Митрополит Гавриил: Борисов помага не предизборно на Църквата, винаги го е правил

20-02-2021 21:16

Негово Високопреосвещенство Гавриил, Ловчански митрополит на БПЦ , в разговор с Илиана Беновска в седмичното обзорно политическо предаване "Беновска пита" по "Радио К2" коментира следните теми:

148-та годишнина от обесването на Васил Левски.

     „Правим това интервю на 19-ти февруари, 148 години от обесването на дякон Васил Левски! Целувам Ви виртуално ръка, защото сякаш тези порядки на уважение, които не са само протоколни, а са част от духовенството, все повече отсъстват в нашето ежедневие!", обърна се към своя гост водещата Илиана Беновска. Той се съгласи, че е така.

   „Сега ще Ви изненадам малко, предполагам, че и Вие като мен знаете поне част от поемата „Васил Левски" от „Епопея на забравените" на Иван Вазов. Почти винаги се пренебрегва встъплението, което е най-важното „Манастирът тесен за моята душа е, кога човек дойде тук да се покае, трябва да забрави греховния мир, да бяга съблазни и да търси мир"!", продължи Беновска. Митрополит Гавриил отговори, че Васил Левски е постриган за монах през 1858 г. и до края на живота си е бил истински монах. Изследователите на живота му смятат, че е спазвал монашеските обети до последния си ден. Той продължи: „Обичайки Бога той е прозрял това, че служейки на Бога, той трябва да послужи за свободата на своята родина, на своя народ. Той е приел, че това е негово призвание, служейки на Господ по този начин. Естествено той е тръгнал да се занимава с революционна дейност, но той не се отказал от монашеството. Монах е този, който наистина живее с вяра, който се кае за своите грехове, който се бори със своите немощи, който обича хората и се опитва дейно да им бъде полезен. Всичко това е правил през целия си живот Васил Левски. Така че поетът го е казал малко поетично, по светски, но духовно е така!".

Злоупотребяват ли политиците със символи, като Васил Левски?

   „Аз Ви благодя за това изяснение и да Ви напомня темата на нашия разговор - Вярата преди избори и в COVID-19. И веднага първият ми въпрос - не злоупотребяват ли политиците със символите, като например Васил Левски?", попита водещата Илиана Беновска. Митрополит Гавриил отговори, че човек може да злоупотреби с всичко, ако го прави користно и неискрено. Той обаче подчерта, че по-голямата част от българите, включително и политиците, почитат и уважават Васил Левски. Левски е един вечен пример за възпитание с неговата безкористност, с искрената си любов, с истинската вяра в Бога, която е показвал през целия си живот. „Така че няма нужда да се спираме върху тези хора, които лицемерно го правят заради някакви интереси!", заяви той.

Политическата дейност на архимандрит Дионисий.

    „Но не мога да не Ви попитам, извинете, ако звуча светски, един Ваш колега духовник, поправете ме, ако бъркам, отец Дионисий стана обект не само на Вашето внимание, но и обект на обществото, като се включи в политически процеси и дори днес, 148-та годишнина от обесването на Васил Левски, предвожда политически протест. Каква е реакцията на БПЦ?", попита водещата Илиана Беновска. Митрополит Гавриил отговори, че това, което архимандрит Дионисий върши, не е по послушание на Светия Синод, той не е питал Светия Синод, а действията му са си лично негови убеждения. Светият Синод не възприема това, което той върши. На анхимандрит Дионисий му е забранено да служи и има заведено църковно-наказателно дело, което малко се е забавило. „Това си е на неговата съвест, но Светият Синод няма отношение към неговата политическа дейност!", категоричен бе Митрополит Гавриил.

