Беновска: Г-н Борисов, г-н Доган, г-н Станишев, г-н Плевнелиев, г-н Радев, г-жо Нинова, избиратели – внимавайте какво пишете в буквара на България . Позволете ми и да честитя 8-мия рожден ден на „Радио К2“

04-12-2016 19:50

„Съгласиха ся мишките да прикачат едно звънче на котката, за да я чуват, кога дойде. Но не ся намери ни една да й го прикачи“. Това е записал българският  просветител д-р Петър Берон, автор на Рибния буквар (1824) – първия български буквар.

Кои са „котките“  и кои са „мишките“ в България?  Първосигналният отговор е: „мишките“ сме ние - поданиците, „котките“ са ТЕ, политиците. Но дали „котките“ не са извън границите на родината ни? Това е историческият въпрос на 27-годишния преход на България.

На президентските избори 2016-та  се случиха 2 важни събития. Първото – някой  избра един непознат генерал за президент. Въпрос: Кой и защо избра Радев? Второто събитие е , че  Бойко Борисов, генералът с 2 премиерски мандата,  си подаде оставката, защото загуби президентските избори.  Въпрос: Сам ли ги загуби изборите Борисов или някой му ги „загуби“? 

С времето ще получим отговори  и на въпросите: Народът ли хареса Радев? Или  гласува за новото БСП под  крилото на Корнелия Нинова? Или пък – хората, който  харесваха  Борисов  просто  свикнаха, че той им се полага и започнаха  да очакват от него още и още ? И настояваха да получат от Борисов всичко и по много - да го получат сега и веднага? Или пък геополитическите „Котки“  пак ни показаха, че за тях сме , даже , не „сиви мишки“, а   мишлета, с  които могат да си поиграват , както и когато им хрумне на „Котките“…  

Хубавото в живота е , че както казва Достоевски, любимият  писател на новия президент Радев: „Няма нищо тайно, което да не е станало явно“. Ще разберем отговорите. Дано да сме смели да ги осъзнаем и да сме силни да се овладеем.

Ще разберем: Какво е направил Борисов и ГЕРБ за 10 години. Какво е бъдещето на столетницата БСП под ръководството на Нинова. Къде е границата между етническия мир - мълчаливо поддържан от Ахмед Доган - и шумния национализъм и патриотизъм на Каракачанов-Сидеров-Симеонов. Ще разберем как  „едно „Ферари“ с цвят червен“- пилотирано от Слави Трифонов -   ще се движи в политиката  по изградените от Борисов магистрали. Ще видим Плевнелиев и Радев що за президенти са – единият с финална , другият със стартова оценка . Ще стане ясно ПЕС и Станишев ли ще развеят червеното знаме в Европа или ЕНП ще продължат да командват парада. Ще осъзнаем забелязват ли ни през далекогледа си Европа , Турция, САЩ, Русия. Ще трябва да се примирим, че  с мигранти-друговерци ще живеем. А най-гадното ще е, когато свършат европарите . И ме е страх, че всеки тогава – и политиците , и ние, хората -  ще си кажем: „Сбърках“. Дано грешките не са фатални…

Г-н Борисов, г-н Доган, г-н Станишев, г-н Плевнелиев, г-н Радев, г-жо Нинова, избиратели – внимавайте какво пишете в  буквара  на България.Позволете ми и да честитя 8-мия рожден ден на „Радио К2“ – днес, на 4 декември.

Никога не съм си позволявала да говоря толкова лично. Защото знам ,че не само никой не се интересува , но и се гаврим с личните изявления. Ок. Не ме е страх.

Никога няма да забравя съдебните битки за правото на „Радио К2“ да съществува. Няма да преувелича като кажа, че проведохме битка на живот и смърт за правото журналисти да сме собственици на медия и да я правим по съвест, без намеса на олигарси и други. Появихме се „на въпреки“ на олигарсите в медиите, на бившата ДС, на задкулисието в политиката , на регулаторните органи СЕМ, КРС, на съдебната система. На крехката ми физика и психика легнаха отговорности , които не бях сигурна, че мога да понеса. Никога няма да забравя как вицето на ЕК и комисар по правосъдието Жак Баро дойде в България 24 часа след като говорихме,че в България съдебната система в комплот с властелините на икономиката и политиката запушват свободата на словото. Никога няма да забравя как Баро събра еманацията на съдебната власт и попита : „Има ли правосъдие в България?“ И тогава звънна един телефон и прозвуча песента от „Кръстника“ „Parla piu piano“. Никога няма да забравя как малкият на ръст французин Баро вдигна ръце и каза :“ За какво правосъдие и свобода на словото в България говорим, когато „Кръстникът“ е на телефоните ви?“  Никога няма да забравя как едно от децата ми, 8 годишно тогава , ми каза :“ Не искам повече да ме възпитаваш. Ти ме учиш, че добрите побеждават лошите. Но, теб, лошите ще те побеждят.“ Обърна ми гръб и се прегърби. Никога няма да забравя , че тези думи ме взривиха и си казах – няма да остава децата ни в ръцете на „лошите“. Никога няма да забравя , че дори не плаках, когато по тениска , призори, на минус 15 градуса, на покрива на „Кемпински“, на 4 декември 2008 г. пуснах сигнала на „Радио К2“ в ефир. Никога няма да забравя Човека, който ни даде името К2 – по името на непостижимия за човешки усилия К2 връх в света, взел страшно много жертви. Давах си сметка ,че можем да станем жертва , но не можех да спра, защото вярвах а и днес вярвам ,че трябва да има справедливост и равенство пред закона за всички. Никога няма да забравя как се прибрах на 4 декември призори. Всички в къщи спяха. Тишина. Изкъпах се, защото в 8 часа ми предстоеше нова битка – да задържа „Радио К2“ в ефир. Направих закуската. Събудих децата – аз ги карам на училище. Бях тяхната грижовна майка , уютна , тяхна , обикновена, просто майка - независимо какво ми предстоеше след малко, независимо какво е било и ми е предстояло винаги като журналист. Никога няма да забравя как ги качих в колата и „небрежно“ включих радиото. И прозвуча: “Вие слушате „Радио К2“. Никога няма да забравя очите и мълчанието на децата ми. Ние не сме излиятелни хора. Нямаше : „Ау, мами, ау…“ Те знаеха колко години съм посветила на това и колко усилия. Никога няма да забравя гръбчето на онова дете , което ми каза ,че „лошите“ са ме победили. То излезе от колата. Метна раницата със 100 кила учебници. И тръгна.  С изправено гръбче. Към училището. Не съм плачлива. Знам и 2 и 200. Онази сутрин ме накара да си спомня ,че трябва и да чувстваме . Не само да мислим… Не заплаках - просто стиснах юмруци. Отново. Благодаря на мама и тати ,че бяха до мен. И, че вградиха сенките си в „Радио К2“. Имам да благодаря на много хора. Но няма да го направя публично , защото средата в България е толкова замърсена ,че … Щастлива съм ,че всички , които помогнаха за върховенството на правосъдието  и свободата на словото за „Радио К2“  го направиха ,въпреки огромната съпротива. Това е надежда. Вървим напред. А и решихме, покрай казуса „Радио К2“  350 000 съдебни дела. Не е ли щастие?

Аз съм Беновска. И ще продължа да питам:“Кой и на какво основание иска и може да управлява България?“