата лична, а нашата, на Външно министерство?", попита водещата Клара Маринова. Най-младият, след Делян Пеевски, заместник-министър в историята на България Георг Георгиев коментира, че Турция е важен съсед на България и партньор в НАТО. Затова за страната ни е приоритетно развитието на ползотворни политико-икономически отношения с правителствените кръгове в Анкара, зачитайки принципите на добросъседство, ненамеса във вътрешните работи, зачитане на суверенитета и самостоятелността. „Откриването на българската църква „Св. Стефан" на 7 януари в Истанбул - беше едно послание на толерантност, на доброто взаимоотношение, взаимовръзка между двете държави. Ние имаме повече възможности да разрешаваме проблеми, отколкото да ги създаваме. Първият европейски лидер, който посети Турция след опита за преврат от 2016 г., беше именно г-н Борисов. Знаете, че миналата година също имаше редица посещения в Турция, в рамките на които г-н Борисов се срещна и с президента, и с премиера на република Турция. Очевидно е, че ние бихме могли да бъдем и този медиатор между Европа и Турция, защото стабилизацията на отношенията между Брюксел и Анкара също е един от приоритетите, които ние имаме в момента.", потвърди заместник-председателят на организацията на Европейските студенти-демократи към Европейската народна партия.


Нови цели и континуитет във външната политика на България.

„Какво ново залагаме през тази година в нашата външна политика и на какво ще отделим повече внимание като надграждане?", попита водещата Клара Маринова. „Външната политика, която България в момента води, е във всички направления от интерес на нашата държава, разбира се и при зачитане интересите на нашите партньори. Знаете, че в края на миналата година стана ясно, че България ще бъде домакин на седмата среща на върха „16+1" (среща на държавни и правителствени ръководители от Централна и Източна Европа и Китай - бел.авт), което е значимо постижение. България успя от 1 декември миналата година да свали изискването за визи за пътуване на български граждани за Канада. Това са все постижения на българското правителство, на българската дипломация, които имат своето значение и своето отражение върху цялостното развитие на България. Това издига неминуемо авторитета и имиджа на България в международните отношения. Така че и през тази година ние ще продължим много педантично, много последователно да следваме тази линия и да развиваме интересите на България в международната политика, да поддържаме контактите, които вече имаме, да защитаваме своята репутация на добър и предвидим партньор, от който може да се разчита както да бъде една добра дестинация за инвестиции, така да произвежда сигурност и стабилност. В региона на Балканите, на Централна и Източна Европа - България се утвърди като една държава, на която може да се разчита. За пример ще дам защитата на външната граница на Европейския съюз. България е страната, на която се разчита да пази цяла Европа. Показахме, че ние имаме силите, възможността, капацитета да го правим добре, независимо от всички спекулации, които се направиха със „стената", което не смятам, че обслужва българския национален интерес.", констатира Георг Георгиев.

„Много ми хареса една статия тези дни, в която присъства понятието „многостранна калимера", знаете, на гръцки калимера е приятелство, с която се определя българската външна политика. Наистина ли „многостранна калимера" развиваме ние?", попита водещата Клара Маринова. „Дипломацията винаги трябва да бъде ориентирана към създаването на приятелства, към поддържането им, към това да бъдеш стабилен и придържащ се към ангажиментите партньор. Ненапразно дадох примера с Канада, с Китай, защото това показва, че ние разгръщаме своите хоризонти и излизаме вече извън рамките на сферите, в които сме работили най-усилено до момента. Ние наистина вече развиваме един капацитет и в региони, в които знаем, че има огромен потенциал, потенциал, който рефлектира и върху нас. Като пример мога да дам посещението на премиера на Южна Корея, който в миналата година, с водената от него делегация, пое много сериозни, много конкретни ангажименти с разкриване на нови производства в България, което води разбира се до увеличаване на работни места, до реализацията на България в сфери, в които тя е традиционно силна, като например високите технологии,  IT технологиите. Така че това показва, че българското правителство и българската външна политика наистина е много прагматично ориентирана.", убеден е Георг Георгиев.

„Започнахме нашия разговор с европредседателството -  да завършим с още един детайл от него. Доста странна комбинация - България остава в мониторингов режим от еврокомисията и през тази година, и същевременно България поема европредседателство също през тази година. Тази ситуация не е типична и затова коментирайте, моля, двете роли на нашата страна за шест месеца от 1 януари 2018-та.", в заключение попита водещата Клара Маринова. „Това да бъде отменен мониторинговия режим е един основен приоритет за нас и ние многократно сме поставяли въпроса за това, че този мониторингов режим вече не върши работата, за която е бил предвиден. България стриктно се придържа към препоръките на Европейската комисия в редица сфери, които до момента са изтъквани като предизвикателства пред нашата държава - съдебната реформа в това число, борбата с корупцията, но ние смятаме, че България трябва да бъде зачитана като равностоен партньор и така, както България се придържа към своите ангажименти и отговорности, към нея трябва и Европа да се отнася с необходимото уважение. Аз смятам, че наблюдаваме това. Разбира се, влизането в Шенгенското пространство също е тема, върху която работим и знаете от много заявления на президента на Европейската комисия г-н Юнкер, който каза, че ще работи до края на този мандат - България да бъде част от Шенгенското пространство, за което ние сме изпълнили всички изисквания.", завърши Георг Георгиев разговора си с Клара Маринова в ефира на „Радио К2" на 10 януари 2018 г. 


Можете да чуете цялото интервю ТУК

Беновска: Г-жо Нинова, искате, но можете ли да управлявате България?

Беновска: Г-жо Нинова, искате, но можете ли да управлявате България?

17-06-2018 | 20:52 ч.

Прочети повече

Беновска отново ще пита на 10 юни 2018-та ,неделя в 5 следобед: Кой и на какво основание иска и може ли да управлява България?

Политиката, глупако!

15-06-2018 | 14:03 ч.

Прочети повече