   „Разбирам Ви, но за нас, обикновените миряни, той носи атрибутите на църквата - носи расо, корона, държи се като църковник, докъде ще доведе това наказателно дело, какво ще означава?", попита водещата. Митрополит Гавриил отговори, че едно от най-тежките наказания е низвержение, отнемане на духовния сан. Той продължи, че не знае каква ще е присъдата и не иска да съди архимандрит Дионисий, но това, което той върши, не е благословено и не е по послушание към Църквата. „Аз вчера на нашето възпоменателно тържество в Ловеч казах, че монах е не този, който носи расо и подрасник, а този, който в душата си е такъв. Йеродякон Игнатий е бил истински монах, макар че като се е захванал с революционна дейност той не е имало как да живее в манастир и да носи расо, но той е останал монах до края на живота си. Ето това е монашеството!", заяви ловчанският митрополит.

   „Кога ще се произнесете?", попита водещата Илиана Беновска. Митрополит Гавриил отговори, че трябва да се довърши делото докрай.

Монашеският му път.

    „Рязък завой към Вас, казахте, че монах не е онзи, който носи атрибутите визуално, а онзи, който в душата си носи вярата. Вашата съдба е много интересна, ще си позволя малко да напомня. Вие сте роден в София със светското име Цветан. След това получавате образование в Чехословакия, след това завършвате в София Висшия институт по архитектура и строителство и след това решавате да се посветите на БПЦ. Завършвате духовна академия, специализирате в Московската духовна академия, след това работите в Подворието на БПЦ. След това се завръщате в България, сега няма да изреждам всичките Ви рангове, но сте издигнат в Ловчански митрополит и сте председател на Върховния църковен съвет на Светия Синод, отговаряте за икономиката и имотите на църквата. Започвате да ръководите и културно-просветния отдел. Какво завършихте във ВИАС?", попита водещата. Митрополит Гавриил отговори, че е завършил пътно строителство. Той продължи: „Майтапехме се с кметицата на Троян, понеже нямали инженер, казвам ѝ - като се пенсионирам, ще дойда да работя при вас като инженер!". „Това помага ли да прокарвате пътища, символично Ви питам?", продължи Беновска. Събеседникът ѝ отговори, че помага.

    „Защо решихте да се посветите на вярата и на Църквата?", попита водещата Илиана Беновска. Митрополит Гавриил отговори: „Като млад човек пред мен се простираше някакъв рай - образование, радости, веселие, земно щастие, но в един момент разбрах, че не е така, че животът понякога носи и големи трудности и проблеми. И тогава намерих за себе си истината, макар че аз никога не съм бил невярващ, но не съм бил дълбоко църковен. След това намерих истината във вярата, в Светото Евангелие, започнах да го чета, то ми носеше много радост и спокойствие. Беше като балсам за душата ми, за моята душа на един млад човек, който до вчера се е възхищавал от земните прелести. Намерих истинска радост, която дотогава не съм усещал и тогава епископ Партений, един много духовен човек, се запознах с него и той много ми помогна по този път. И аз се радвам, че Господ ми даде тази възможност да намеря тази истина. Това за мен е смисълът на живота. Мисля, че вървях по най-правилния път, по който съм могъл да вървя. Но вижте, искам и нещо друго да Ви кажа, когато говоря, че истинският монах е в душата си, аз нямам предвид себе си, тъй като аз не считам, че съм достигнал истинския монах, боря се, старая се, кая се и се надявам някога да успея да се подготвя така, че Господ да ме приеме в своето Царство, засега все още е борба!".

Би ли станал патриарх на БПЦ?

