Пламен Димитров: КНСБ, до изборите, няма да участва в политически спектакли, но държавата да подпомогне хората и бизнеса

18-11-2020 18:45

Президентът на КНСБ Пламен Димитров отговаря на въпроси на Илиана Беновска на пресконференция от 18-ти ноември за представяне на последните данни от традиционното наблюдение на потребителските цени и издръжката на живот на Института за социални и синдикални изследвания.

Илиана Беновска: В момента излъчваме събитието на живо, мога да обобщя реакциите на хората, въпросите, които се пораждат по следния начин - в какви конкретни предложения от ваша страна към правителството, и НСТС, и към работодателите ще се оформи това изследване, защото знаете, че проектът за бюджет е готов и надали ще претърпи някакви радикални промени в своите основни насоки и средствата, които са предвидени в отделните глави, ако мога така да се изразя? Това е първият въпрос. Вторият въпрос е какви числа бихте предложили да се променят по отношение на това, вие разделихте държавните разходи и частните разходи, какви препоръки ще дадете на държавата, да се грижи не само за държавните чиновници, защото в момента увеличението на заплатите е в тази посока и какво ще искате от частния сектор, на работодателите? Вие там обикновено удряте на камък и по отношение нивата на минималната работна заплата, по отношение на осигуряване, отпуски и т.н., Вие по-добре от мен знаете тези въпроси?

Пламен Димитров: Благодаря Ви, ще започнем отзад напред, всъщност за някои въпроси наистина постигаме трудно съгласие с бизнеса, които касаят макронивото, но доходите са тема, особено когато стигнем до ниво предприятие има въпроси по които постигаме съгласие. Ако видите резултатите през последните години, върнете онази табличка, която показва ръста на средната работна заплата през последните 10 години да видим какво става, тоест без частния сектор, който дава около 75%-77% от заетостта в България няма как да стане. Тоест от 508 лева средна нетна работна заплата през 2010 г. до 1065, този 83% ръст на средната нетна работна заплата не е станал благодарение на държавните чиновници само и на ръста в публичния сектор. Това е ясен, двуцифрен устойчив ръст на всички заплати и това е благодарение на доброто партньорство и диалога през годините. Да, може да бъде по-голям, ние винаги сме искали повече и поради тази причина доста хора загубихме на пазара на труда и сега ги търсим. Така че това като реакция по отношенията ни с бизнеса.

   Що се отнася до това какви мерки, тук смятам, че трябва да има два типа мерки, които да бъдат много по-ясни и по-прости за следващата година. На първо място опростяване на подкрепата за запазване на заетостта и доходите. Сега имаме 60/40, 80/20, 290 лева за туризма, за автобусния транспорт, сега има още мерки, които се опитваме да сложим, за нощните заведения, пък 24 лева на ден и всякакви такива неща, които объркват хората и накрая кой какво взел, докъде е стигнал и кой какво е получил не е ясно. Да, ние казахме, че около 300 000 души запазиха работните си места заради тези мерки, но можеха да бъдат по-добре таргетирани и да не бъдат с 100 000 повече безработните, а по-малко число. По-простичко казано - единна мярка за 2021 г. с подмерки в нея, която да бъде проста и която да прави две неща. Първо да дадем правната дефиниция за това какво е временна или техническа безработица, такава, в която ще изпадат все повече предприятия, когато няма да имат съответното натоварване и спад на продажби повече от 20%. Да не говорим 60/40 много ли е, малко ли е, откъде ги взема бизнеса, има ли ги няма ли ги? Допълване на загубения доход за 2021 г., това предлагаме ние. Тоест ако предприятието Х работи 80% или 60% от своя капацитет или колкото е там всъщност и останалото е ненатоварено поради липсата на пазар или поръчки, останалото до 100% доход на работника да доплаща държавата през тази единна интегрирана опростена мярка. Всъщност това е подходът, който е най-лесен и който правят немците и австрийците отдавна. И тогава няма да спорим дали бизнесът дава нещо или не дава. Не, той дава това, което може да даде, ако работи, тази му част, която работи, тя дава. Тази част, която не работи поради съответните кризисни или пазарни причини, може да не е само заради COVID, ние говорим за трайно правно уреждане на тази фигура в закона и един ангажимент на държавата да допълни дохода на десетки лица, а тези, които са спрени, властите, които са ги спрели, да бъдат ангажирани към 80% поне от брутния доход на лицата в началото на периода, в който са затворени по определен начин това да бъде компенсирано, а не с някакви 24 лева, които не е ясно защо са 24 лева, дали само за нощните заведения ще бъде това. До края на годината казва министър Сачева, добре, но от 1-ви януари какво има всъщност? Ще затваряме ли театри, или не? Днес са близо 5000 души заразените. Така че мерки за подкрепа ще трябва да се консолидират и да се ориентират по-целево. Ако трябват допълнителни средства, което ние с бизнеса казваме отдавна, те трябва да бъдат намерени допълнително, в това число и с актуализация на бюджета в началото на следващата година. Това, че министър Ананиев е сглобил един бюджет с един „приличен" дефицит, не означава, че този дефицит е една „свещена крава". Припомням Ви, че Германия от нейния бюджет, от нейния БВП между 8% и 10% пакети към бизнеса и домакинствата прави. Последния път в края на септември 10 милиарда лева всъщност ориентираха по простички схеми.