    „Един леко светски въпрос, Вие бяхте във фокуса на номинациите за патриарх и все още продължавате да бъдете като такъв евентуално, да е жив и здрав Негово Светейшество патриарх Неофит, бихте ли станал патриарх на България и с какви цели и задачи?", попита водещата Илиана Беновска. Митрополит Гавриил отговори, че при монаха има правило - нищо не искам и от нищо не се отказвам. Той продължи: „Нищо не съм направил, за да бъда избран при предишните избори, но и не съм се отказвал, ако това е воля Божия. Но аз благодаря на Бога, че не бях избран, защото това изцяло щеше да промени моя живот, с много по-големи отговорности и трудности. Патриархът е жив и здрав, да е жив и здрав още, така че аз не бих обсъждал сега кой ще бъде на следващите избори. Нашият патриарх е жив и здрав и не мога сега да говоря по този въпрос. Но вижте, колкото по-високо е служението, колкото по-тежък е Кръста, толкова по-голяма е отговорността пред Бога и пред хората. Ако ти имаш една епархия, ти отговаряш за хората в тази епархия. Ако си на цялата Църква, то отговаряш за цялата Църква. Това е много отговорно, така че никой сам не трябва да се домогва до такива високи санове. На ако Господ прати, тогава трябва да се приеме със смирение и с надеждата, че ако Господ ни е дал това послушание, той ще ни помогне да го носим!".

Спазват ли политиците евангелските послания?

    „Благодаря Ви за този отговор и Ви връщам пак в светската реалност, вярата преди избори. Казахте, че монахът е този, който нищо не иска, но ако мога да Ви перифразирам, но е готов да даде всичко. Има и други слогани, които са популярни - „ако те ударят по едната буза, подложи и другата", „ако имаш две ризи, дай едната на ближния". Валидно ли е това по отношение на нашите политици към нас, избирателите?", попита водещата Илиана Беновска. Митрополит Гавриил отговори, че Евангелието е вечна книга, то е валидно за всеки християнин и никой не може да го променя. Той продължи: „Ако те ударят става дума за мен лично, но ако аз трябва да защитя някой друг, тогава не важи това правило. Ако мен ме ударят, аз би трябвало, както Господ е казал, аз трябва да си положа и другата страна. Но ако ударят някого другиго и аз трябва да го защитя, тогава трябва да го направя!".

    „А правил ли сте го?", попита Беновска. Събеседникът ѝ отговори, че много пъти е защитавал хора и много пъти си е плащал за това.

   „А нашите политици отговарят ли на това, ако имаш две ризи, те имат доста повече от две, казано метафорично, да дават едната на нас?", попита Беновска. Митрополит Гавриил отговори, че не се е занимавал дълбоко с живота на политиците и не иска да ги съди. Той продължи, че може някой да дава, но ние да не знаем, може пък някой да се прави, че дава, но всъщност нищо да не дава. Но политиците знаят какво трябва да правят и че Господ ще потърси отговорност.

Предизборно ли дава правителството пари на религиозните организации?

    „Предизборно ли дадоха нашите управлящи, правителството на ГЕРБ и ОП начело с Бойко Борисов, пари на БПЦ, на Главното мюфтийство и други деноминации, предизборно ли беше това?", попита водещата Илиана Беновска. Митрополит Гавриил отговори: „Правителството на Борисов винаги е давало пари - и преди избори, и след избори, и при всичките им управления. Това е истина, която може да се провери, статистика. Тоест ние сме получавали помощ и преди избори, и след избори, така че те не го правят предизборно. Ако го правеха само преди избори, тогава щеше да бъде така. Но това е техен начин на управление, не можем да го отречем и човек трябва да бъде благодарен! Човек трябва да умее да благодари за добрите неща, иначе това е грозно, ако ние получим нещо и се крием и не смеем да го кажем, понеже някой щял да си помисли, че се опитваме да угаждаме на политици. Ние не можем да скрием, че Бойко Борисов, като премиер, много е помогнал на Църквата! Не го казвам предизборно - Вие ме питате и аз Ви отговарям!".

   „Вярвам Ви, не мисля, че говорите предизборно, много е високо нивото на разговора, за да изглежда предизборно, не Ви вкарвам в подобен капан. Но в такъв случай да Ви попитам, тъй като Вие сте председател на Върховния църковен съвет, който се занимава с икономическите въпроси на Църквата и в частност с имотите ѝ, как се грижите вие, ето и с тези пари, които получихте, за църквите, които са в патримониума на БПЦ, а те са в повечето случаи паметници на културата и обществено значими?", попита водещата Илиана Беновска. Митрополит Гавриил отговори, че Църквата по начало се грижи за културните ценности. Вярващите християни са се грижили за тези ценности. По европроекти са направени доста ремонти и реставрации. Когато се кандидатства по един проект е много важно дали сградата е паметник на културата. Ако е паметник на културата, тогава получава много повече точки. Понеже програмите са били за селски райони, в момента правителството отпуска пари за градски райони за старинни църкви, които имат нужда от възстановяване, но не могат да се ползват европейски средства. „Това е красотата на България, ние можем да построим нова църква, но тази красота, тази духовност, която идва от вековете, ние трябва да я опазим за поколенията след нас! Стараем се да го правим доколкото ни е възможно! И благодарим за това, че имаме и помощ!", категоричен бе митрополит Гавриил.

Заведеното дело от студент в неравностойно положение за това, че няма осигурен достъп до сградата на Богословския факултет.

   „Питам Ви, защото имахте един случай, извинявайте, че ще Ви го напомня, студент по богословие, който беше инвалид, ви осъди за това, че не имал възможност да се придвижва равнопоставено. Грижите ли се и за хората, които ползват тези имоти, било те учещи там, било дадени под наем, да бъдат равнопоставени техните права?", попита водещата Илиана Беновска. Митрополит Гавриил отговори, че въпросният случай засяга Богословския факултет, сградата е строена много отдавна и не са предвидени съоръжения, които да помагат на хората в неравностойно положение. Предстои голям ремонт на сградата на факултета и се предвижда рампа за хора в инвалидни колички. „Просто нещата не стават толкова бързо, този малко е избързал да ни съди, но ще има асансьор и възможност човек, който е инвалид, спокойно да влезе или да учи в Богословския факултет! Стараем се, но понякога нещата не стават веднага!", заяви той.

   „Но всичко става вероятно с оглед на обществените интереси, с оглед запазване на достойнството и осанката на БПЦ, нали?", попита водещата. Събеседникът ѝ отговори, че това е така и добави: „Църквата е стожер на истината в света и ние трябва да се стараем да бъдем достойни нейни служители!".

Инициативата на „Беновска пита" да помогне на Гигинския манастир да се сдобие с електричество.

    „Аз вчера Ви споменах в предваритения разговор, че ние от „Беновска пита" се опитваме да помогнем на Гигинския манастир да се сдобие с електричество. Той живее със слънчеви панели. Вие ни поздравихте и предполагам, че ако има нужда от вашето съдействие, ще се намесите!", припомни водещата Илиана Беновска. Митрополит Гавриил отговори, че Гигинският манастир е част от Софийска епархия и тя се грижи за тези въпроси. А Върховният църковен съвет се занимава с имоти, които са собственост на Светия Синод. Те не са толкова много. Отделно всяка епархия си има имоти, за които се грижи. „Така че нямам пряко отношение към Гигинския манастир, но е много хубаво това нещо да стане!", заяви той.

   „Аз Ви напомням само информативно, защото вие сте върховният органи, нали така?", попита водещата Илиана Беновска. Събеседникът ѝ отговори, че ако патриархът възложи задача за Гигинския манастир, тя ще бъде разгледана, но засега не го е направил. „Ние ще се справим и ще го направим в името на вярата и на църквата. Ще се опитаме, защото нали говорихме в началото, че вярата сякаш не е в основата на философията и житейската психология на поколенията от доста години, да не се връщам назад!", заяви Беновска.

Духовното образование в училище.