   Втората мярка, за която ние отдавна тук говорим, и тя е сложна, и тя с 1000 варианти, които не работят - подкрепата за бизнеса. И тук говорим пак за проверени подходи. Пак ще дам конкретен пример Германия, 75% от оборота на всички тези, които са със съответните спадове, ако фирмите имат 25% спад, 75% от съответния оборот през съответния месец на предходната година всъщност се компенсира от държавата на фирмата директно и тя по този начин компенсира своите постоянни разходи. Говоря извън заплатите. Прави това Австрия, някъде се прави заедно с мярката, която споменах преди малко за подкрепа на дохода и заетостта. Вече има достатъчно опит и това казвам аз, трябва да бъдат опростени и достъпни, без да доказваме кой знае какво, тези мерки, които да дадат подкрепа на заетостта и доходите на работещите и на бизнеса, че наистина може да има достъп до ресурс, който е безплатен, за да може да продължи да функционира и да поддържа тези работни места и естествено да плаща постоянните си разходи, които стоят, дори е да не работи. Така че това са най-общо казано мерките, които ние ще искаме да видим допълнително в Бюджет 2021, тъй като много от тях са или разпокъсани, или неконсолидирани, или недостъпни за много голяма част от хората и бизнесите, или пък администрацията умишлено или де да знам, поради липса на капацитет не успява вече 6-7-8 месеца да ги придвижи към реалните потребители.

   Освен това още две мерки да не забравя, за безработните лица, ние продължаваме да настояваме минималното обезщетение за безработица, то вече беше увеличено веднъж, но смятаме, че трябва да бъде придвижено на 17 лева поне. Дали има шанс това да стане, на този етап изглежда малко вероятно, но не означава, че не трябва да искаме. И 12-те лева бяха малко вероятни, но в един момент се оказаха възможни и се случиха. Но по-силно вероятно е според нас е да се случи второто ни искане за заетостта, а именно условията за достъп до заетост и продължителността на изплащането на обезщетенията. Знаете, че към момента минималното обезщетение се изплаща за 7 месеца, а не за 4, колкото беше по закон преди мерките. Всъщност това е до края на годината, за 2021 г. няма продължаване на този период и ние се надяваме в парламента този период да бъде удължен сега преди второ четене буквално, да видим дали някой от депутатите и припознал искания, на утрешните комисии това ще стане известно. И второто ни искане, което се надяваме да има някакво развитие, е да бъде намален периода от момента, в който съм ползвал обезщетение за безработица до нов режим на безработица. Знаете, че дори да сте изрядни, дори да сте се осигурявали изрядно на пълните си доходи, в момента, в който сте излезли на борсата само за един месец, след това 36 месеца, 3 години нямате право на обезщетение за безработица, макар че може да сте плащали 20-30 години и да не сте ползвали изобщо, което според нас е несправедливо, демотивира хората да се осигуряват на реалните размери и в тази криза е нужно да бъде преразгледано и да бъде върнато в едни приемливи граници, а именно щом съм се осигурявал 12 месеца през последните 2 години, 24 месеца или пък 18 месеца да се върне периода, да имам право за повтарящ се достъп до обезщетение за безработица в размерите и скоковете, които се полагат съобразно стажа ми и размера, върху който съм се осигурявал. Това е нещо много важно сега, тъй като безработните лица с право на обезщетение растат през тези месеци, те ще продължават, макар и по-плавно, да се увеличават, така че това е нещо изключително важно.

   Последното ни предложение, то не е от същия ранг, за който говорим, в момента имаме право на платен отпуск или болничен, да гледаме възрастен над 18 години, в това число и болен от заразни болести, до 10 дена в годината. Ние предлагаме този отпуск да се удвои, да стане 20 дена, тъй като знаете, че в момента почти няма домакинства, които да нямат приятели, роднини или самите те да са пострадали от пандемията, техен близък да е сред пострадалите и да има нужда от допълнителна подкрепа. Тук не говорим за децата, за тях имаше вече мерки, има нови такива, но за гледането на възрастен член от домакинството всъщност няма допълнителна подкрепа.