    „Да поговорим малко за това, че Вие сте ръководител и на работната група по въпросите на религиозното образование при Светия Синод, работите и в културно-просветния отдел. Известни са на обществото Вашите усилия и ние сме се присъединявали към тях по повод духовното образование в училищата. Докъде стигна всичко това?", попита водещата Илиана Беновска. Митрополит Гавриил отговори, че духовното образование е много необходимо, защото живеем във времена, когато е трудно да се разпознае доброто от злото. Освен това целенасочено злото се представя за добро, затова чрез духовното образование трябва да се помогне на хората да виждат истината. Повечето хора в наши дни са обладани от егоцентризъм, мислят само за материалните неща и когато всичко това рухне, те нямат основа, върху която да стъпят и да го понесат. Много е важно да се помогне и срещу разграждането на семействата. Ловчанският митрополит заяви: „Духовното образование трябва да създава у човека духовна мъдрост и разсъдителност, за да може правилно да прецени проблемите в своя живот и да вземе най-доброто, спасително решение. Основата на духовното образование са Светото Писание, Библията и най-вече Евангелието, то е вечна книга. Даже да Ви кажа, Наполеон, по време на изгнанието си на остров Света Елена след целия си бурен живот се е зачел с Светото Евангелие и накрая казва една знаменита фраза - Евангелието не е книга, Евангелието е живо същество. Четейки Евангелието той е усещал някакво успокоение. Мисля, че българските културни дейци са в дълг на духовното възпитание на хората. На мен не ми е известно досега в България да е направен някакъв филм игрален духовен. А такива филми има в Гърция, в Русия, в Украйна, в Америка, макар че там Православието не е основна религия. Ние се опитваме в Светия Синод, слава Богу, благодарение на това, че МОН обяви конкурс, бяха издадени много хубави учебници за религия Православие. Те се раздават безплатно. Борим се изучаването на религия Православие да стане задължителен предмет. Сега то е факултативно, но няма тези възможности!".

   „Аз Ви слушам много внимателно, благодаря Ви и поемам ангажимент, в изданието на „Беновска пита" ще участва и министърът на културата Боил Банов, и председателят на СЕМ Бетина Жотева, поемам ангажимент, защото си направих бележка, че и ние медиите сме в дефицит на духовно съдържание!", заяви водещата Илиана Беновска. Събеседникът ѝ добави: „И то голям дефицит!". Беновска продължи: „Смея леко непретенциозно и суетно, но с отговорност да изключа „Радио К2", „Беновска пита" и лично нашата дейност на нашия екип, но ще сезирам тези двама ръководители на институции с това, че наистина трябва да обърнат повече внимание и не само на приказки, но и на действия! Така че ето, има и практическа полза от нашия разговор в момента!".

Трябва ли политиците да сключат граждански договор с избирателите и какво би искал да има в него?

    „Искам да Ви попитам за финал, от „Беновска пита" подехме инициатива да разговаряме с политиците дали биха подписали граждански договор, разбирайте с нас избирателите, с Църквата, с училища ако щете, с читалища, с всякакви институции с конкретни предизборни ангажименти, за да можем после да проследим тяхното изпълнение. Вие какво бихте искал, като представител на БПЦ, да подпишат политиците, кандидати за власт, казвам го условно разбира се, като гражданско обещание?", попита водещата Илиана Беновска. Митрополит Гавриил отговори: „Да продължат и в бъдеще да съдействат на Църквата в нейната спасителна, просветителна дейност на възстановяване на старини и църкви, да помогнат, което зависи от тях, на духовното образование и заедно с тях да се постараем да вдъхновяваме хората, да им даваме вяра, да могат да носят трудностите и проблемите, защото и на нашия народ никак не му е лесно и ние сме длъжни да му помогнем и да го вдъхновяваме. В това отношение искам накрая и аз да Ви кажа, че слава Богу Църквата има много инициативни духовници, които откриват и старини, възстановяват с много усилия разрушени и повредени храмове, изоставени манастири. Правят го безкористно, учат деца, говорят прекрасни проповеди, за които се готвят. Така че има основа. Съгласен съм с Вас, всяка една партия има предизборна платформа, но тя не винаги е съвсем духовна, така че инициативата Ви е хубава - да подпишат и нещо духовно, ако го нямат в платформата!",  с което завърши разговора си с Илиана Беновска в предаването „Беновска пита" по „Радио К2" от 20-ти февруари 2021 г. 

Можете да чуете цялото интервю ТУК