   Това са някои от по-едрите неща, които казах, има някои по-конкретни, има и други, но да не продължавам в тази посока, които ние смятаме че има както казахте прагматичен шанс да видят бял свят и са просто нужни. Дали са финансово обезпечени - част от тях да, част от тях не. И затова казах преди малко, че този дефицит, който министър Ананиев залага за 2021 г. малко под 4% няма никаква пречка нито от гледна точка на ЕК, нито от гледна точка на пакта за стабилност и растеж, който продължава да бъде суспендиран, тоест нямаме ангажимент да спазваме 3% дефицит, както и по отношение на дълга може да бъде прекрачен по-нагоре, стига разходът, за който говорим да бъде смислен, ефективен и да стигне до фирмите и до хората. Благодаря!

Илиана Беновска: Може ли един уточняващ въпрос? Всъщност това, което развивате като теза, казвате „кои депутати ще ни припознаят", това означава ли, и като говорите за актуализация на бюджета за 2021 г. впоследствие, това означава ли, че вероятността да се случат тези ваши предложения ще бъде лимитирана между януари и март, когато, когато са следващите избори? Означава ли също така, че трябва да има още законови промени, защото всичко това, което предлагате, касае много закони, да не ги изреждам сега и надали ще се осъществи до избора на следващото правителство?

Пламен Димитров: Да, означава необходимост от законови промени. Аз съм убеден, че това ще види бял свят преди Коледа, тоест ще има законови промени. Не само защото аз го казвам и го искам. Тук сме на едно мнение с бизнеса, имали сме и предварителни разговори с министър Сачева. Така че аз съм убеден, че правното уреждане на техническата безработица и на принудителния престой не по вина на работодателя, когато той е затворен със заповед на държавен или местен орган, ще има нова правна уредба преди Коледа, така щото през 2021 г. да имаме възможност да прилагаме по-устойчиво, по-лесно и по-консолидирано мерките. Защо казах, че ще има актуализация на бюджета? Защото така или иначе след изборите ще има нова политическа конфигурация, каквато и да е тя и тя ще налага най-вероятно допълнителни мерки на подкрепа към бизнесите и към домакинствата. Това, което е направено, не е никак малко, ние го оценихме позитивно, знаете нашата оценка за Бюджет 2021. Но както чувате има и доста нужди, които не бяха покрити, а те са съществени, за да можем да преминем по-леко през икономическата и социална криза, която вече се разраства и в България, виждам я по дадените показатели, които чухте, с известни колебания, да, задържане на дадени процеси. Но така или иначе сме в нестабилна икономическа и социална ситуация и трябват мерки на подкрепа.

Илиана Беновска: Един въпрос по политика накрая, ако всичко това не се случи както казвате до Коледа или продължи да не се случва и до изборите, каква ще бъде вашата реакция, като най-големия синдикат? Ще приложите ли обичайните мерки на протест и настояване, за да бъдете чути именно в името на по-добрия живот на хората, които вие защитавате, не само вашите синдикални членове, вие се борите за равнище на живот на българите?

Пламен Димитров: Да, аз смятам, че има всички основания за очаквания за чуваемост. Ние всъщност не сме спирали диалога с властта и с бизнеса. Ако обаче има ключови въпроси, по които не постигнем съгласие, за съжаление няма как да има търпение. Хората са доста изнервени поради много причини, знаете, че и пандемията внесе още натиск върху психологическата устойчивост на нацията. Така че аз допускам да продължат форми на протест, тях и сега ги има както виждате и някои от нашите структури също участват, ще дам за пример някои от работещите в МВР в момента, но преди това бяха и медицински служители, да не ги изброявам, както и в културата. Има нужда от мерки, които да бъдат час по-скоро фокусирани и да стигнат до адресатите си, за да не се стига до допълнително и ново изостряне на напреженията. Ние няма да участваме в никакви политически сценарии и спектакли. Ако някой се готви да прави това преди изборите, КНСБ както никога не е участвала и сега няма да се включи в тях. Но ще защитаваме и ще искаме мерки, които да подкрепят икономиката и работещите, техните доходи и заетостта, както и устойчивостта на бизнеса с тези допълнителни прости мерки, които да стигнат най-накрая до фирмите в това тежко време.

Можете да чуете цялото интервю ТУК